На 28. 08. 1990 изтича мандатът на последните комунистически кметове, спуснати на народа. Докато стягат багажа си много от тях посягат на бившите си латифундии...
24 август 1990

В. „Земеделско знаме”

Рай в шоплука...за бивши кметове

На 28. 08. т.г. изтича мандатът на последните комунистически кметове, които бяха спуснати на народа.

Докато стягат багажа си обаче, много от тях посягат на бившите си латифундии и забиват настръхнали челюсти в изтънялата плът на властта. За беда във Великото народно събрание започнаха да предлагат разни мораториума върху общинската търговия със земята и недвижимите имущества. И стана тежко...във вода да газиш – жаден да ходиш. Затова да не корим онези мъжествени председатели, които несвикнали да стоят жадни, подадоха оставки. И да се радваме на другите, дето с голи гърди скочиха в икономическия въртоп да ловят шарани. А че рибата кълве - в това няма съмнение. Само не е ясно кой кого лъже и защо на въдиците на рибарите висят бъднините на България.

От около 10 дни в община „Панчарево” цари всенародно веселие. Поводите са два: предстоящата регистрация на Шопския народен събор, чийто председател да бъде досегашният председател на ИК на ОбНС „Панчарево” Деян Ризов и проектът за договор между общината и акционерна фирма „Международна школа по фирмено управление”, 50 на сто от чийто уставен капитал принадлежи на Максуел.

Обнадеждаващо е, че въпреки допуснатите от предишния кмет Йордан Черногоров закононарушения при отстъпване правото на строеж върху държавни вилни парцели на служители от ОбНС (Общински народен съвет) „Панчарево”, въпреки нерешените жилищни проблеми на 120 семейства, въпреки неясния финансов баланс на фирмите, които се намират на тази територия, въпреки мизерията, в която се давят циганите от района, г-н Ризов хвърля мащабни погледи в бъдещето. Обнадеждаващо е, че декларацията на СДС „Панчарево”, с която се настоява:

. да бъде създадена специална комисия от представители на всички политически сили за опазване и контрол над сградния и имуществения фонд на селото;

. да се предостави информация за предмета на дейност на фирмите и организациите на нейна територия,

вече трета седмица остава без последствие. В същото време бъдещият Шопски народен събор се радва на кокетна „уредба” от 18 точки, в които случайно ще се уточнява за какъв период от време ще се избират председателите и ръководствата на шопските комитети. Любопитна подробност е, че учредители на събора са дружина от кметове: Стоян Недялков – Казичене, Любчо Илиев – Герман, Ралица Янева – Пасарел, Васил Джорев – Бистрица, Георги Вукадинов – Железница, Надка Златкова – Кривина, Евтим Златков – Плана, Серги Димитров – Лозен, все подопечни на Деян Ризов, барабар с партийния секретар на общината – Генчо Пастърмов. Парадоксално е, че след като

според един от техните документи „масовата европейска култура като мътен порой помита всичко свежо, чисто и родно”, надпартийният шопски събор си поставя за непосредствени задачи да:

.„съхранява красотата и екологичната чистота на природата;

. да популяризира постиженията на селското стопанство;

. да опазва и реставрира всички природни, исторически, архитектурни и културни паметници;

. да се противопоставя на НЯКАКВИ опити за санкции по произхода и принадлежността на шопите към единната българска нация” (Какви ли са те? – б.а.)

– все огромни АМБИЦИИ, които са по силите само на компетентни специалисти и институти.

Въпреки жилищната криза в кметството настойчиво се поставя и въпросът за отпускането на сграден фонд за нуждите на бъдещия съюз. Замислена като ”отроче” с идеална цел, „шопската” организация, която според Деян Ризов ще се развива на обществени начала, проявява апетити за стопанска дейност (ресторанти), мечтае за дарения и спонсори, декларира, че ще защитава жизнените интереси на своите членове. Дали пък няма да прерасне и в профсъюз, който да подкрепя морално и материално обеднелите бивши кметове?

Не е ли време да престанем да търсим спонсори за никому ненужни псевдонадпартийни организации и да се погрижим за болните си деца и убита икономика? Не са ли достатъчно хубави българските читалища за онези, които действително биха искали да популяризират шопския фолклор?

В „Панчарево” се говори, че шопското дружество ще послужи за параван на Максуел, който искал да сложи ръка на езерото. Без да навлизам в подробности ще кажа, че проектът за договор между мениджърската фирма на Максуел (неговото 50%-о участие ни дава основание да я наричаме така) и общината, срещу смешната сума от 50 хил. лева предвижда „обединяване на материалните, финансовите и трудовите ресурси за осъществяването на съвместни проекти в области от взаимен интерес”. Този казус изглежда странен между партньори, единият от които разполага със земя, държавен бюджет, климатични и подводни богатства, с приходите от недвижимите имоти на 44 предприятия, със сграден фонд, а другия...с добър апетит. Освен некоректната формулировка, в договора, предложен от фирмата на великия мениджър (н. номер 01-334/30) е допусната грешка в банковата сметка на общината – изпусната е нейната последна цифра. Какво е това? Добре премерена случайност или некомпетентност? И на какво се дължи упоритостта, с която кметът на „Панчарево” Деян Ризов защитава проекта в този му вид, дни преди да изтече собствения му мандат?

Но нека не се удивляваме. Зад подобни случаи в навечерието на изборите, все по-често ще откриваме добре обмислените намерения на управниците, които си отиват от власт. На тези, които търсят днес новата власт на парите.