Политиката е като театъра - едни пишат пиесата, а други я изпълняват.
7 март 1990

В. „Демокрация”

Този български парламент

Политиката е като театъра – едни пишат пиесата, а други я изпълняват. При условията на социалистическия реализъм, докато актьорите си поделяха ролята на Пиеро, политическият театър се превърна в пантомима. Но замаяни от сладострастие някои хора забравиха, че когато актьорът започне да се мисли за божество, всички зрители се превръщат в атеисти.

Според Талейран, който е разбирал от политика, „на щика можеш да се облегнеш, но не и да седнеш”. Нормотворците на последната българска конституция направиха от парламента удобен диван, върху който може не само да седнеш, но и да се излегнеш.

Поредният парламент от мълчаливци беше избран през юни 1986 г. В състава му влязоха 276 членове на БКП, 99 земеделци и 25 безпартийни. От 400 души 180 за първи път пристъпиха Светая светих на държавното законодателство. Те ентусиазирано гласуваха за многобройните укази и закони, които сега се отменят.

В Народното събрание работят много. Парламентарната активност достигна своя апогей на предпоследната сесия, когато народните представители поставиха рекорд. За час и половина те се справиха с 6 точки от дневния ред, гласуваха 29 пъти „за”, избраха три комисии, ново правителство и изслушаха поздравленията на БЗНС. Погледнато статистически, на всеки три минути парламентаристите са упражнявали правото си на глас.

От избранниците на народа петима са с основно образование, 85 със средно, а останалите са с висше. Най-възрастните са около и над 90-годишните Владимир Стойчев, Цола Драгойчева и Сава Гановски.

В Деветото Народно събрание участват 51 работници, 30 труженици от селското стопанство, 301 служещи и 18 други. В периода юни 1986 г. – 10 ноември 1989 г.са се състояли 10 сесии.

Като повечето от сънародниците си българският парламент страда от невроза. Диагнозата е утежнена от двойната обремененост на пациента. Експериментите показват, че в такива случаи едновременно действат страхът от пръчката и желанието да се получи награда.

Българският народ трябва да се научи на парламентаризъм. Но още в средата на миналия век в Англия са знаели, че половината от логическите доводи на лошото управление се крият в следната софистическа дилема: ако народът е неспокоен, той не е узрял за свободата; ако пък е спокоен – той не желае свобода.