Ако бях политик щях да знам, че лъжата убива с целувки, а лицемерието с ласки. Но не е задължително истината винаги да хапе.

 

Щях да знам, че предателите в малкото лесно стават предатели и в голямото. Че лъжата бързо намира последователи. А истината – желаещи да я заплюят.

 

Ако бях политик, шях да знам, че политиката не е публицистика и затова само с говорене не става. Но че думите имат сила, когато минават през сърцето и са последвани от действие.

 

Щях да знам, че можеш да спечелиш точки с шоуто (пардон, с ануса на Аз-ис). Но че със задник трудно се управлява. Че, когато тe показват по TV това не значи, че заплатите и пенсиите скачат. Че твоето благо не е данък, който  избирателите ти са длъжни да изплащат.

 

Ако бях политик щях да знам, че във всяка институция работят хора. Че те имат семейства, родители и деца. Но че техните семейства, родители и деца не са по-важни от родителите, семействата и децата на всички останали. И че когато си некомпетентен нямаш място във властта. Дори да си ми чичо.

 

Щйх да знам още, че мизерията и беднотията отварят рани, които не можеш да заличиш само с пари. Но че инвестирани в духовност, парите са в състояние да лекуват. И е непростимо да им приписваме своите пороци и падения.

 

Щях да знам също така, че зад всяка титла стои и човек. Че всеки човек има сърце. Че за всяко сърце си има ключ. Но че общо е желанието да бъдем оценявани справедливо. И с уважение. Защото никой не е само лош.

 

Ако бях политик, щях да имам две молитви:

Господи, дай ми силата да не давам криле на злото.

И нека правя всичко с любов и от любов.

 

P.S.

Във връзка с газовата криза.

Ако бях политик, освен всичко, което до този момент предложиха СДС и ДСБ – а то е точно – щях да предприема и следното:

1.    Да изпратя свои представители и наблюдатели в кризисния щаб, създаден от правителството. И в ресорното министерство, защото там батакът е пълен. За да имам незабавен и пълен достъп до информация за реалното състояние на нещата. За хода на разговорите с Русия и Украйна. За състоянието на държавния резерв. И евентуално, за да имам възможността да се намесвам преди да бъдат извършени поредните щуротии.

2.     Щях да организирам и поддържам постоянна онлайн връзка с кметовете на големите общини. За да имам информация за непосредствените нужди на населението там и за да настоявам пред правителството те да бъдат защитени.

3.    Щях да изискам ежедневни справки за топлоподаването към болниците, училищата и детските градини в моя район.

4.    Щях да поискам незабавна среща с дипломатите на Украйна, Чехия (като председател на ЕС) и ЕК. И да изпратя свои представители в Украйна без да чакам разрешение от Пирински. Нито абсурдните коментари на министър Петър Димитров.

5.    Щях да изпратя общинските си съветници на място да проверят нещата в големите социални центрове – „Пирогов”, родилните и старчески домове, в домовете за сираци. Веднага!

6.     Щях да обобщя предложените от опозицията мерки за справяне с кризата като общ пакет. Да ги съобщя на медиите. Без да спестявам, по кои от тях вече работи правителството.(Няма лошо - нека слушат и изпълняват.)

7.    Щях да намеря и своите неформални говорители, които да направят анализ на политическия подтекст на кризата.

едва ли щеше да е в позиция да има къде да се изкаже, освен в интернет, и да има кой реално да го чуе. Такъв политик, с подобни разбираня, просто не може да пробие до нужното ниво, за да му се обръне някакво внимание, или до подходящата медия, за да може посланията му да стигнат до хората.
Създадени са такива условия, че нравствен, деен и отговорен човек, по един или друг начин, бива отстраняван още на подстъпите към властта

Това което трябва да научат всички политици е , че БЪЛГАРИЯ И НАРОДА И НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ЗА ДА ИМ СЛУГУВАТ!
Също трябва ДА РАЗБЕРАТ ОТГОВОРНОСТТА "ДА СЛУЖАТ НА БЪЛГАРИЯ И НЕЙНИЯ НАРОД !".

