Луканов си даде сметка, че преструктурирането на политическото пространство ще се извърши след като бъдат разпределени големите  пари и сферите на икономическо виляние.
3 януари 1993

Вестник „336 часа”

(Двуседмичник за нравите, каквито са)

Луканов и Лилов играят в тандем срещу БСП

Дори след направените от тях грешки, да се говори за отстраняването на Луканов и Лилов от активна политическа дейност звучи като ерес в БСП. Нещо повече. Политически наблюдатели предвиждат, че ако копнежите за радикална промяна, които измъчват егоцентристите в социалистическата партия по някакъв начин започнат да се материализират, въпреки взаимната си неприязън „интелектуалецът” и „реформаторът” ще се обединят в братска прегръдка.

С типичната си йезуитска пресметливост още навремето Лилов прозря, че БСП не би могла да защитава „ каузата на обновяваща се партия” пред международната общественост, ако начело на неостаряващата столетница застанат лица от втория ешелон, които въпреки че бяха свързани с режима на Тодор Живков, днес се самоидентифицират като черни овци.

Ето защо стратегът на БСП обърна гръб на цяла генерация от кадри, която с жажда очакваше своето време и подбра новия партиен елит измежду неизвестните на никого лица от типа Жан Виденов. Този ход имаше две предимства:

. От една страна той осигури приемственост в партийната схоластика, която все още хипнотизира застаряващият електорат на БСП.

. А от друга – постави в добре изчислена изолация т.нар. реформатори, заставяйки ги да изберат дали да се отлюспят сами, или да стопират (макар и временно) личните си амбиции.

Така идеите за радикална промяна на БСП бяха капсулирани в тесен кръг и вместо да доведат до истинско обновление на партията, до преливането на електорат и изолация на хардлайнерите, се изродиха в интелигентско и умозрително занимание. За да не бъде скучно от време на време Лилов размахваше плащеницата на партийните интереси над своите „опоненти”, създавайки им илюзията, че участват в голямата игра. Истината е, че голямата игра се играеше другаде.

Като политик, свикнал да борави с икономически категории, „реформаторът” Луканов доста бързо си даде сметка, че преструктурирането на политическото пространство ще се извърши, след като големите пари и сферите на икономическо влияние бъдат преразпределени. За да не бъде отблъснат закърменият с приказки за социална справедливост електорат, друга политическа сила трябваше да подготви този акт законодателно. Естествено едно следващо и неангажирано с политическа сила правителство трябваше да „контролира” стартиращата приватизация. Ето защо на парламентарните избори през есента на 1991 г. СДС трябваше да спечели така, че да изпадне в парламентарна зависимост от ДПС. Да не забравяме обаче кой беше човекът на Доган в БСП и кой игра заедно с него при създаването на Движението.

Противно на елементарната логика...БСП (и по-точно Лилов) изигра истински фарс, за да избяга от властта. Защо? Отговорът е прост и той е свързан с възможностите за свободно опериране с капитали чрез подставени лица. Разбира се, колкото се може по-надалече от любознателните погледи на няколко червени мравки.

Доминиращата позиция на хардлайнерите в БСП разтегли във времето създаването на новото икономическо законодателство. Това даде възможност на новоизпечените бизнесмени да мултиплицират парите и инвестициите си в чужбина. За чистите политици остана утешението, че са отстоявали патетично социалните интереси на своите избиратели. За простосмъртните обаче вече не е тайна, че монопол на Луканов са външнотърговските банкови сметки, докато Лилов се радва на „купищата от компромати”. Кога ли ще започне голямото наддаване?

Според съвременната психоанализа дори най-корумпираните личности търсят мотиви, за да оправдаят поведението си. Вероятно Луканов и Лилов също остават пленници на своите мотивировки. Защо, след като зад фасадата на стратега Лилов прозира грандоманията му като „гарант на мирния преход”, да не допуснем, че и Луканов тайно се изживява като стратег на модерния капитлизъм в България?

Сянката на „Развигор” обви с ореол челата на двамата най-уязвими от БСП и подкопа позициите на техните поддръжници. Каквото и да направят оттук нататък редовите червени мравки, те винаги ще се гледат с взаимно подозрение. В голямата политика, както и на война, докато началниците сядат на масата за преговори, труповете на глупаците остават на бойното поле.