Интервюто е взето в НС, докато тече тайното гласуване по вота на доверие към правителството на СДС в края на 1992 година. 
26 ноември 1992

Вестник „Диалог”

В момент на гласуване

Ние се надлъгвахме с времето...

И с цяла система от неща, които изглеждат непроменими, но които сме длъжни да променим. – Каза Филип Димитров, докато парламентаристите все още се тълпяха пред тъмната стаичка

- Г-н Димитров, какво желаете по-силно в момента – да бъдете отново избран за министър-председател, или да се оттървете от тази тегоба?

- Дано не прозвучи нескромно, но този въпрос ми напомня за една икона. Тя е свързана с думите: „Стори Господи да ме отмине тази чаша, но нека бъде волята Ти.”

- Това чувство за обреченост ли е, или по-скоро дълг?

- Никой в подобна ситуация не би умирал от желание да стане министър-председател. Промяната, която се опитваме да осъществим, е една непрекъсната драма. Борба. И тя забуксува точно на прага на зимата. Не става дума дори за това, как скочи доларът, как се отложиха идванията на банкерите в България. По-същественото е, че през последните месеци правителството не можеше да работи пълноценно. Сега ще трябва да възстановяваме доверието към България. Ако новият кабинет е на СДС, това ще стане по-лесно. Предвиждам обаче, че чуждестранните ни партньори ще имат едно наум. Особено като се знае, че ни кроят правителство за не повече от 200 дни.

- Сега амбициите повече ли са, отколкото преди една година? И по-ясни ли са?

- Ние наистина прекрачихме доста напред, дори и това да не се вижда. Но цялата ситуация съдържа елементите и на едно голямо усилие, и – сега искам да бъда правилно разбран – на едно надлъгване. Ние се надлъгваме с времето, с бюджетния дефицит, с тези, които трябва да плащат данъци, а се опитват да се измъкнат...Тоест, с цяла система от неща, които изглеждат „непроменими”, но които сме длъжни да променим. Знаем, че шансът да постигнем 100%-ов резултат е нищожен. Но ние трябва да успеем поне 70-80 процента, за да могат нещата да се придвижат по-нататък. Ако някой не разбира това, значи нищо не разбира.

- Говори се, че тайните служби са решили да дадат на този кабинет още 2-3 месеца. Възможно ли е да се работи пълноценно при такива условия?

- През последните месеци службите се опитаха да ни повалят на колене и да ни оставят да изпълзим, вероятно до края на зимата. Но това беше неприемливо и номерът не мина. Колкото и невероятно и помпозно да звучи, ние не се нуждаем от властта заради самата власт. Ако видим, че нещата не стават, готови сме да играем и по-остро, и по-рисково.

- В разговорите с ДПС вие поставихте като жeлязно изискване Националната разузнавателна служба да мине на подчинение на изпълнителната власт...

- Представяте ли си в какво идиотско положение бихме изпаднали, ако след като сме съставили коалиционно правителство, получим отрицателен вот в парламента за нещо, което е изключително важно? Законът за НРС ще влезе в пленарната зала само след две седмици.

- Не може ли да си представим обратния вариант? Съставяте коалиционно правителство с ДПС, което така или иначе ви гарантира властта. А след това чрез нейните механизми постигате целите си.

- Нещата трябва да бъдат ясни. Няма смисъл да създаваме кабинет, който да изглежда като екип само на пръв поглед и който да не бъде гарантиран от стабилно парламентарно мнозинство.  Защо трябва да бъдем зависими от политическа сила, която би могла да излезе от правителството и да ни поиска вот на недоверие всеки път, когато се постави някой от щекотливите въпроси на декомунизацията?

- А ако цената се окаже загубата на властта?

- Когато не са ясни тези конструкции, това не би било загуба на властта. Защото властта е, за да се осъществяват промени. Казват ни, че не можело да не се ревизират законите. Какво означава това? Как си представяте едно правителство, което седи и се прави, че управлява? А през това време парламентът променя законите, които съответстват на прнципите за провеждане на реформата, възприети от същото правителство.

- Но ако сега не получите вот на доверие и друга политическа сила започне да управлява, ще се върнем назад. Допускам, че месеците до евентуалните парламентарни избори ще бъдат достатъчни на БСП и службите, по пътя на приватизацията да легализрат парите си. Цената не е ли твърде висока?