С властта би трябвало да се увеличава и носената отговорност. Докато в България е обратното нищо няма да се промени.

Поздрав за постинга , но дълг и желание са неща които имат различен смисъл и значение.

Postonga e prekrasen.i ne trjabva da imash titla ,profesija ili dlqjnost ako imash duh i prizvanie!vsichko koeto pravim za drugite ili nas e politika.a shtos e otnasja do komentara na kalbotobqa, naroda i vseki otdelen chovek v Bg trjabvad apoeme otogovornostta za jivota si i da ne smjata sluguvaneot na politicite kato neshto normalno i v reda na neshtata...politicite naisitna sa predstavitelna izvadka na naroda i vseki si gi zaslujava.promjanta pqrvo [pochva ot nas i sled tova reflektira vqrhu ostanalija svjat.

Сещам се за един неформален говорител, Стефан Гамизов. Интересно как проби в медиите, поязди вълната и потъна, къде отиде и от къде дойде така и не разбрах. Не разбрах също и защо и как въобще се появи. Три-четири дни обаче едва ли остана човек в България, който да не му чуе името поне веднъж...интересно ако беше застъпил теза в интерес на опозицията дали въобще щеше някой да чуе за него.
Анализ на политическия подтекст на кризата...хм, тя има ли подтекст? А какъв е правият текст тогава? И кой авторитет може да се постави в служба на опозиционен политик за да го преведе на разбираем за всеки гражданин език? Според мен у нас "боядисаните" авторитети използват езика на "бояджиите си", с което целят собствената си идентификация. Това едва ли има смисъл за някой друг освен за тях самите. А не боядисани авторитети имаме ли? От друга страна къде освен в интернет и то при специално насочено търсене може да се срещне различна теза от т.нар. официално приета, по какъвто и да е проблем...май няма къде. И така се опира до парите, а те къде са знаем всички. Освен, че отварят врати, парите у нас успешно ги и затварят.

По принцип си прав, но в момента Гамизов не ми изглежда актуален и не виждам смисъл да го коментираме.
Да се обясни (или напомни) политическият подтекст е разумно, защото хората се интересуват предимно от преките последици от кризата - студено е, може да има режим на тока, дървена ваканция, нов скок на центе на парното и т.н. Не са длъжни и надали пазят в главите си историята на газовия конфликт между Русия и Украйна, а още по-малко неговия геополитически контекст. А е добре все пак от време на време да се напомня какво и защо се случва в глобалното село. дори и само за да се води на публично ниво този дебат, нали сме европейци все пак.
За себе си не бих употребявала израза " да се поставят в услуга" на който и да било политик. Бих си служила с понятия като целеви партньорства и общи интереси по определени теми. В БГ все пак има хора, които работят в тясна връзка с ЕС и неговите институции, след време десните ще трябва да структурират ресурса си в сфери като външната политика, работа в чужбина и т.н. А компетентността в подобни сфери се доказва именно в ситуации като сегашната. Разбираемото говорене (тоест превода на политическия език) се научава. Според мен това упражнение е задължително.

:))

Не ми се струва, че съм в състояние да постигам процеси, действия или някакво движение в политическата система. (Точно сега нямам тази позиция.) Следователно не съм политик. :))
Но ти благодаря за оценката.

Вярвам, че политиците трябва да служат на България и на нейния народ! Съгласна съм с вас. Наше право е да изискваме от тях и да ги контролираме.
Но държейки съдбата си в собствените си ръце. Да не им даваме всички поводи, все пак : ))

Дори в най-контролираната система, винаги има известни проценти непредсказуемост. Това по принцип.

заемам се :)

Благодаря за отговора!
Абзацът за целево партньорство и общ интерес го разбирам като пълна противоположност на барековщината. Но има една друга граница, която ме интересува. Тя се намира в личността на пълния професионалист. До къде той ще остане верен на себе си и до къде ще се придържа към професионализма? Идеалният случай е когато тези две лица са слети, но той затова е идеален, защото го няма. Та къде професионализмът преминава в лицемерие, възможно ли е това да се забележи само от текстовете на един журналист ако не се познава неговата личност? Важно ли е въобще това или трябва да се тълкува само крайния продукт?

