През 2 000 година българите ще бъдат сред нациите, които са на изчезване. Детската смъртност - 16,7 на хиляда - е една от най-всоките в Европа. 27% от проститутките у нас са 12-13-годишни... 
14 юли 1992

В. „Човек”

(Седмичник за индивида. Започнал да излиза през лятото на 1992 с гл. редактор Румяна Лилова)

Спасете децата!

През 2000 година българите ще бъдат сред нациите, които са на изчезване, прогнозират статистиците.

От 165 страни България е на 146-то място по раждаемост по данни на Светавната здравна организация.

С отрицателният прираст от 8 960 души през миналата година страната ни поставя световен рекорд.

Детската смъртност – 16,7 на хиляда – е една от най-високите в Европа. На едно от първите места сме и по броя на изнасилванията.

55 на сто от извънбрачните раждания са от непълнолетни момичета, 27 на сто от проститутките са 12-13–годишни.

2/3 от семействата с деца живеят под прага на социалния минимум. 40 на сто от встъпилите в брак се развеждат. 53 на сто от безработните са жени. От около 2,5 млн младежи до 18 години, 700 000 хиляди са социални сираци.

Домовете за сираци и изоставени деца са около 350. В тях годишната издръжка на едно дете струва на държавата 2 000 лева. Редом с Тайланд, Виетнам и Румъния, България е сред държавите, които предлагат децата с недъзи и от малцинствен произход за осиновяване.

В периода 1986-1990 година 2 236 юноши под двайсет години са направили опити за самоубийство. 69 непълнолетни са се самоубили през 1990.

В домовете за сираци пребивават само българчета, циганчета и деца от смесени националности.

И досега на нито едно заседание Министерският съвет не е разгледал положението на българските деца.

Бяхме приети в Съвета на Европа. Въпреки това в България се нарушава основното право от Хартата за правата на човека -

правото на живот. На децата.

„Грижата за децата е грижа на цялото правителство, на Народното събрание и на държавата, смята министърът на финансите Иван Костов. Но...тя е преди всичко проблем на социалното министерство, бърза да уточни той. Не вярвам, че годишната издръжка на децата-сираци е 2000 лева. Разпоредил съм се управление Държавни разходи към Министерството на труда и социалните грижи да изготви доклад, от който да стане ясно как функционира системата за финансиране. Средства се дават, но те потъват като вода в пясък.

Не изключвам възможността да се увеличи бюджетът на децата-сираци, обещава министърът на финансите. Но преди това трябва да бъда сигурен, че средствата, които се отпускат сега, стигат до тях.”

За съжаление докладът, който може да ускори решаването на този въпрос все още не е готов, а министърът на труда и социалните грижи сякаш изобщо не знае за него.

Не знае и не вярва на изнесените в пресата и документалното кино факти и министърката на културата проф. Елка Константинова: ”За да можеш да гледаш страданието на децата и да живееш спокойно, значи си някакъв изрод...Не е възможно. Не съм гледала филма за нарушаването на правата на децата в България и просто не вярвам на това, което ми казвате. Всичко ще направим, за да го променим.”

На друго мнение е обаче министърът на труда и социалните грижи Векил Ванов. Социално слаб. Баща на две деца.

- Г-н Ванов, направи ми впечатление, че само министър Костов пое конкретен ангажимент след прожекцията на филма за правата на детето в България. Какво успяхте да направите Вие от 1 юни до днес?

- Действително само министър Костов може да поема ангажименти. Тъй като бюджетът е в него и той може да разпределя средствата. Ако...той... задели средства за тези заведения, които са в системата на министерството, ние веднага ще ги разпределим.

- А Вие нямате ли представа с какви средства разполагат домовете за сираци?

- Не, не ...нямаме...

- Знаете ли какъв е броят на тези домове?

- 34 са. Аз отговорих тука веднъж на въпрос на Народното събрание специално за тези домове...

- Около 350 са!

- Но допълнителни възможности Министерството на труда и социалната политика няма.

- В какъв смисъл нямате?

- Просто защото нямаме бюджет.

- Конкретна сума ще посочите ли?

- Не мога да ви посоча конкретна сума.

- Каква е сумата, която се отделя във Вашето министерство за проблемите на децата-сираци?

- Елате в министерството и ще ви направим справка. Най-напред искам да ви препратя към Георги Шопов, зам.-министърът, който има цялата документация, свързана с ...разходите, които се правят.

- Знаете ли, че в тези домове умират деца и че дори нямат гащи, с които да се обуят?

- Ами, може да е така,...може. И сигурно е така.

- Правили ли сте дарение, г-н министър, на някои от тези домове, както прави президентът, например?

- Ами...от мойте средства?

- Да, разбира се.

- Дал съм само 200 лв. На многодетните майки по случай завършването на учебната година.

- Смятате ли, че това е достатъчно?

- Ами толкова са ми възможностите, защото и разходите ми са големи. И трябва да ви кажа...да, имам две деца. И големият ми син учи във ВИАС на моя издръжка,  а това са 5 000 лева годишен разход само вноски за неговото обучение.

- Знаете ли, че цялата издръжка на едно дете в дома за сираци струва 2 000 лв. годишно?

- Възможно е.

- А не смятате ли, че освен възможно е и ужасно?
- Може и да е ужасно, госпожице! Довиждане.