Излезе Черното, а очите му блестят...
Аплодираха го... за болка зажаднели.
Дошли те бяха, пак да си платят,
онова което от другите са взели.
Приготви Бялото кървавият плащ,
а червеното е още, казват, цвят за обич...
Пред погледът му го развя, пламтящ,
душата му пристегна огнен обръч...
Тогава Черното главата си наведе,
подгънаха се тъжно предните нозе.
Човешки думи не знаеше да каже,
Бялото надмощие тържествено превзе.
А Черното поиска просто да обича...
но... Бялото последната стрела заби.
И утихна Черното, затвори си очите,
потънали в най-белите сълзи...