ЦК на БКП подготвя за износ за Либия 90 хил. автомата "Калашников", 100 милиона бройки патрона, 600 хиляди мини...
Април, 2005, в."Седем"
 

В предишния си брой в.”Седем” (и в предишния коментар на блога – б.а.) посочи схемите, чрез които с решения на Политбюро на ЦК на БКП и подчинените му министерства, в чужбина са били изнасяни български стоки и практически невъзвращаеми финансови помощи. Част от тази матрица е било и сключването на междуправителствени споразумения за предоставянето на стокови и инвестиционни кредити, за инженеринг, за разсрочка и опрощаването на вземания.

Разказахме как с личния подпис на Тодор Живков и Милко Балев през 1986 с поверително решение на Секретариата на ЦК на БКП е било наредено България да отпусне на Ирак кредит за 1 милиард долара. С който е трябвало да бъде купувана специална продукция , тоест - оръжие… пак от България.

Да подпише тази спогодба е бил упълномощен тогавашният председател на Министерския съвет Гриша Филипов. А за да не се бави сключването на “грандиозната сделка”, е била подменена страница 2 от партийния документ, в която се е предлагало министерствата на търговията, на финансите и БНБ да следят за изплащането на кредитите в падежираните срокове.

Няколко дни след публикацията на вестника финансовият министър Милен Велчев дойде на заседанието на временната анкетна комисия в НС, която разследва произхода, целите и предоставянето на български кредити на други държави до 1990. По информация на “Седем” Велчев е предоставил информация за подписаните от правителството на Сакскобургготски споразумения за уреждането на българските държавни вземания от Йемен, Ангола, Етиопия, Танзания и Никарагуа. И също така е споделил съображенията си по актуалната тема за иракския дълг.

Пак миналата седмица стана известно, че според министър Милко Ковачев, който ще участва активно в работата на смесената българо-либийска икономическа комисия, Либия не заплашва България с налагането на икономическо ембарго.

Всичко това е интересно не просто защото засяга болезнения проблем за изнесените български пари. Малко хора у нас вече могат да бъдат изненадани с “новината” за милиардите, попилени при социализма с благословията на другарите от ЦК на БКП. Истинският въпрос е води ли се днес съобразена с геополитическите реалности правителствена политика, за да си върне страната ни поне част от доларите, които й се полагат?

Нормалният управленски рефлекс изисква

да не се предпоставят с пораженчески изказвания

преговорите по иракския дълг например. Защото разговори по него изобщо не са водени. Ясно е, че освен тайните емисари на БСП, нямаше кой да преговаря със Садам. Преди да бъде сформирано законно избраното правителство на Ирак, преговори по дълга също нямаше как да бъдат започнати. Оттук нататък и позицията на Парижкия клуб, от който България не е част, и т. нар. натиск на Световната банка, МВФ и САЩ за силно редуциране на задълженията на Ирак всъщност означават, че дебатът е вече с политически характер. В точно такава дискусия обаче страни като нашата имат своите аргументи. И Ирак, и България (по своему разбира се) са със сходната историческа съдба на държави с години изстрадвали репресиите и корупцията на тоталитарното управление. Тайните съглашения между режима на Садам Хюсеин и комунистическото правителство на Тодор Живков са доказателство, че механизмите за уреждане на оставеното от тях икономическо наследство трябва да бъдат справедливи и към двата народа. Естествено е при новото геополитическо преподреждане на света и суперсили като САЩ, и глобални организации като СБ и МВФ да вземат предвид този факт. За да се случи това обаче е необходимо и България, и Ирак да прочетат докрай архивите от партийното си минало, дори и когато те водят към личности с активни позиции в съвременната политика.

Благодушието, с което ЦК на БКП предоставя кредита от 1 милиард долара на иракския режим през 1986, обяснява защо сред облагодетелствалите се от

петролните бонове на Садам Хюсеин

фигурира и името на БСП. Както и защо Ирак е един от най-големите длъжници на България.

Справка с гриф “Строго поверително!” доказва, че още в далечната 1986 в ЦК на БКП са знаели с какво “темпо” иракската страна погасява дълговете си към нас. Според този “ориентировъчен и таен” разчет в резултат на подписаните през 1967, 1972 и 1983 спогодби, през 1986 Ирак вече е дължал на страната ни: 284 млн. долара по спогодбата от 10.11.1983; 54 млн. долара за инвестиционни кредити и 25 милиона долара за фирмени кредити. Или общо 363 милиона долара.

Сметката показва, че през 1983 България е дала на Ирак кредит за 300 млн. долара със срок на погасяване от 5 години. А 3 години по-късно от него са ни били върнати едва… 16 милиона долара.

