Бяхме мравки. Потеглили на върволици към светлото бъдеще, наречено комунизъм. Бяхме толкова много - че оцеляхме, барабар с товара си. Под  ботуша на тези, които решаваха накъде да вървим...
9 май 1995

Вестник „Власт”

 

Мухи, мравки или просто мишени

 

Бяхме мравки. Потеглили на върволици към светлото бъдеще, наречено комунизъм. Бяхме толкова много -  че оцеляхме, барабар с товара си. Под ботуша на тези, които решаваха накъде да вървим. И защо.

После се разбръмчахме като мухи. Опиянени от миризмата на демокрация  - и гнилоч. Пленници на мухоловките на своите надежди. И илюзии. Зашеметявани под ударите на големите диригенти. Които прочистваха. Сортираха. И подреждаха пазара на своите ценности.

После станахме вредни. Защото носехме заразата на демокрацията. И свободната мисъл, която вече не беше нужна на никого. Която се равняваше на хепатит. И увреждаше. Правейки ни непригодни за бъдещето.

Затова започнаха да ни размазват. Да ни разгонват. Да ни разчистват. Затова ни превърнаха в мишени.

На безработицата.

На глада.

На безскрупулния шатаж.

На безогледните политически манипулации. С общочовешко звучене.

Затова ни превърнаха в месо. В което стрелят по погрешка. Затова ще ни спретнат и закони. Които ще кастрират и малкото достойнство, което ни е останало.

 

Вярно е също, че ако бяхме достатъчно много, достатъчно уверени и достатъчно зрели това нямаше да се случи. Вярно е и това, че промените у нас бяха инспирирани отвън. Останалото е логично.

Човек не се ражда научен как се сменя тоталитарна система, или ако предпочиташ, как се прави антикомунистическа революция. Особено, когато целият ресурс - икономически, финансов, административен и медиен - се контролира от отсрещната страна с помощта на нейния жилав репресивен апарат. И още. Ние бяхме много. Наистина. И сред тези много познавам страшно самоотвержени хора, които платиха висока цена. Такава цена, например, плати семейството на журналиста Свилен Пътов. той беше историк и работеше в първия екип на в. "Демок рация". Събираше спомените на останалите живи страдалци от лагерите в Ловеч и Белене. "Случайно" го премаза тлрамвай заедно със съпругата му. Оставиха сирачета две невръстни деца.
С това спирам. Карай по-кротко и скромно с оценките. Ако ти е възможно.

Възможно е. Извинявам се за казаното от мен в следващите два поста!

не би могло да се каже по-точно и ясно. въздействащо на всичко отгоре. За съжаление манипулацията продължава и до днес и ще се точи кой знае докога. От позицията на натрупания опит и на изминалите години все още ми е трудно да преценя дали случващото се е следствие на някакъв ген на злото, заложен в българския характер, или просто свръхтежко наследство от безумието комунизъм. Истината е,че няма по несолидарен народ от нашия - голяма част краде и тормози другата, която пък мълчи и търпи първата. Странно положение - действително сме мишени на злото. Да помислим как да се измъкнем, аз обаче не знам.

Благодаря ти за чудесния материал - фрагмент или как се нарича?

Поздрави, Мери

Благодаря ти също, Мери.
Точно в момента си мислех, дали "принудата" може да доведе до радикална промяна с положителен знак, в която и да било сфера на живота. Примерно, ако някой иска да те поведе с камшик към рая...това рай ли ще бъде или ад?Или, ако в обществен план се надява, че след поредната криза хората ще направят другия избор...Това не е ли също лутане по криви пътеки? Четох подобни теории в блогове на иначе интересни и с оригинално мислене хора...
Да разчиташ на лошото, за да постигнеш хубавото...Ако това е безценният български патент за успех, аз се бунтувам срещу него. Защото ще излезе, че са готови да ни опердашат от всички страни, само и само, за да ни вкарат хуманно - всеки в неговия си коловоз. :)))

Напълно съм съгласна с тебе - камшикът не води към рая. С принудата, наречена закон, обаче би могло нещо да мръдне, но при положение че се спазва от всички, което тук няма да стане в близко бъдеще. Единственото спасение според мен е мъдрото красиво слово на надарените с този талант и личният пример на почтените нормални хора - все по-редки екземпляри, преследвани жестоко у нас във всички сфери и нива. Преследвани от всички политически сили - и управляващи, и опозиция. Подчертавам - ВСИЧКИ.

Поздрави, Мери

Хм, наистина е интересно това, което казваш. Но нали разбираш, че когато една общност - примерно фирма, партия, сдружение или каквото там ти хрумне - започне да отсвирва кадърните, тя губи потенциала си, своето КПД (коефициент на полезно действие) и почва да деградира...Това не е разумно, да не кажа, че е доста глупаво. То се и наказва, защото в края на краищата животът е нещо истинско, не може всички да са ментета. Освен това, когато един талантлив човек успява около него и с него прогресират и много други хора, които също са свестни. Разбирам да се опитваш да отслабиш отсрещната страна, с която си в конкуренция, но себе си...
Излиза че у нас, нали сме страната на тримата глупаци, вождовете разстрелват в гръб точно тези, които се бият най-отпред - без значение дали с ум, харизма, всеотдайност или с някое друго качество. А после всички се заемаме с търсене на изгубеното време...:))) в очакване да ни оправят отвън...Ако може Годо.
Уф, това стана ужасно дълго, хайде да се видим т. дни?

да бъдат задържани кадърните и почтени хора, независимо в коя област, тъй като те са творци и създатели. Истината обаче е друга - гонят ги и ги мразят по простата причина, че шефове и партийни лидери не се интересуват ни най-малко от качеството на продукта, който произвеждат. Знам, че звучи абсурдно, но е така. Това обяснява и защо в продължение на 20 години с уж позволена и афиширана пазарна икономика страната е в жалко положение. Твърдя, че у нас няма нормална пазарна икономика, нито икономисти, които наистина да отварят очите на бизнеса. Шепа хора дейстително се опитват да работят като в нормалните държави, но им се пречи от всички посоки, просто се мъчат. Проследявайки пътя на родния бизнес, стигаме до отговора на въпроса защо т.нар. десни губят и ще продължават да губят избори - просто НЕ СА ДЕСНИ.

Поздрави, Мери