Това е първият ми репортаж от голям политически форум. Несръчен е, но е хванал настроенията от кухнята. На другия ден в."Работническо дело" излезе с редакционна статия срещу него.

16 февруари 1990

В. „ Демокрация”

Няма шанс за БКП

„Не искаме АСО да се превърне в ново ОФ на БКП” – това беше една от емоциите, около които се завъртя Втората конференция на фракцията. На нея бе избран временен оперативен съвет с двама председатели – Иван Николов и Ивайло Знеполски. Инициативна група, към която се присъединиха 1 200 души, обяви, че излиза от БКП и започва подготовка за учредителен конгрес на Алтернативна социалистическа партия. Беше създаден клуб от радикално настроени делегати, участвали в 14 конгрес на БКП. Негови съпредседатели станаха акад. Кирил Василев и проф. Асен Жабленски. Решено бе АСО да направи подписка за свикването на конгрес на БКП.

РАЗПРА МЕЖДУ СЪПРУЗИ ИЛИ...

Поглеждайки философски на политиката, един делегат подметна, че АСО приличал на ядосан съпруг, който затръшва вратата под носа на жена си. Нещо съвършено излишно, тъй като световните тенденции били други. Очевидно за някои остава необяснимо защо след като на извънредния конгрес на БКП, АСО можа да се държи благопристойно и компромисно, днес две шепи фракционери искат да създадат нова партия. Къде остават чувството им за дълг и любовта към законната съпруга? Това, че тя прилича на попрезряла девица с минало е само малка подробност, когато става дума за единството и здравето на социалистическото семейство!

„И рече Иисус, по плодовете им, ще ги познаете.”

Да, но в България отдавна никой не гледа какви плодове яде. Богата реколта има само в парламента и по конгресите. Там отровното дърво на демагогията шиба с клоните си гузните лица на народните избраници и превръща гримасите им в усмивки.

„ Конгресът не се оказа достатъчно смел, за да се отрече от комунистическия си идеал – каза Асен Давидов – световната революция е все още наше знаме, а пролетариите продължават да се съединяват. Партийният форум се задоволи с охулването на Живков и неговата клика, без да определи кои принадлежат към нея. Някои от тях стояха в залата и ръкопляскаха срещу себе си. Не бе възприета нашата норма за партийния апарат, а приетата норма не бе определена. Апаратът стана център на партийното единство, а апаратната диктатура бе заменена от апаратна демокрация.”

За щастие апаратната демокрация има една особеност.

В нейните условия хората се смеят, за да не заплачат. Напоследък на редица национални сборища (включително и в Народното събрание) цари всенародно веселие. Това ни дава повод да заявим, че апаратната демокрация е най-висша форма на демокрация.

А ето и едно изказване в духа на новото мислене: „Преди години гимназисти от Търново почнали да спорят дали е необходимо да бъдеш побъкан, за да си отчаян. (Хуморът на Иван Кръстев е малко черен.) Ако решим да осъвременим този виц в стила на 14 конгерс на БКП би трябвало да попитаме – необходимо ли е да си побъркан, за да бъдеш оптимист?

Българската комунистическа партия е конгломерат от 3-4 политически партии в диапазон от фашистка до социалдемократическа. Но на конгреса из душите на делегатите бродеше призрак – призракът на единството. Само значките на АСО разграничаваха членовете му от другите делегати. Значки има – фракция не.”

Не споделя това становище проф. Иван Николов, който в едър встъпителен доклад анализира работата на АСО между двете конференции. Цитирайки думите на един фракционер от Пазарджик той декларира, че в бъдеще не АСО ще бъде фракция в БКП, а обратното. Тази съблазнителна прогноза събуди овации и смях в аудиторията от заклети фракционери и потенциални социалисти. Освен всичко друго докладчикът изтъкна, че катастрофата на болшевишкия социализъм е катастрофа на БКП...,но въпреки това на конгреса не е станало ясно, че делегатите разбират тежкото състояние на нещата... Преобладавали са популистки оценки. Не е била обсъдена вината на комунистическата партия за кризата, в която се намира България. Нито положението в провинцията, където партийната върхушка държи реалната власт...

„ Много комунисти връщат партийните си книжки

и това доведе до кадровата сделка на партията и правителството с компрометирани кадри”, прозвуча в залата.

И така разпрата между съпрузите заплаши да прерасне в семеен скандал. Какво предстои? Помирително дело или

ПРЕЧИСТВАЩ РАЗВОД?

В кулоарите журналистите говореха, че никъде не са чували толкова остроти по адрес на БКП. Затова нека погледнем тази партия „без грим”, така, както я виждат някои комунисти:

„ БКП представлява догматична, консервативна и в редица случаи криминологизирана партия. Но защо тя не рухна у нас?...Нямаме право да направим от АСО бита карта на партийната номенклатура...От цялата идеология на партията остана само „ В името на народа”, от който всички бозаят. БКП е генетически увредена, не можем да останем в нея....Тъкмо ние, изключените, създадохме фракция в БКП, за да я пречистим. Това е нейният шанс...Ако не образуваме нова партия, ще загубим влиянието си сред народа...Има ли популярност БКП? Не. Вчера на митинга Перник се олюля от възгласи  „Долу БКП”, а групата от номенклатурчици нямаше смелост да се покаже. Защото са омърсени. Нашето място е на Кръглата маса от страната на СДС.”

Дали? Бъдещето ще покаже. Факт е обаче, че със създаването на Алтернативна социалистическа партия БКП ще загуби още един шанс.

Историческа бележка:

АСО ( Алтернативно социалистическо обединение)- фракция в БКП, създава през февруари 1990 партията АСП (Алтернативна социалистическа партия), която се явява самостоятелно на парламентарните избори. През октомври същата година АСП става член на СДС., откъдето е изключена през 1993. В 36-то НС има 6 депутати от Парламентарната група на синята коалиция. Има министри в правителството на Филип Димитров, а след това и в кабинета на Любен Беров. В началото на 1993 асепейците напускат ПГ на СДС и създават Нов съюз за демокрация.