Правителството на Народна Република България и  Правителството на Република Ирак, водени от желанието си да укрепват и засилват приятелските и търговските връзки и военно-икономическото сътрудничество между двете страни, по молба на Правителството на Ирак, сключиха настоящата спогодба…(Цитатът е от поверителен екземпляр №5, който подготвя окончателния вариант на междуправителствения документ. )

От текста личи, че според чл. 1 кредитът от 1 милиард долара е предназначен за “заплащане на военно имущество и техника за нуждите на въоръжените сили и отбранителната промишленост на Ирак”. Че според чл. 3 “предоставеният кредит ще бъде използван в периода 1986 -1990 .” Че според чл. 6 двете договарящи се страни са се споразумели да “запазят в тайна сключването на спогодбата” и че според чл.7 тя трябва да действа “до пълното изпълнение на задълженията, произтичащи от нея”. 

Архивите показват, че партийното и държавно ръководство на Народна Република България със страст е сключвало междуправителствени спогодби от този характер. Щедростта задължително се е съгласувала с политиката на СИВ. Процесът цъфти буйно от 1970 до 1989, но украсява още 60-те години на миналия век. В крайна сметка България подписва

с над 30 страни повече от 100 междуправителствени спогодби

и протоколи. 83 от тях действат и досега. Сред държавите-рекордьорки е Куба – с 12 спогодби. За второто място се състезават Ирак и Мозамбик с по 10 спогодби. Трета е Никарагуа – с 9. Ангола и Сирия си поделят 4 и 5 място, съответно с по 8 и 7 спогодби. И т.н.

Какво показват цифрите?

Щедростта на живковия режим ни оставя в наследство солидно количество несъбираеми кредити. По груби сметки в края на миналата година, например, дългът на Ирак към България заедно с лихвите по него възлиза на около милиард и половина щатски долара.

Държавният дълг на Либия към нашата страна е за около 55 милиона долара. Ако към него бъдат добавени и вземанията на български инженерингови компании сумата скоча с още близо 300 милиона щатски долара. Как и с какви съображения се развиват българо-либийските икономически отношения отново личи от партийните документи. Още повече, че през 1984 със съгласието на Тодор Живков, Гриша Филипов, Андрей Луканов, Добри Джуров, Петър Младенов, Димитър Станишев, Велко Палин и Христо Христов Политбюро на ЦК на БКП решава да отпусне на Либия

скромен кредит - от 1 млрд. 600 милиона щатски долара.

Секретно решение “Б” на Политбюро на ЦК на БКП

Дата: 8. 02.1984 година

Подпис – Тодор Живков

1. Дава съгласие да се предостави кредит на Социалистическа народна арабска либийска Джамахирия /СНАЛД/ за:

- Изграждане производствени мощности (на ключ) за отбранителната промишленост на Либийската арабска Джамахирия; доставка на въоръжение, боеприпаси, бойна техника и друго имущество; техническа помощ и обучение на кадри; доставка на резервни части, текущи ремонти, поддържане и основни ремонти на авиационна, военно-морска, ракетна и друга техника;

- Общият обем на доставката и другите дейности да възлезе на 1 млрд. 600 милиона щатски долара за периода 1985-1990. Като за 1985 да бъде 100 милиона долара, а за останалите години – средно по 300 милиона долара годишно.

След като управленското решение е взето социалистическа България подготвя за износ в Либия около 90 хиляди автомата “Калашников”. Над 100 милиона бройки патрони. 230 хил. противотанкови гранати. Около 500 хил. неуправляеми реактивни снаряди. Над 700 хил. различни видове мини -  сред тях осветителни и димни. Около 400 минохвъргачки. По 600 хил. противотанкови и противопехотни мини. 100 хил. ръчни нападателни гранати и 100 хиляди ръчни отбранителни гранати. Около 38 хил. авиобомби с различен калибър. Пускови устройства “Стрела”, система за радиационно и химическо разузнаване, танкови акумолатори, камуфлажни комлпекти…

Датата е: 13 януари 1984 г.

В поверителен доклад до Политбюро на ЦК на БКП председателят на МС на НР България Гриша Филипов разказва за политическата предистория на тази сделка.

“ Другари,

По време на посещението на члена на командия съвет на Социалистическа народна арабска либийска Джамахирия у нас в края на декември 1993 бяха проведени разговори и подписан протокол за по-нататъшно сътрудничество…Значително място при тези разговори бе отделено на разширението на военно-техническото сътрудничество в областта на доставките на специално имущество, ремонта на различните видове бойна техника…При ограничения пазар за износ на специално имущество и намалената понастоящем платежоспособност на страните, с които работим, считам, че бихме могли да потвърдим принципната си договореност доставките и услугите да се извършат на 5-годишен кредит…Износът на оръжие, бойна техника, боеприпаси и ремонтни услуги е ефективен. При съгласуваните досегашни конкретни цени по износа за 1984 година на база себестойност се осигурява средно около 140% ефективност…”

Този доклад и решението на Политбюро на ЦК на БКП стават основа за подготовката на спогодба между двете държави. Като нейни принципи са посочени приемането на “пълното равенство и уважение, суверенитета и ненамесата във вътрешните работи” на двете страни. Както и задължението те взаимно да спазват и съблюдават действащите във всяка от тях закони. Отворена е и вратичка споровете и различията, произтичащи от изпълнението на спогодбата да се решават по “приятелски начин” като в същото време се прави уговорката, че това важи само за военно-техническото сътрудничество между тях.