Ексклузивна новина

Какво е политиката, когато не е?

 

Политиката не е родилен дом, в който акушерки и доктори бабуват на поредната партия. Или лидер.

Срещу нерегламентирано плащане.

 

Политиката не е детска градина, където задължително влизаш

с пакет от памперси.

За да не замирише преди да те приберат.

 

Политиката не е частен колеж за „гениални наследници”.

В който коефциентът на общата глупост се награждава с отличен.

 

Политиката не е парк, където разхождаш на каишка пудела на своето его.

За да не го сръфат чуждите кучета.

 

Политиката не е МОЛ, в който се отбиваш, за да напълниш количката си със стоки.

Срещу карта за привилегировано членство.

 

Политиката не е концертна зала, където дирижират симфония

в твоя прослава.

А публиката те вика на бис.

 

Политиката не е резерват за изчезващи видове, за да го заселват с популациите на ДС. Или с мошеници. И да ги размножават със средства на данъкоплатците.

 

Политиката не е караоке бар, в който ако знаеш думите

и си в синхрон с чуждия плейбек

можеш да решиш, че си талант.

 

Политиката не е автопазар, където гарираш и препродаваш старите обещания. За да ги замениш с нови.

С помощта на комисионна и посредник.

 

Политиката не е бардак, където срещу пари получаваш или извършваш неприлични услуги.

Докато се представяш за председател на църковното настоятелство.

 

Политиката не е кръчма, в която всичко започва и свършва

с наздравици, псувни и потрошени чаши.

А сметката плаща народът.

Всъщност в България политиката е всичко изброено.

Политиката е това, което съм изброила, когато се прави от хора без призвание. Но това е лесният отговор.

Впечатляващо! Всичко това се отнася и за бизнеса, и за науката, и за... всичко останало. Но, най-вече, вашата чувствителност по темата е за почитание, защото е изключителна рядкост (умишлено използвам възможно по-неутрални квалификации, да не чуе дявола!). Кураж!

Благодаря. Дори само няколко души да се замислят върху написаното, пак е имало смисъл.
Успех!