Идеализмът трябва да умре.

Разбитите сърца ще изядем на супа

в чорбата на века.

Под камъните на Берлинската стена

мълчи трева,

а времето на нашите надежди

сега изглежда празно.

Идеализмът трябва да умре.

За да живеят Те.

Търгашите със главно Т.

Простаците със главно П.

Мръсниците със главно М.

Идеализмът?

Може да умре.

Нека останат те.

Като проклятие,

което ни пробужда.


("Пришълка" - 2002)

Била си вероятно много ядосана, когато си го писала. Моето мнение е че с инат и злоба няма да стигнем до никъде. Трябва да умрат Те, а не идеализмът. Да, той може също да умре, но тогава проклятието вече няма да е проклятие, а нещо нормално, мироглед, начин на живот - точно това, в което живеем днес. Виждаш, че пробуждане няма, напротив Те стават все повече. Идеализмът не трябва да умира.

Ядосана?
Не си прочел добре.
Що се отнася до Те, Те винаги ще са тук, носим ги в себе си, отглеждаме си ги и ни ги отглеждат. После ни ги пробутват като Ценност в комплект с нагласени като идеалисти лакеи.

"Защо ли подлостта е тъй благочестива?
Сигурно, за да не изплаши душата."

Идеализмът не трябва да умира и няма да умре, но най-често го виждаме впрегнат да влачи чужда каруца, в посока, обратна на добрите идеи!