Че не това Правителство и не този министър-председател решават.В този смисъл,няма нужда от представители на Опозицията в кризистния щаб.Те само ще ни кажат постфактум неща,които всички ние отдавна знаем.Гоце Първанов е истинския проблем!Той е човекът на Путин в България!Случайна ли беше новината от днес,че се готви създаването на пропрезидентска партия преди изборите,която да управлява заедно с Герб..?Може и да ме помислите за пълен песимист но и през следващите четири години ще ни управлява явно или скрито БСП с бащинското наглеждане и потупване от Първанов.Сърдечни поздрави г-жо Стефанова!

Благодаря за поздравите г-н Хараланов. Разбирам вашия песимизъм, но аз не разсъждавам, когато говоря за политика, в тези категории. Моята гледна точка е, че има неща, които просто трябва да се вършат. Пък каквото "сабя покаже".
Новината за пропрезидентската партия е с давност (поне ние го бяхме написали в един вестник) с поне три години. Видимо е, че България е тласкана към развитие по Путиновия модел, нищо че е член на ЕС. Още една причина според мене, опозицията да се опитва да бъде навсякъде, докъдето има достъп. В конкретния случа това е особено важно, защото предприятията ще претърпят големи загуби от кризата - това ще доведе до по-ниски заплати, неизпълнени доставки, може би до съкращения на производства, до повишаване на цените на хляба например (вече има такива сигнали), до свиване на работни места и до нови страдания за хората. Колкото по-рано се разреши кризата, толкова по-малко ще загубим всички. Затова масиран натиск и контрол - управляват ни некадърни и продажни хора - е крайно необходим. Да не говорим за реакцията на ЕС по повод идеята на Гоце за пускането на 3 реактор. Няма такава възможност, а солидарността от ЕС ще дойде след като ние приложим своята национална стратегия за изход от кризата, казаха ни го в прав текст - новините по retv. Така че политиците (от десницата) да запретват ръкави.
С уговорката, разбира се, че всичко, което пиша е само мнение в един блог.

Според мен тук има радикално разминаване със смисъла на поста. Можем ли ние като общество да променим нещата така, че да живеем по-добре, какво и как да направим, алтернативи, възможности. Това от една страна. От другата е отговор 11, който аз не приемам.

Журналистиката е публична професия. Дори неволно хората свързват написаното, коментарното предаване и т.н. с личността на техния автор. Когато загубят доверие в личността, започват да се отнасят с резерви и към нейното "творчество". Затова у нас съществува индустрия, която създава изкуствена харизма и гради авторитета (или поне се опитва да го прави) на т. нар. платени манипулатори.
Преставаш да бъдеш професионалист, когато направиш тежък компромис с принципите на своята професия. Да заявиш убежденията си обаче - примерно като привърженик на либерални или консервативни ценности - не е израз на непрофесионалиъм. А е по-скоро възможност да защитиш теза, да полемизираш, а защо не и да вникнеш и дори да приемеш чуждия аргумент.
Лъже се и се манипулира (в публичността) срещу пари. Това е бизнес. Силно печеливш, ако изследваме фирменото развитие на "социолози" като Андрей Райчев, например. Справка, ако ти е интересно, във фирмения регистър на Дакси.

ок

Ако не беше заговорът на злото!
Прочетете това
'Кой уби Кенеди? Уби го тази кратка негова реч!'

- извадка от кратко обръщение на Кенеди:
Дами и господа,

Самата дума "секретност" противоречи
на свободното и отворено общество.

Ние сме ...
противници на тайните общества,
тайни клетви и тайни събрания.

Защото всеки от нас по целия свят е срещу
една монолитна безскрупулна конспирация,
която си служи най-вече с прикрити методи,
за да разшири сферата си на вличние.

Инфилтрация вместо инвазия,
подривна дейност вместо избори,
заплахи вместо свободен избор.
...

