Няма граници, които да изличат усещането за духовна безпризорност, когато ти отхвърляш родината си. И когато тя те отхвърля. Кой  направи от българите просяци на света...
17 август 1991

В. „Демокрация”

 

Лишените от правото на глас

Политическо убежище в Канада

 

Няма граници, които могат да изличат усещането за духовна безпризорност тогава, когато ти отхвърляш родината си. И когато тя те отхвърля. Кой ще понесе вината на онези, които направиха от българите просяци на света? Преди и сега. А може би и в бъдеще?

 

Разговарям с Благовест Мальов, емигрант от България, завърнал се от Канада. Спестявам своите въпроси.

 

Заминах на 26 ноември 1990 – денят, в който беше обявена общата стачка за свалянето на Луканов. Имах виза. Получих я в посолството в Прага. Педи да замина полунашега, полунаистина казвах, че отивам на екскурзия. Не съм свъкнал да ходя на прехвалени ягоди с голяма кощница.

Още в самолета разбрах, че повечето българи се готвятда бягат.

След като кацнахме, над 20% от тези, които слязоха се отправиха към емиграционните служби на летището. Един чиновник като видя, че съм българин, ме подкани и аз да го посетя. Но бях с редовни документи.

Все пак реших да отида в емиграционните служби. Посъветваха ме какво да говоря...

Всички, които се обявяват за политически емигранти, а това е единственият начин да останат в Канада, минават през едно интервю и две дела – в провинциалния и във федералния съд. По време на интервюто чиновникът се интересува защо искате да получите политическо убежище. Разговорът се води с преводач и всичко се вкарва в компютър. Повечето българи разказват, че са били тормозени, викани в милицията, малтретирани и всевъзможни неща от този род.

Впоследствие се оказа, че много от сънародниците ни в Канада са под 25 години и нямат нищо общо с легендата, която съчиняват. Защото

 

ПОВЕЧЕТО ОТ БЪЛГАРИТЕ СА СИНОВЕ И ДЪЩЕРИ НА БИВШИ И НАСТОЯЩИ НОМЕНКЛАТУРЧИЦИ

 

или на полковници от Държавна сигурност. Има например един Жорко Аризонов. Бща му е бил шофьор на Карло Луканов в Швейцария и Жорко е роден там на 7.09.1966 г. По-късно татко му отишъл на работа в Брюксел, после в Париж и в Мадрид, а Жорко, който за сметка на българския народ е научил френски и испански, докато е пребивавал в чужбина, сега иска политическо убежище в Канада. Твърди, че никога нямало да се върне в България, защото била скапана държава.

Немалка част от емигрантите са с криминално минало в България. Крадци в истинския смисъл на думата, които и там продължават да крадат. Чейнчаджии, сводници. Има хора, които са завършили в СССР, като летеца (казва се Миро), който седем години е учил в братската страна, но се оплаква, че бил малтретиран от комунистите.

Напоследък канадските емиграционни служби са добре информирани за процесите в България и все по-малко се хващат на фалшивите повиквателни и призовки, които се изпращат оттук.

Някои жени раждат в Канада. Децата получават гражданство, но това с нищо не променя статута на родителите им.

Средната заплата в Канада е между 1300-1500 долара. Според официални данни, от края на май в Монреал от 2 млн. жители 514 хиляди души получават помощи за безработни, включително и емигрантите. Над 90 на сто от българите са постоянни посетители на църквите, където се раздават безплатни дрехи и храна. За един човек властите отпускат 544 долара месечно, но никой не може да ги получи без да представи документ, че е наел квартира. Децата учат безплатно, дори ги карат на училище с автобуси. Има и детски градини, но те са недостъпни за емигрантите.

Най-малката квартира, която може да се даде под наем, е с размер около 10 кв. м и струва минимум 200 долара месечно. Във всички жилища независимо от големината им има печка и хладилник. Наемите се повишават всеки сезон с 5-10 долара. Цената на стая с кухненски бокс варира между 260 и 340 долара на месец.

 

ЖИЛИЩАТА СЕ ОБЗАВЕЖДАТ ОТ БОКЛУЛА

 

с изхвърлени матраци, столове, а понякога дори и с касетофони. Канадците често сменят жилищата си и изхвърлят излишното. За да подобрят финансовото си положение, българите често прибягват до нашенски трикове. Отива съпругата например в емиграционната служба и казва, че мъжът и почнал да пие, да я тормози и я напуснал. Или обратното – мъжът твърди, че жена му си е намерила любовник и го е изоставила. Емиграционните власти, които очевидно смятат, че с подобни неща не могат да се правят спекулации, отпускат допълнителна помощ на майката и децата или на мъжа.

