Сатиш Кумар е сред основателите на шумахеровото общество. Като дете изучава санскрит  и ритуалите на джаинистките монаси. Последовател е на Ганди. Пеша прави околосветски мирен поход. Говори за духовността в политиката...
6 септември 1994
Вестник "Власт"

Сатиш Кумар:

Ако искате да бъдете щастливи, бъдете благи

 

Сатиш Кумар е един от основателите на Шумахеровото общество, създадено през 1977 от видния икономист Ернст Шумахер. Роден е на 9 август 1936 г. в семейство, изповядващо джаинистката религия. На 9 години започва да пътува с джаинистките монаси, които не притежавали нищо. Изучава санскрит и ритуалите им. На 17 години се запознава с идеите на Махатма Ганди и с продължителя на делото му Виноба Бхаве. Напуска монашеството и се отдава на социалното дело на Виноба, чието цел е оземляването на безимотните селяни. Арестуването на 90-годишния Бертранд Ръсел го подтиква да предприеме околосветски мирен поход против ядреното въоръжаване. Пеша и без пари, заедно със свой приятел, тръгва от гроба на Ганди и преминава през Афганистан, Северен Иран, СССР, Полша, Германия, Франция и Англия, отплува за САЩ и пристига във Вашингтон на 9 януари 1964 г. Завършва обиколката си в Япония, начело на мирен поход от Токио до Хирошима.

Директор е на Шумахер колеж и главен редактор на алтернативното издание за екология и духовност „Рисърджънс”. Живее в Англия.

 

- Г-н Кумар, на една пресконференция тук ви нарекоха „будител”. Какво се опитвате да събудите и смятате ли, че ще бъдете разбран? Особено от политиците...

- Политиката е само инструмент.  Както ако имате една отверка. Ако тя не е задвижена от човек, не може да направи нищо сама. Но попаднала в добри ръце, би свършила прекрасна работа. Една отверка в лоши ръце – само би наранила хората. Така че политиката е като отверката. Ако е в ръцете на хора духовни, тя може да трансформира света. А ако попадне в ръцете на алчни и егоистични хора – може само да нарани. Махатма Ганди бе дълбоко ангажиран в политиката. Но тази политика се основаваше на една дълбока духовност. Например преди да отиде на среща с британския губернатор на Индия, Ганди медитираше. Излизаше навън в селото, за да почисти улиците, отиваше в домовете на прокажените да им помогне. И чак след това отиваше при британския губернатор, за да говори с него за политика. Така придобиваше много повече сила и власт и хората му вярваха, защото на практика той проявяваше всички принципи на духовността. Много политици нямат власт, защото хората не им се доверяват. Те знаят, че на политиците им липсва духовността изначално.

- Може би и доброта...

- Добротата е духовност. Тъй като духовността не е някаква абстрактна философия. Понякога хората си мислят, че духовността се крие в някакви езотерични абстрактни учения, които са скрити в книгите. Ето защо аз използвам тази много обикновена дума – учтивост, благост. Всеки един човек на улицата би разбрал какво е това благост. Затова аз казвам, ако искате да бъдете щастливи – бъдете благи. Ако политиците успяваха да правят политиката си с благо сърце, те щяха да правят нова политика.

- Ако зависеше от вас да организирате една предизборна кампания, какви кандидати бихте избрали? По какво щяхте да ги избирате?

- Аз бих избрал човек, който практикува простотата в собствения си живот. Отново моят образец е Махатма Ганди. Той е живял много прост живот. Един политик, който е екстравагантен и живее луксозно, не може да буди доверие. На второ място бих казал, че един политик вместо да обещава на хората, че ще реши проблемите им, трябва да им даде сила сами да се справят с тях. Много често политиците дават големи обещания. Те обещават целия свят, а дори не съумяват да дадат на хората късче трева. Работата на политиците е да не пречат. Защото хората, самият народ знае как да реши проблемите си. На трето място бих искал политиците да бъдат верни на своята земя. Често те нямат чувството за местонахождение, за принадлежност. Например те не могат да разберат какъв е геният на България. Все си мислят за други страни. За това как да привлекат „Кока-кола”, „Макдоналдс” или „Ролс-ройс”...Един политик би трябвало да има способността да подхранва корените си на своята собствена почва. Но без да бъде шовинист. Има политици, които са големи шовинисти и националисти. Те говорят за своята земя, но са твърде горди. Такива личности са носители на расизъм и шовинизъм. Те винаги ще твърдят, че ви превъзхождат. Ще ви дам пример отново с Махатма Ганди. Той служи на своята земя, без да бъде шовинист. Така че аз бих искал политиците на България  да не гледат навън по света, а да се вгледат в богатството на собствената си страна. Всяка страна, включително и България, е много богата.  Богатството не се измерва с материалните придобивки, а с хората и със земята, която имате. Богатството – това са обичаите, песните, езикът, митовете...Земята ще произвежда достатъчно за нуждите на всички ни, но не и за алчността на някои. Защото земята е много щедра. Посаждаш едно семенце, а то ражда хляди ябълки. Ето защо щедростта на земята се изразява в това да бъдеш много концентриран. Трябва да обърнем сериозно внимание на ресурсите, на богатството на земята. И в същото време – да бъдем смирени. Да бъдем ръководени от благост, любов и ненасилие.  Ако не се ръководим от тези качества  - ще бъдем шовинисти и националисти. Затова духовността е защитата на политика.

