Това е едно от малкото интервюта на седмия генерален секретар на НАТО Манфред Вьорнер при първото му посещение в България.  

15 юни 1991, в. „Демокрация”

Преминалото при изключителен успех посещение на делегацията на НАТО в България доказа, че Североатлантическият съюз е неделима част от процесите на обединение, които протичат в Европа и света. Дали то ще успее да потуши пламъчетата на национализма и на партийните страсти, е трудно да се предвиди. Говорейки пред инатливия български парламент, генералният секретар на НАТО заяви:

„ Ние започахме изграждането на тази нова Европа и това е задачата на нашето поколение. Искаме да създадем среда, в която войната да стане политически немислима и материално невъзможна. Би било трагично, ако идеологическото противопоставяне бъде заместено от екцесивен национализъм и възраждане на страховете от миналото.”

Какво е бъдещето на НАТО? И ще успее ли съюзът да осъществи главната си цел – свързването на двете половини на Европа...

- Г-н Вьорнер, вие вчера говорихте за новата философия на НАТО, за вашата нова стратегия. Мислили ли сте обаче ,че между тази нова философия и военните структури на НАТО, които остават затворени има известно противоречие?

- Не смятам, че има противоречие. Ние имаме нужда от известна отбранителна мощ, за да може да се възпре една евентуална заплаха от употребата на сила. Ние все още имаме големи военни потенциали на този свят, така че свободните нации имат нужда от отбрана. В същото време ние се опитваме с политически средства да създадем нов политически ред в Европа. Това ще направи използването на военна сила малко вероятно и ненужно. Така че аз не виждам никакво противоречие. Ние сме един чисто отбранителен съюз. Само тези, които искат да ни нападнат, трябва да се страхуват от употребата на нашата сила.

- Започвайки процеса на преустройство, Горбачов пое известни рискове. В името на тази нова Европа и на новия световен ред какви рискове би поела НАТО?

- Ние ще намалим нашите въоръжени сили с 50%, ще ги преструкткурираме, ще адаптираме нашата стратегия и ще продължим политиката на диалог и сътрудничество. Ние дори се опитваме, не само се опитваме, но и подпомагаме реформата в СССР – политически, с икономически средства, дори чрез установяване на военно сътрудничество със съветското ръководство.

- Според източници от съветския печат през последните години има увеличаване на военните разходи в страни като Великобритания и Франция например. Съществуват ли някакви механизми в НАТО, чрез които да се осъществява известен контрол върху военните разходи на страните-членки?

- Трябва да кажа, че подобни твърдения са напълно погрешни. И не е необходимо да ми вярвате. Защото ние сме демократични държави. Военните бюджети и на Франция, и на Великобритания, и на Германия се публикуват и се контролират от демократични парламенти. Така че вие може да проверите и да видите, че няма нито една страна в нашия съюз, която да не намалява военните си разходи.

И аз съм сигурен, че това правят и Великобритания, и Франция. Ние намаляваме нашите сили и ще продължим да ги намаляваме. Между другото ние винаги сме имали много, много по-малко въоръжени сили от СССР...

- Вие казахте тук нещо много важно. Че в нова Европа никой няма да пожертва интересите на малките народи. Въпреки това кипърският проблем остава нерешен. Ще продължи ли НАТО да третира този въпрос като проблем на двустранните отношения?

- Както знаете, с кипърския въпрос се занимават Обединените нации. Както изтъкнах, ние сме един защитен съюз. Аз самият нямам никакви съмнения, че Турция има само мирни намерения към България и няма никакви намерения да предприема нападение срещу вашата страна.

- Не се ли почувствахте вчера като арбитър на България в отношенията и с Турция и СССР? И на чия страна са вашите лични симпатии?

- Не се чувствам арбитър и не съм арбитър. Аз съм генерален секретар на една организация, която сега установява дипломатически връзки с България и се опитва да ги развива. Това, което мога и искам да направя е да помогна за по-нататъшното развитие на българо-турските отношения. Това е в интерес както на Турция, така и на България.

-  А вашата мисия? Какво ви дава най-голяма надежда, че ще успеете? Не толкова в българо-турските отношения, а глобално...

- Много просто. Свободата е поела напред.

„ ....Що се отнася до евентуалното членство на България в Североатлантическия съюз, г-н Вьорнер заяви, че никой досега не е поискал такова членство и в този смисъл молба не е имало, а следователно не е имало и категоричен отказ.

На въпроса ще се отрази ли един договор между България и СССР, в който има военни клаузи, на отношението на НАТО към нашата страна, генералният секретар отговори:

И България, и СССР трябва да се справят с всичките си договори и документи на собствена отговорност. Нашият съюз се основава на уважението към суверенитета. Но това, което очакваме, и то е ясно за всички, е, че бъдещите отношения между СССР и неговите съседи и бивши съюзници ще се диктуват от пълното зачитане на суверенитета и на независимостта на тези страни...”

P.S.

* Изпълнява функциите на генерален секретар на Алианса от 1 юли 1988 до 13 август 1994, когато си отива покосен от раково заболяване. Наричат го визионерът.

Десет години след кончината му, през 2004 г. вече е очевидно, че голяма част от трансформацията на НАТО „се дължи на неговата визия за силен трансатлантически съюз”, твърди политологът Райън Хендриксън.

Според него най-важното наследство на Манфред Вьорнер е в три ключови политически области - институционалната адаптация на НАТО след края на Студената война; конструктивното отношение към Съветския съюз и по-късно към Русия след започването на политическата промяна; приемането на нови военни мисии извън територията на Съюза.

Вьорнер е сред първите в Главната квартира на НАТО, които съзират предимствата от разширяването на Алианса към страните от Централна и Източна Европа. Заедно с усилията за интегриране на новите европейски демокрации, той използва влиянието си, за да насърчи подкрепата на НАТО за Горбачов в момента, когато съветският лидер започва реформата във вътрешната и външната политика на СССР.

Мнозина ще го запомнят с волята НАТО да се противопостави на нарушенията на човешките права и на политическата нестабилност в бившата Югославия. Когато кризата на Балканите се задълбочава, цитирайки Фридрих Велики, Вьорнер заявява: “Дипломация без меч е като музика без инструменти”. По време на неговия мандат НАТО за първи път в историята си използва военна сила и сваля четири босненски военни самолета, нарушили наложената от ООН забранена за полети зона над Босна и Херцеговина. Решението на съюзническите държави да започнат първата въздушна кампания на НАТО, операция “Разумна сила” на 30 август 1995 г., допринася воюващите страни да седнат на масата за преговори в Дейтън, Охайо, и предопределя последвалото го разполагане на мироопазващите сили на НАТО в Босна и Херцеговина...

Райън С. Хендриксън е асоцииран преподавател по политология в университета в Източен Илиноис и автор на книгата “THE CLINTON WARS: THE CONSTITUTION, CONGRESS AND WAR POWERS”, Vanderbilt University Press, 2002.