- Този риск винаги съществува. Но ако една полтическа сила не запази идентичността си, тя е обречена. Спомнете си за „абсолютната мъгла”, която за малко не провали СДС във Великото народно събрание. Какви са нейните плодове? Един калпав Закон за земята, една, общо взето, щурава Конституция, с чиито недомислия се сблъскваме всеки Божи ден. И един Търговски закон, който може и да е хубав, но за чието прилагане, липсва закнодателна основа.

- На пресконференцията си ДПС заяви, че СДС не е отстъпило по нито един пункт. Защо не се съгласихте да смените министъра на правосъдието и да дублирате длъжността секретар на МВР?

- СДС предложи доста неща. Ние съгласувахме двама министри, а беше известно, че по отношение на единия аз имам много серозни възражения. Ние дори предложихме обсъждането и на други министерски постове. Какво всъщност се случи? Доверието между СДС и ДПС беше разрушено от ДПС. Трябва да бъде ясно, че доверие не се възстановява с ултиматуми за отстраняването на личности, нито с опити да се поставят под контрол възлови министерства. Нека първо всеки докаже лоялността си към партньора и поеме своята отговорност. Противното би означавало несериозно отношение към националните интереси и опит отново да се блокира смяната на системата. Това не е приемливият вариант за нас.

- Наричат ви самотник в правителството и в СДС. Говори се, включително и в средите на журналистите, че ви липсва стабилен екип. Става дума не толкова за правителството като екип, колкото за хора, които наистина да работят за вас. Имате ли такова усещане?

- Вие забелязали ли сте колко много хора бяха атакувани само заради това, че аз съм проявил доверие към тях?

- Струва ми се, че не бяха чак толкова много...

- Още от избора ми за председател на СДС та досега, това непрекъснато се случва. Вие забелязали ли сте дивата агресия, която дори някои колеги от СДС проявяват към идеята един човек да има екип?

- Но без това е невъзможно един политик да работи ефикасно...

- Така че възможно е, екипът ми, подлаган непрекъснато на атаки, обиди, унижения и опити за терор, дори и от своите, да има известни затруднения в ефикасността си. В периоди на промени това вероятно е неизбежно. Мисля все пак, че сред хората, които са около мен, има наистина достойни и такива, на които в голяма степен може да се разчита.

- Как подбирате хората, на които се доверявате? Проверявате ли ги по някакъв начин?

- Ха-ха-ха...Вижте, аз претендирам, че мога да преценя на кого да се доверя. Имам доста голяма практика с хора.

- Някаква вътрешна интуиция, или...?

- Има и съвсем конкретни параметри – интелектуални възможности, аналтично мислене, организация на работата, лоялност... Но в крайна сметка доверието си остава психологическа категория, която, както при всички хора, почива на психологически опит

- Какво ви даде и какво ви отне годината, през която бяхте премиер?

- Струва ми се, че загубих лекотата, с която решавах въпросите за доверието. Но може би спечелих едно по-широко знание, което трудно се дефинира.

- Кое е най-голямото ви разочарование през този период?

- Не бих казал, че има такова.

- Сериозно! Добре, кое ви е наранило най-много тогава? Или такива неща не се признават?

- Да започнеш да разказваш какво те е наранило, би означавало да започнеш да обвиняваш този, който седи зад подобни рани. Ние сме хора, които се занимават с политика и аз не мога да коментирам раните, които мои колеги са ми нанасяли. В крайна сметка ние не сме длъжни да се обичаме. Трябва да вършим работа.

- Правите впечатление на човек, който запазва самообладание и в най-критични ситуации. Как го постигате?

- Просто знам, че няма какво да губя. Не мога да загубя честта си, не мога да загубя вярата си, а колкото и да ме боли, ако загубя нещо, което обичам – ще го понеса. Защото човек трябва да минава и през изпитания. Оттук нататък другите неща нямат толкова голямо значение.

- Не ви ли се струва понякога, че вече е време малко да промените политическия си стил?

- Някога, когато водим друг разговор, сигурно, ще ви попитам защо и как го виждате.