- Имате ли някакво обяснение за националистическия „бум”, който наблюдаваме в т.нар.нови демокрации? Защо се получава това?

- Защото има исторически причини. Исторически погледнато хората от тези страни са били доминирани и разделени. Политиците, които искат да спечелят власт, използват това като извинение за своите домогвания. Затова любовта, благостта и ненасилието са много по-необходими тук, отколкото където и да било другаде. С тях могат да бъдат разрешени исторически обременености. Единството на хората, на народите не би трябвало да се осъществява единствено в рамките на държавата. Чрез политически мерки. Обединението, свързването на хората трябва да се използва за духовни цели, а не за целите на някакви правителства. Съвременните средства за комуникация разпръснаха хората из целия свят и е невъзможно хората с една и съща етническа окраска да бъдат тепърва обхващани в отделни държави с тяхно правителство.

-  Възможно ли е народи, които са живели десетилетия под тоталитарни режими, да създадат политиците, за които говорите? Това не е ли красива утопия?

- Трябва да имаме надежда и търпение. А също и мъдрост. Вие сте били доминирани от комунистическо учение дълго време. Капитализмът чука на вратат ви, за да ви доминира в бъдеще. Следователно сега ви предстои да подмените един вид „господство” с друг. Алтернативата, изборът, който имате е екологията и духовността. Както комунизмът, така и капитализмът са нетолерантни по отношение на околната среда. Земята не може да поддържа тези модели на поведение, които създаде капитализмът. Ресурсите на се безгранични. Населението расте. Ако други народи днес пожелаят да имат стандарта на американците или англичаните, те ще трябва да се разделят с идеята да имат чист въздух,  чисти води и неотровена почва. Когато отидеш в развитите западни страни, виждаш, че те изглеждат много богати, но всъщност са много бедни вътрешно. Ако страните от Източна Европа се опитат да копират западния свят, те ще се превърнат в едно лошо копие...

- Какъв е пътят тогава?

-  Пътят е екология и духовност.

- Значи не ни трябват политици...

- Политици – да. Но от друг тип. Политици на духовността. На екологията. На околната среда. На местните общности и народи. Които да осъществяват регионална политика. Политика, която да промени схващането за бедност и богатство. Ако вие пиете вода от някой извор с шепи – ви смятат за беден. Но ако използвате пластмасовата чашка на „Кока-кола” и сед това я захвърлите в тревата – минавате за богат. Това трябва да се промени. Богатството не означава да трупаш отпадъци.

- Но ние не сме виновни, че живеем в тази среда. Ще ви дам един пример. От една година в България се говори за избори. Но хората не искат да гласуват. Те не вярват. Тоест става дума за криза на доверието и за криза на ценностите, от която няма нищо, нищо, което да те измъкне. Не става дума за това дали си богат или беден...

- Ето защо аз казах в началото, че имате нужда от търпение, надежда и мъдрост. Промяната ще дойде...

- Дотогава ще ни съсипят...

