Най-сериозното доказателство, че някъде се извършва революция, са съпътстващите я периоди на реставрация... 
26 ноември 1992

Вестник „Диалог”

 

Защо падна правителството?

 

Най-сериозното доказателство, че някъде се извършва революция, са съпътстващите я периоди на реставрация.

Колкото и дразнещ да изглежда на пръв поглед, този феномен е исторически факт и затова трябва да се приема хладнокръвно.

Защо се получава така?

Казано просто, причините са две – обяснимата управленска наивност на идващите на власт и гъвкавостта на старите структури, които ожесточено защитават своето благосъстояние и позиции в общестото.

В битката, на страната на новото е всеобщият ентусиазъм, който по-късно се материализира във власт. Развитието на демократичния процес в страните от Източна Европа показа, че на новите правителства, които все още не са се научили да боравят ефективно с механизмите на властта, се противопоставя една желязно организирана опозиция. В нея активна роля играят службите, бившата стопанска номенклатура  и някои геополитически фактори. Това обяснява донякъде защо  и правителствто на СДС беше обречено да падне. По-инересният въпрос обаче е можеше ли това да се случи по-рано?

Когато ДПС все още поддържаше имиджа си на лоялен партньор. Когато тайните служби все още не бяха излезли от своята анонимност. Когато не можеше да се разчита на информационния фон на т.нар. независим печат. Когато някои лидери на КТ „Подкрепа” не бяха разкрили двойнствената си същност. Когато не беше гласуван Законът за приватизацията.

Отговорът е „не”. Тогава и хипотезата е ясна.

СДС падна, защото с идването си на власт не разчете правилно стратегическите си приоритети. Защото вместо да съсредоточи внманието си върху реформата на тайните служби, с отказа си да участва в Тристранната комисия (която преговряше с профсъюзите – б.а.) даде картбланш на синдикатите. Така акцентът беше изместен, правителството потъна в единоборството си с профсъюзите, а парламентът в гласуването на икономическите закони.  В подобен подход не би имало нищо лошо, ако преди това в пленарната зала бяха поставени законопроекти за разсекретяване на досиетата и за Националната разузнавателна служба. По всяка вероятност, поради отсъствието на обстоятелства, благоприятни за извършването на кулоарен преврат, въпросът с НРС щеше да бъде решен. По този начин СДС можеше да отстрани една от взривоопасните теми в отношенията си с президента и със съюзниците си от ДПС. Да не забравяме, че именно в този период в България се подготвяха президентските избори.

Отсъствието на далновидност по тези въпроси позволи на антиправителствените сили в страната да разширят мрежата от нелегални фирми на службите, да увеличат капиталовложенията си в чужбина, да инвестират в създаването на контролирани печатни издания, да продължат да изнасят авоарите си, да активират служителите на бишата ДС в синдикатите и в крайна сметка да поствят до стената първо президента, а после правителството.

Резултатът е очевиден.

 

Тъжна е цялата тази история.Нямаше как в началото още да бъдат отворени досиетата,при положение,че вътре в тогавашното СДС беше пълно с агенти на ДС.Нещо като сам да се саморазкриеш...В известен период от време Наско Свиленов беше главен редактор на в.Демокрация.Човек с висока култура,няма какво да се лъжем.Но днес с по-късна дата става ясно,че е бил агент на особено зловещото Шесто.Уж сме част от ЕС но безумията са пълни.Още.Близко до ума е,какъв е този ЕС,който позволява близо до сърцето си да има хора от репресивните комунистически служби.Гоце е най-крещящият пример за това.При това,ще си изкара мандата докрай....

В този текст става въпрос за правителството от 1992. Тезата ми е, че в началото на един мандат, когато е най-трудно да бъде свалено дадено мнозинство, защото това би предизвикало бурна обществена реакция (особено в онези години) е логично да се атакуват сферите, чрез които тоталитарните структури упражняват скрита власт и търсят реванш. Както и стана.
Свиленов е по-късна история. През 1992 той нямаше властови позиции. Което не означава, че във въпросния вестник "Д-ция" не е имало други подставени лица на ДС. През 1992 имаше напр. един зам.-главен редактор, който дойде от "Свободен народ", а после стана говорител на "Мултигруп"...
Без да се хваля или оплаквам, точно в периода на тази дописка, вече на два пъти съм изхвърляна от "Д-ция" - ако сте чели блога, може би : ))
разбирате защо.
С това само искам да кажа, че горният анализ не ми е хрумнал, докато съм се разхождала в парка.
Имаше един период, през който в."Диалог" се контролираше изцяло от екипа, който го списваше и тогава в него можеха да се публикуват доста смислени неща.
После го закупи "Мултигруп" и моментално го закри.
А що се отнася до ченгетата - стига сме се оправдавали с ЕС. Моето лично убеждение е, че на изборни длъжности в политиката не бива да има нито агенти на ДС. Нито действащи служители на тайните служби, които се кълнат пред народа, а после се подчиняват на по-висшия пагон.
Ако сме представителна, а не ченгеджийска "демокрация", разбира се.
Дано не съм ви развалила настроението.
Желая ви приятна вечер.

Станало е това, което е можело да стане. Всички причини го потвърждават. Всички отговори също.

Харесвам това дълбокомислено съждение. Утре, когато алтернативата дойде на власт, ще може да приложи твоето ноу-хау. То чудесно пасва на политическия стил и на сегашните управляващи. Пък виж как глупаво им се сърдят...от Европа. А би било много по-умно да проумеят, че е "станало това, което е можело да стане." Нали? И всички причини, тоест наличието на мафия, го потвърждават.

Свързано с темата, позволявам си да ви предложа пример за говорещ архив http://grigorsimov.blog.bg/viewpost.php?id=269566
Кураж и Весели празници!