Направих грубата грешка да изчета няколко интервюта на политици, дадени около Коледа. И особено интервютата на един.

Жалка история е опитът, когато си станал предател заради малодушие, да се изкарваш симпатичен добродушко...Едро насекомо с нимба, пърхащо над тегобите на битието.

То и насекомо не би си повярвало, че времето изтрива подлостта. А думите – предателството. Но явно политиците го могат.

Затова им вЕрваме. (Всички.)

Щото лъжата е истина. А подлостта и предателството са идеали.

 29.12.2008

 

Когато стана въпрос за опозиционната журналистика, помниш ли? Къде е тя? Трябва да се навра в някой блог за да открия подобен на твоя текст. В печата - нищо, по телевизиите - нищо /изключвам СКАТ, там нещата са по-особени/, по радиостанциите - също нищо. Парламентът е във /все не мога да разбера защо му викат така/ ваканция. Никой от претендиращите за опозиционни лидери не реагира. Къде е опозиционната преса? Ако тя чака изявление на лидерите си, че да има какво да закачи на предното си стъкло то тогава що за преса е въобще...