- Защото този тип начин на живот не може да се поддържа. Ако преди 10 години бяха казали, че с апартейда в Южна Африка ще бъде свършено, кой би повярвал? Или че Нелсън Мандела ще бъде освободен от затвора и на всичкото отгоре ще стане президент? Биха ми казали „ти си луд мечтател, ти си побъркан”. Същото биха казали преди две-три години, ако някой бе споменал, че комунистическата партия в Русия ще мине едва ли не в нелегалност...Хората казваха на Махатма Ганди, че тъй като „слънцето никога не залязва в Британската империя”, защото тя управляаше ј от света – никога нма да се освободим от нея. Но краят на Британската империя дойде. Същото стана и със Съветската империя...Сега същото очаква и индустриалната империя. Защото човешките същества не могат да бъдат щастливи само с материализма. Има дълбок глад и жажда за духовност. Ние може да работим, само ако сме оптимисти. Ако сме песимисти, трябва да си опаковаме багажа и да бягаме. И светът ще продължи да се разрушава. Така че нашата задача е да променим мисленето на хората по света. След това трябва да се променят техните навици на хранене. Ние трябва да ядем само здравословна, питателна храна. Която да се обработва без химикали. Това е благост и към земята, и към човешкото тяло. След което трябва да намерим начин да използваме по-малко традиционни енергийни източници и повече слънчева енергия. Да започнем да строим къщи, които да не са толкова грозни като тези отсреща. Които да бъдат хладни през лятото и топли през зимата. Може да дадем добър пример с промяна в хранителни режим и в жилищното строителство...И когато светът стане достатъчо пълен с хора като нас, политиците също ще се променят. В България ние би трябвало да пием вмето „Кока-кола” сок от праскови. Това е пътят да вървим напред. Никакво място няма за песимизъм.

Голяма е ролята на средствата за масова информация. Има много повече неща, за които трябва да се правят репортажи, извън престъпленията и убийствата, за които се пише сега. Журналистите си губят времето като отразяват само това. Ролята на вестниците и списанията е да информират, да вдъхновяват и да трансформират. Когато пишете за убийства и престъпления, трябва да обяснявате каква е причината за тяхната поява. В момента журналистите имат интерес да има по-голяма престъпност, за да продават по-добре вестниците си...

- А защо точно тези вестници се купуват?

- Защото няма алтернатива. Защото няма вестници, които и да информират, и да трансформират. Появяват се някои малки списания, но те говорят само за трансформация. А хората имат нужда да се информират. Обикновено големите вестници дават само информация. Ето защо е неоходимо да променим медиите.

- Вие сигурно си давате сметка, че журналистите не са свободни. Няма свободен печат. Той се контролира точно от големите пари..., които ме карат да бъда песимистка.

- Да, знам. В Англия се намира най-големият магнат на вестникарстката промишленост – Рупърт Мърдок. Той управлява ј от масмедиите в Англия и търси единствено печалбата. Журналистите му не са свободни да пишат това, което искат. Защото, ако пишат така – ще загубят работата си. И журналистите станаха много покорни. Много страхливи. Липсва им кураж. Ето защо имаме такива лоши вестници.  От една страна, босовете искат да трупат печалби. Журналистите пък са покорни и плашливи. Техниката за производство на вестници е скъпа. Така че се намираме в един затворен кръг. Имаме нужда от пробив. Нещо подобно на „самиздатът”, който съществуваше в бившия Съветски съюз...Ето например „Рисърджънс” е точно такова издание. Хората правят фотокопия на тези издания и ги разпространяват...Така че капиталистите ни дават илюзия за свобода...и илюзия за свободна преса. Но те се контролират от големия капиталистически интерес. Мърдок е толкова лош, колкото и Брежнев. Няма разлика между тях.

- И докато те ни контролират, какво да правим?

- Ще трябва да вземем силата изпод краката им. Защото техните къщи са построени върху илюзии. Когато тази илюзия експлоадира, Мърдок ще попадне там, където и Брежнев..

- За да дойде нов Мърдок..., нов Брежнев...Така върви светът. Можете ли да ми покажете една страна, в която доброто да е победило злото?

- Някога ще трябва да потърсите духовността извън политиката. Дори в огромната система на Мърдок хората общуват помежду си. Дори в капиталистическата или комунистическата система. Тук видях жени, които седят на столчетата си пред сергиите и се усмихват като богати хора. Така че духовността не е мъртва. Тя е просто-о-о...

- С примка на шията...

- Духовността не се афишира. Със знамена и големи титли. Ако нямаше духовност, обществата щяха да се рападнат. Това, което ни държи са духовните качества. Това, че хората са щедри един към друг, добри, гостоприемни. Хора като Мърдок и Брежнев, комунисти, капиталисти се опитваха да потискат тази духовна система, но тя е жива. Те вероятно и сега упражняват сила върху телата на хората, но не и върху техните души...

Благодаря :)

Но, част от демократичните ценности на този век са били утопия през предходния, така че... поживьом - увидем :)