Търся вашата помощ в огромната
задача
да информирате и предупреждавате
американския народ,
уверен, че с ваша помощ, човекът
би бил такъв какъвто се е родил да бъде:

СВОБОДЕН И НЕЗАВИСИМ !
......................................................................
Виж:
http://grigorsimov.blog.bg/viewpost.php?id=273777
или:
JFK Speech
от: http://nwo.blog.bg/viewpost.php?...

ПОЗДРАВИ!
И НЕ САМО ЗА ТОЗИ ПОСТИНГ.
ЧЕТА КОМЕНТАРИТЕ ВИ С ИНТЕРЕС.
УБЕДЕН СЪМ, ЧЕ ЖУРНАЛИСТИКАТА ТРЯБВА ДА Е ЧЕСТНА, БЕЗКОМПРОМИСНА И ОТГОВОРНА!
А КОЛКОТО ДО Т.НАР. "ПОЛИТИЦИ" -
НИЕ МОЖЕМ БЕЗ ТЯХ, НО ТЕ НЕ МОГАТ БЕЗ НАС!!!

разсъждава по този начин, успее да попадне - по някакво чудо за съжаление, в изборните листи и аз и много други ще отидат да гласуват - сигурна съм - за него!

Или си много дабър демагог, или много лош политик.

Със сигурност обаче се информираш за политиката от БТВ.

С този подход и мислене, най-близкият ти доесег с политката ще бъде с лозунг пред народното събрание.

Проблемите на тази сбирщина, която незнам защо се самоопределя като народ, е че тъпо и упорито продължават да вярват, че някой друг трябва да им реши проблемите, а те единствено да висят по кафенетата ( и съвременият им вариант - блоговете ) и да псуват, умуват, клюкарят, съдят и т.н.

В същото време, за последните 20 години имаше толкова възможностти за промяна, но уви хората чакат някои друг да го направи !

Замислете се само колко политици и режими са се сменили за последните 100 години, колко войни, революции - кървави, научни, технологични !!! ???
А в Б-я хората все в същата мизерия си живеят.

Единственото нещо което не се е променило това са хората. Няма закон, конституция, институция, сила - дори божествена или лидер които може да промени битието, защото то зависи само и единствено от хората.
Ето това е илюзията с която милиарди хора по земята живеят, и така дълбоко вкоренена в българина - че някои друг ще ги изведе от мизерията им

Не съм демагог. Почти не гледам Би Ти Ви. Познавам политическата действителност в БГ доста добре. Познавам я като журналист.
Поздравявам те, ако си дотолкова зрял като личност, че целенасочено и твърдо да следваш своите цели, да градиш своя живот, с енергия, смелост и хъс.
Не знаех, че блоговете са...кафенета. Това ми харесва.
Народът - сме ние. "Ако бях политик"...щях да търся начини не да те оправя и възпитавам, а да извлека най-доброто от тебе. И да ти дам шанс :)) Заради всички. Които сме Ние.Сганта? Или народът с неговото величие!?
Нямам време да пиша повече сега.

Англичаните, които идват да живеят в България заприличват на българи. Българите, които отиват да работят в Англия заприличват на англичани. Най-лесно се променя един човек, най-трудно един народ. На кой е нужно, който и да е народ да се нарича сган или пасмина, особено собствения?
Идеите узряват в диалозите, в разговорите и срещите между хората, а кой и къде забранява срещата на повече от трима души на едно място. Интернет, освен всичко друго, предлага възможности и за такива разговори. Иначе как например бихме разбрали това, което ти отдавна си прозрял...

Колкото и да ми харесва това което казваш, си оставаш просто една, или в по-добрия случай сте единици.
Исках да загатна, макар и грубо, че значение имат масите, и само те могат да инициират промяна.

