За тайните преговори с Робърт Максуел, които трябваше да създадат мощен медиен конгломерат  под благия надзор на клана Райчеви..
21 август 1990, в. „Подкрепа”

Ще перем, за да ядем

На кого е (ще бъде) София-прес?

За да подкрепи атмосферата на партиен хуманизъм, неотдавна в България пристигна човеколюбивият Макси със своята папионка. За несведущите ще припомним, че както сподели по време на посещението си в София г-н Жерар Гатино – генерален секретар на МОЖ* - г-н Максуел е свикнал да полага енергични грижи за събратята по перо във Великобритания. За да ги научи на труд той е уволнил около 20 журналисти от „Пергамон прес”, защото започнали стачка.

Но визитата на добрия Максуел е само повод да зададем няколко въпроса, свързани с настоящето и бъдещето на една дебела обществена и независима организация, която дълги години беше спонсорирана от БКП – агенция София-прес.

Днес нейното главно командване стриктно следи накъде духа вятърът, защото си е поставило за цел да „възстанови облика и като надпартийна организация”. Затова за членове на „обновената” София-прес са приети Съюзът на българските журналисти, Съюзът на филмовите дейци, Съюзът на преводачите и издателство „Български художник”. Заявления са подали и Минералбанк, и Отечественият съюз, който този път изпревари Меди Доган. Но там, където кандидатства едно безкористно движение, защо да не може да кандидатства и друго – още по-безкористно? Още повече, че учредителите, както се е изяснило на едно агенционно събрание, вместо капитали внасят само страстното си желание.

В тези смутни времена ръководството на агенцията се е изхитрило да намери няколко начина за финансиране:

. Чрез собствена дейност – фирми, издания и т.н.

. Чрез фонд „Пропаганда”, но без да уточнява какво и в чия полза пропагандира и откъде идват средствата.

. Чрез дарения на частни лица и фирми, които има излишни пари или искат да си ги поизперат.

. Чрез средства на членовете на агенцията, които обаче, както споменахме, в действителност не внасят никакви средства.

Интересно какъв е тогава смисълът на четвъртия начин? А на останалите?

Дали пък София-прес не е решила да изпревари БСП и да изясни чие е купеното на практика с пари на държавата имущество, с което новопръкнали се интелектуални мениджъри се опитват да организират бизнес и получастни информационни концерни? В това не би имало нищо лошо, ако парите и техниката си бяха техни и ако съществуваха гаранции, че интересите на държавата са достатъчно добре защитени. Въпреки че промените в устава на София-прес са извършени от „юридически съветници на Министерския съвет” с участието на специалисти от две чужди фирми (кои?), това съвсем не ни успокоява. Публична тайна е, че години наред София-прес получаваше субсдии от БКП, които възлизаха на милиони.

Задавайки своите премълчавани въпроси, се обръщаме и към новите български депутати. Освен парламентарно разследване, което е абсолютно необходимо, искаме да дадем възможност на новото ръководство на въпросното учреждение публично да изясни проблемите, вълнуващи неговия колектив:

1.КАКВА Е ВРЪЗКАТА НА АГЕНЦИЯ СОФИЯ-ПРЕС И ДОКЪДЕ СА СТИГНАЛИ ПРЕГОВОРИТЕ ЗА СЪВМЕСТНА ДЕЙНОСТ С РОБЪРТ МАКСУЕЛ?

Вярно ли е, че разговорите с Максуел се водят за собственост 50 на 50 за двете страни? Всеки що-годе опитен икономист знае, че такъв договор би създал условия за противоречия и би ограничил възможностите на държавата да влияе върху някои негови страни. Все още не е изяснено юридически чия собственост е имуществото на агенцията – при това положение има ли право нейният директор да я разпродава? По същество 50-процентното участие с техника и капитал в създаването на едно предприятие е равносилно на продажба, при която не се знае каква ще бъде печалбата. И ако г-н Максуел може да си позволи такъв риск, кой е упълномощил ръководството на София-прес да предприема подобни стъпки с държавно имущество? И ако не е държавно, чие в крайна сметка е имуществото на София-прес, което в последните месеци подозрително набъбва?

В подготвения между София-прес и Максуел, Информейшън – Великобритания договор за учредяване на „Дружество с органичена отговорност” – Балкан прес пише, че предметът на дейност ще бъде:

V издаване на книги, списания, вестници и други;

V печатарска дейност, покупко-продажба на хартия, информационна дейност, реклама, преводачески услуги, търговски сделки, представляващи интерес за дружеството в НРБ (Народна Република България), Великобритания и други страни.

V изготвяне и разпространяване самостоятелно или в договореност с други юридически и физически лица на радиопредавания, телевизионни предавания, мултивизионни програми, филми, видеофилми;

V други дейности, считани за целесъобразни от съдружниците.

На основание на Указ 56, нееднократно определян като правно недоносче, мислителите от агенция София-прес искат да сключат договор, който да влияе за „неограничен срок от време” върху информационния фон в една сфера, която предстои да бъде регламентирана по законодателен път.

Не бързаме ли твърде много да заменим един тоталитаризъм с друг, като сами предлагаме и хляба, и ножа в ръцете само на един бизнесмен?

Не по-малко важен е и въпросът откъде София-прес ще намери средства, за да участва като пълноправен партньор в създаването на агенция Балкан прес? Въпреки отпуснатите в началото на т.г. субсидии, липсата на пари е претекст за репресии в отношенията на ръководството с колектива.

Същевременно неизвестно откъде София-прес смуче средства за закупуването на техника – нужна и ненужна – и за развихрянето на своеобразна самодейност. В чл. 14 на договора пише, че София-прес се задължава да осигури терен, строителни организации и разрешения за построяването на сгради за дружеството и радио-телевизионен предавател. Не предполага ли едно такова обещание известна доза сигурност, че в необходимия момент държавната машина ще се раздвижи, за да даде „старт” на новите издания и на новата пропагандна институция?

Всички знаем как се строи и кой успява да построи нещо в България. Това ни навежда на мисълта, че и проектът за договор с Максуел, и необходимите „капитали” сигурно са рожба на определени здравомислещи, заможни и имеющи власт кръгове в родината.

Кои ли са те?

* Международната организация на журналистите

** Още по темата виж в "София-прес - недосегаемата империя".