Какви са цените ли? Кутия цигари струва 6 долара, уискито е 32, бутилка водка – 27, кг домати – 5 долара.

Дрехите също са скъпи, макар че са внос от Тайланд, Сингапур, Корея и други страни. Европейските стоки са с цени, недостъпни дори за обикновения канадец. За всички стоки, с изкючение на някои хранителни продукти, се взима 16% държавна такса върху цената. Картата за метрото струва 38 долара на месец, билетът е долар и половина.

Със закон е забранена работата на черно. В същото време десетки бюра набират работници именно за такъв труд. Заплащането е 5 долара на час. За да получиш работа от тези бюра (обикновено за 3-4 дни) трябва да станеш в 4 часа сутринта.

 

РАБОТАТА Е ХАМАЛСКА

 

миене на чинии по ресторантите или на коли – с кофа и гъба. Има хора, които разнасят вестници в почивните дни. Заети са по 15 часа, но им плащат за осем. Няма значение каква е квалификацията ти. Никой не те е викал в Канада, нали? Има агрономи, лекари, един зъботехник от Пловдив, дори един журналист от „Кооперативно село”- опитвали са какво ли не. Европейските емигранти като че ли са най-нежеланите. При чехите отказите са 100 %, след тях сме ние и поляците.

След като стои три месеца, емигрантът получава карта за безплатни медицински прегледи. Срещу чека за социална помощ вече може да ползва и някои безплатни лекарства. След 6 месеца можеш да си почистиш зъбния камък или да ти направят пломба. По-сериозното лечение се заплаща. Пълно е с емигранти, затова когато започнеш (ако това изобщо се случи) постоянна работа, си длъжен да уведомиш властите. Ако продължиш да приемаш социалната помощ и те хванат, трябва да върнеш парите.

Има българи, които срещу заплащане се женят за канадки. Само и само, за да останат. Обикновено го правят след като са получили отказ. Тарифата е около 3 000 долара. Но и от тези бракове не излиза нищо. Отговорът на емиграционните власти е, че са „закъснели”.

Моето второ дело продължи около 6 часа. Вече бях решил да се връщам и затова не се пртеснявах. Държах се доста свободно. Често съдиите на тези дела са жени и българите си мислят, че могат да ги впечатлят с чара си. Моята беше възрастна дама. Попита ме какво ще правя, ако не получа политическо убажище – това е един от традиционните им въпроси. Отговорих им, че идвам от Европа и пак ще се върна там. Бях изненадан, когато получих положителен отговор.

Върнах се, както бях решил. С документа, че съм политически емигрант, вече мога да отида навсякъде. Но няма да го направя. Оставам тук.

Така е. Но отчаянието и сега Е. За последните години над 1 милион българи са напуснали страната, (мисля, че сме рекордьори в Европа по този показател),а сънародниците ни от другите България все така трудно получават българско гражданство и възможността да се заселят при нас. Нали се сещате, че ако те дойдат тук ще се промени електоралната картина. Но не в полза на тези, които управляат сега. Затова ги държат "под карантина", докато такива като Масларова сеизказват - както се случи вчера - за българската диаспора в...Испания. Наглост!

Не съм много убедена, че ако емигриралите от България хора се върнат, картината ще се промени. Според мен ако тези хора искаха родната им държава да се промени, щяха да останат тук като нас и да се опитат да го сторят. Не ме разбирайте погрешно, всеки има право да търси собствения си път както и където намери за добре, никого не упреквам, но просто опитът и познанствата ми с такива хора показва, че заминалите след 90-та не се интересуват особено от ставащото тук и ако случайно са принудени да се върнат, няма да гласуват по правилния от наша гледна точса начин.

Възможно е и да сте права, но е факт, че българите в чужбина, когато гласуват - гласуват за десни партии. Аз обаче си мисля и за българските общности, които от векове живеят в границите на други държави. И за тези българи сред тях, които искат да получат българско гражданство и да се заселят у нас. Процедурите са умишлено тромави, те се контролират от няколко институции (включително от президента) и пред тези хора непрекъснато се създават препятствия. Вместо да се поощряват и да им се помага, им се пречи...Тоест, нашата държава е мащеха не само за нас, но и за тях. А в същото време ни говорят за демогарафски срив, обезбългаряване, застаряваща нация и младежка емиграция.