Пътят на сърцето рядко греши.

Защото сърцето има памет и надежда за изворите на живота.

Рациото има страхове. То се опасява, смята.

И бърка.

 

Има ли път на сърцето в политиката?

Има такъв път.

 

Да си в него означава да знаеш:

 

Че не е нужно да си „водачът”, за да водиш другите.

Че дори и да си пръв, познаваш само част от пътя.

Че е достатъчно да бдиш, вместо да оглавяваш.

Че разбирането ще прескочи всяко препятствие.

Че добрият кон и умният ездач заедно постигат победата.

Че не е унижение младостта да „яхне” твоята мъдрост.

Че, който изоставя, го изоставят.

Че има битки, в които тръгваш не защото си силен. А защото, ако избягаш, нещо ще умре в теб.

Че всяко начинание има баща и майка. Дух и душа.

 

Знаеш,

че насилието ражда насилие. Но оставката на насилника няма да възкреси мъртвите.

Че притворството е брат на измамата, а измамата - сестра на безсилния.

Че човек не се сърди на обстоятелствата, а работи с тях.

Че понякога да успяваш, значи да устояваш и отстояваш.

Че „на всяка цена”, може да унищожи смисъла на цената, която си заплатил.

 

Знаеш още,

че е по-добре да обичаш на инат. Отколкото да упорстваш в омразата.

Че старците и децата се защитават. Защото са твоето преди. И твоето после. Връзката ти с вечното.

Че ако не напуснеш своето време, няма да влезеш в следващото.

Че за да пристигнеш, трябва да отпътуваш.

А за да докоснеш нечия душа трябва да излезеш от своята.

Защото твоето съвършенство е необходимо само на теб.

На другите им е достатъчна любовта ти.

...............................................

В пътя на сърцето.

 

Чакам и следващият.

Добро писмо за избор на пътя - от Новия завет знаем да избираме тесния (трудния, кривия и т.н.) път вместо широкия... Тези, които имат сърца да следват един такъв избор са малко, но затова пък са най-обичани, солта на земята... Браво на авторката! Като че ли няма по-тесен път от този да морализираш политиците? Изглежда много от тях са по-далече от крокодилите в еволюционното развитие на видовете.

Красиви думи, и верни. Най-голямата грешка на опозицията е, че не оцени достойните хора на словото. След 20 години се съмнявам, че въобще има опозиция.

Красиви думи, и верни. Най-голямата грешка на опозицията е, че не оцени достойните хора на словото. След 20 години се съмнявам, че въобще има опозиция.

Красиви думи, и верни. Най-голямата грешка на опозицията е, че не оцени достойните хора на словото. След 20 години се съмнявам, че въобще има опозиция.