С черно като некролог заглавие на първата си страница "Демокрация" обявява в броя си от 16 февруари...
17 февруари 1990

В. „Работническо дело"
 

Има ли БКП шанс

По повод обещаната и от „Демокрация” политическа смърт

С черно като некролог заглавие на първата си страница „Демокрация” обявява в броя си от 16 февруари, че „БКП няма шанс”. Предсказани са предстоящата обществена смърт на партията и неизбежната политическа безработица на един милион български комунисти.

Партията на социалистите имаше шанс, когато „чучулигите” все още се питаха „що е социализъм и има ли той почва у нас”. Имаше шанс и когато водеше неравен бой срещу архитектите на първата национална катастрофа, когато изведе заедно със земеделските си съюзници разбунените маси на войнишкото въстание и даде десетки хиляди жертви в първото в света стълкновение с надигащия се фашизъм. После се заредиха най-мрачните години на реакцията и монархофашизма, когато да бъдеш комунист бе синоним на човешка голгота. Тогава и класовите ни врагове не смееха да оскърбят с хулна дума саможертвата на тези, които си отиваха безименни, простреляни по улици и площади или изгаряни в пещите на Обществената безопасност. А изпепелените партизански къщи, а средновековните инквизиции в училищните стаи, а разстрелите на гарнизонните стрелбища? Те бяха хиляди, десетки хиляди – поети и печатари, войници и селяни, които сякаш и в смъртта си повтаряха ,че си отиват като комунисти.

А какво живите получиха в наследство? Гладна и изтерзана страна, балканска изостаналост, затъпяващ провинциализъм. Нима това е сега България? Дори тежките обществени деформации, които отхвърлени от народа „вождове” ни наложиха по чужд образ и подобие, бяха отречени и отстранени пак от същата партия. Днес една наша читателка с основание пита:”Нима СДС бе този, който извърши промяната на 10 ноември?” Нима СДС възстанови извоюваното с толкова жертви народовластие?

Но „Демокрация” не се посвени да изрече още едно кощунствено обвинение. Комунистите били „конгломерат – от фашисти до социалдемократи”.

Такава клевета, такова сквернословие Българската комунистическа партия не е чувала и от своите най-яростни противници. Партията, която даде най-тежкият кръвен данък в борбата с фашизма, е обявена за партия „ и на фашисти”. Добре е, че народът ни винаги е имал верен усет и знае, че сквернослвието е оскърбително само за тоя, който го изрича.

Колкото до комунистите, които не могат да бъдат отъждествени нито с опетнени и презрени от народа лидери ( а такива е имало във всички общества и партии), нито с противонародни сили, тяхната партия винаги е имала шанс. Такъв шанс и отказват само тези, които идват на обществената сцена с претенциите на първостроители на демокрацията. Тогава няма ли някаква грешка? Нима е възможно дори в годините на фашистка диктатураБългарската комунистическа партия да има своя шанс и той да бъде исторически и за нея, и за народа, а в обещаваната от „Демокрация” епоха на народовластие новите български демократи да и отказват дори правото да съществува.

Очевидно твърде непонятни за нас представи за демокрация имат нашите опоненти, след като още преди да са застанали на диригентския пул, вече ни предвиждат обществена гибел. Може би е уместно още отсега да предупредят и другите сили и партии, които при тяхното демократично общество няма да имат право на живот. Така поне всеки ще знае какво го очаква.

А колкото до комунистите, те никога не са очаквали и няма да очакват, включително и от сегашните претенденти за властта, да им определят къде да заемат място в обществения ъгъл ( пардон – в политическата морга) или на обществената сцена. Шанс им е дал животът. Защото те са и остават най-многобройната и най-добре организираната сила, която има за своя най-висша ценност България, свободата и благоденствието на българския народ.

„РД”

*На 3 април 1990 на свой извънреден конгрес БКП (Българската комунистическа партия) се преименува на БСП. За една нощ българските комунисти станаха социалисти. Вестник „Работническо дело” стана в. „Дума” .(Бел. – а.)