Казваш "Народът - сме ние", да, но политиците са също народът! И щом са там означава че те са най-силните, предприемчиви и активни ( умишлено не споменавам интелгинтни, защото значението на интелигентността е преувеличена).
Ако си найстина близко до политиката, знаеш много добре, че около всеки депутат, политик, и дори по-висш чиновник гравитират огромен брой хора и интереси. Аз лично познавам доста такива хора, и може да се каже това съсловие. И вярвай ми, хваща ме страх като си помисля, че могат да приемат някаква власт или да влезнат в политиката. А те ще влезнат, защото когато силните на деня като се 'нахранят'. А те не са стотици, или дори хиляди, а дестеки хиляди. Така че, и да се сменят всички политици наведнъж, то нищо не би се променило, защото ще ги заменят отново хора от народа - апатични, мързеливи, но в същото време със свръх самочувтсвие. И всички чакат да им 'падне келепирът' направят удара, т.е. да влезнат в политиката и да осигурят и пра внуците си ...

Как казваше Бай Ганьо? 'Ехх да ме сложат на границата за една година...'

Сещаш ли се за кого е правен този филм ?

Всъщност, сега като се замисля какво аз бих направил като политик ?
Бих взел всички свободи на хората ( които те така или иначе не подозират), бих ги унижавал още повече. Бих ги докарал до положението да си продават бъбраците за да оцеляват ( което ще стане и без мене, и то скоро).

Трудностите в живота съществуват първо защото не сме(или родителите ни, защото тази 'попара' е на родителите ни, както и ние сега дробим 'попара' за децата си)) направили в миналото.
И второта е да ни накарат и задействаме да се променим. Това е валидно и на личностно и национално ниво.

Мизерията ни е чисто и просто следствие от манталитета ни, житейска философия (или народопсихология), и най-вече действията ни и бездействията ни.

А трудностите са единственият начин да се променим, нещо което за нищо на света не бих отнел на народа.

Нямам илюзии за реалностите в политиката. Но бих се въздържала от обобщения. Все пак повечето от хората, които наричаш "най-силните и пробивните" са пешки. Може би би имало смисъл да се въздейства върху онези, които ги рекрутират. Не знам доколко е възможно това да става по духовен път.
Забелязвам друго. Че у нас, когато стане дума за народа обикновено говорещият се изключва от него. Народът се наблюдава, критикува, оплаква, поучава...Всеки от нас по отделно се чувства и възприема като по-добър от масата "народ". Пък виж какъв е крайният резултат.
Не съм привърженик на подобна позиция и донякъде подозирам, че тя е извинение за отчуждението на "народа" от " политическата класа". Кавичките не са случайни.
За трудностите. Ако те бяха единственият начин да се променяме и усъвършенстваме сигурно още с раждането ни Господ щеше да ни прекарва през ада. А виж, че под слънцето е доста красиво, даден ни е шансът да се обичаме и да бъдем щастливи.
Няма смисъл да искаш властта, ако ще си адът за другите. У нас обаче това май хората го живеят поне от 100 години. Спред собствените ти думи обаче народът си остава мизерен. Излиза, че теорията ти не работи.
Аз си мисля, че бих заложила на други инструменти :)) В същото време (ако си гледал филма "Догвил" там нещата са показани перфектно) знам, че тоталното разтваряне в любовта или в омразата към хората унищожава властта. Необходима е и известна безстрастност, която да се запазва в обичането, в болката, в амбицията. Изобщо във всичко.

харесват ми идеите ти, но спопред мен трябва просто да се затвори тази държава - дали ще е полит. борд от евросъюза, дали да дойдат "братушките" , просто ние не сме способни на нищо самостоятелно .

Как си го представяш практически? Аз например съм разсъждавала дали да не закрия :)) министерството на образованието. И дали да не пренасоча всичките им пари към училищата.
Прочетох ти поста за ада...

практически е невъзможно, за съжаление... докато ходим да гласуваме/гладуваме с мисълта за светлото бъдеще, сега ми се иска да проповядвам в подкрепа на етническото прочистване и военните закони, ама...

надявам се за ада да ти е харесало

Не бих гласувала за хора, които непрекъснато забатачват държавата. Но отчаянието не е избор. Насилието и военният ботуш - още по-малко. Не се плъзгай в такава посока.
За другото - финалът е силно обнадеждаващ :))