Аз не се боря за власт, Фред, но защо да не станем министри?... Въпреки че нямаме маята, Фред, за да си правим ексерименти - ту на власт, ту в опозиция... 
14 януари 1993

В. „Диалог”

Фред, от изборите по-страшно няма

Здрасти, Фред,

От три дни денонощно пулсирам. Вече се превърнах в същински пулсар и затова казах на 5-6 видни фигури с благородната ми енергия да разрешат енергетичната криза в нашия мил и скъп на сърцето ми Бедрог, за когото нонстоп мисля без да забравям всичките си симпатизанти, и нашите митинги и срещи, и щастливите хора, които ми вярват.

Но „аз наблюдавам последните седмици много странни поведения на импулси, които моята личност дава...”, Фред. (Това вчера го прочетох в един часови вестник и го преписвам, за да изглеждам по-мъдър. Нали разбираш?)

„Някои среди сигурно вече се готвят за някаква форма на ликвидация на моята скромна персона...”(Това също го преписах оттам, Фред. Междувременно, ако искаш ми стани бодигард, ако искаш – съветник. Аз не се боря за власт, Фред, но защо да не станем министри? Първо заедно ще се издигаме, а после може и да се сваляме при едни нови избори.)

Но изборите не са плод на едно желание. Те са конституционен въпрос, Фред. „Независимо, че ясно съзнавам, че по-опасно от това няма, по-опасно от това занимание не може да се измисли...”

(Ох, задъхах се, Фред, защото продължавам да пулсирам. Много е изморително и започва да ме е страх. Колкото повече пулсирам, толкова по-голям страх ме хваща. Сигурно така искат да ме компрометират политически. С това неприятно задъхване, Фред!)

Да знаеш Фред, че „някой, който е извършил мръсотия, не може да се чувства спокоен, той се издава и има странно поведение...”

Ами сега, какво да правя, Фред? Помниш ли миналата година, когато играхме на боулинг и когато аз те бих, Фред, ти много ми се разсърди. Тогава ми каза, (помня го, като че ли е било вчера):

- Барни, ти си мошеник. Досега си мълчах, за да не развалям боулинга, но след като загубих...Не съм изобщо злопаметен (Знам, че не си Фред), ама не търпя никой да ми изнася уроци по морал, когато трябва да преклони глава.

Наоколо се събраха много водни биволи, Фред, и ти ме фрасна, защото сигурно мислеше, че първо аз съм те фраснал. Но не беше така, Фред! После и аз те фраснах. И пак се фраснахме, докато и двамата паднахме...

Тогава не ти го казах, но имам сведения (от оня списък), Фред, че тези, които са забъркани с моите импулси, подготвят атаки срещу нас – не физически, а с компромати. Замисляни от хора, които са уловили пулсиранията ми. Затова, Фред, още тогава реших да се откажа от политиката. „Обидно е за мен да бъда в организация с агенти и явочници”.(Фред, нали няма да кажеш за боулинга? В края на краищата и ти играеше в този театър.)

Истината, Фред, е, че от воден бивол не може да излезе динозавър. Нямаме маята, Фред, „за да си правим експерименти – ту на власт, ту в опозиция.”... И Бети ми каза, че от мен президент и министър-председател не става. Нито съм внук и правнук на милионер, не съм с двойно гражданство, не съм се родил в Ню Йорк, не съм специализирал в Симеоново, в Москва или във Виена, не съм съветвал Тато или Г. Атанасов, не съм политзатворник, нито дори явочник, нито обикновен доносник. Не се научих да пера, не съм член на етническа партия, нямам подкрепата на синдикатите.

Ето, виждаш, Фред! Мога само да изпращам импулси от най-различни видове и да мигам като един бивш и един настоящ министър. Всъщност, ако трябва да бъда честен, Фред, пред хората, които неподходящо наричат електорат, аз разбирам от инфлация. Ще я овладея, Фред, както се прави с непокорната жена...Само че това не го казвай на Бети, защото откакто ни обещаха да намалят цените на месото, а после ги вдигнаха не съм хапвал ребро от бронтозавър.

Фред, нося писмото ти до сърцето си. В праисторическата енциклопедия прочетох, че първите влечуги са произлезли от примитивните земноводни...Те били месоядни и се хранели с риби, мекотели, както и със сухоземни животни. Но ти не се тревожи, Фред.

„Може би някои малко са загубили вяра в нас. Това е страшно, но не непоправимо”.

Твой Барни