1.
Вчера се озовах във Военно-историческия музей. Имаше музика. И много народ.
Видях оръжия. Оръдия.
Мундирите на Батенберг, Фердинанд и Борис ІІІ.
Униформата на Ботев. Четническата куртка на Стамболов.
Униформи на руски генерали.
Униформи и ордени на български генерали  от Сръбско-българската война.
Знамена на възрожденци…
За повече не ми остана време. Имаше толкова много народ.

2.
Пак вчера активистка от НПО призова (във фейсбук) да отбележим националния празник като протестираме срещу олигархията, която искала да застрои Витоша. Десен партиец сподели, че нямал нищо против да има нови ски-писти на Витоша, но трябвало да се обявят обществени поръчки за тяхното построяване, а такива нямало и затова той щял да протестира и да предава с камера от мястото на събитието.
И активистът и активистката са от една партия. Но тя е NGO, а той беше кандидат за общински съветник в столицата на последните избори.
Без да искам тегля чертата и разбирам защо трябва да протестирам:
Първо - защото олигархията иска да застрои Витоша.
И  второ -  защото същата олигархия не иска да позволи на някой друг и той да участва в “застрояването” на Витоша. А оттам, разбира се, вбъдеще да печели много пари.
Не отидох на протест.

3.
Пак вчера самотен гражданин опна българското знаме на своя балкон. Точно срещу моя балкон.
Днес над знамето му се вее пране.
Питам се дали това е пречка догодина и аз да опна един български флаг на моя балкон?
Не би трябвало да е.
При толкова много перачи, перачници и препиране.