Прокарва се системата от ценности, на които залагат сръбският шовинизъм и великоруският национализъм...
10 май, 1994, вестник "Власт"

Интригата „национална сигурност” събра неотдавна в НДК представители на Българския евроатлантически форум, Евроатлантическата фондация за сигурност и външна политика, Културно-просветния център „ В. Априлов” при МО, ИК „Международни отношения", Централната лаборатория за системи за управление при БАН и Атлантическия клуб. Въпреки че представителството звучи авторитетно и проевропейско, сред участниците се мяркаха и добре познати лица от времето на възродителния процес.

Разбира се, от това не би трябвало да се прави изводът, че както тогава, така и днес въпросните господа продължават да изпълняват политическа поръчка. Сигурно би било пресилено да се твърди, че в страната ни се подготвя промяна в политиката по отношение на малцинствата. Факт е обаче, че с постепенното и планомерно раздухване на „националистическата карта”, общественото мнение се подготвя не само за предстоящите избори, когато „патриотизмът” ще бъде стратегически коз в ръцете на една или друга политическа сила. Прокарва се системата от ценности, на които залагат сръбският шовинизъм и великоруският национализъм.

Съвременните геополитически реалности в Европа и света и проблемът за съюзниците бяха основна тема на конференцията в аспекта регионално сътрудничество; Балканите – средище на стратегически интереси; и междунродните правни измерения на глобалната стабилност. Опитът да се излезе от старите рамки, в които въпросът за националната сигурност на България бе подменян от интересите на т.нар. Източен блок, доминиран от СССР и комунистическата идеология, подсказват, че независимо от съпротивата, динамичните геополитически процеси ще принудят политици и експерти да се заемат с решаването му. Ситуацията е сложна, тъй като проблемът съществува на няколко равнища.

Първо, неясен политически модел, а оттук – неизяснени геополитически и икономически интереси. Очевидно е, че тази конфигурация не може да не се отрази върху подбора и подготовката на кадрите от специалните служби.

Второ, икономически хаос, чийто най-интересен параметър в случая е дивата приватизация. Функционирането на паралелна икономика с участието на бивши служители на ДС, настоящи бизнесмени, държавни служители и политици. Дублирането на държавните институции от групировки от мафиотски тип.

Трето, ограничени възможности за независима външноикономическа политика, произтичащи от необходимостта да уредим външния си дълг и от обвързностите ни с бившия СССР.

Въпреки това формулировки от типа „национална несигурност”, с които напоследък доста се спекулира, не могат да звучат убедително. Дори за неспециалистите проблемът има ясни параметри и те са: работеща, а не мафиотска икономика; жизнени държавни институции; законодателство, което да гарантира изграждането на здрави служби за сигурност; дееспособна армия; ясни външнополитически приоритети и гъвкаво отстояване на националните интереси; далновидна политика спрямо малцинствата; културна политика за съхраняване на историческите и духовни ценности; никакви компромиси с екологията; защита на православието от нашествието на чужди религиозни секти; разумна политика, която да гарантира оцеляването и възпроизводството на нацията.

Повече от ясно е, че осъществяването на подобни цели е немислимо без отварянето на България към страните с т.нар. развити демокрации (Чехия е един положителен пример в това отношение). Ето защо подозрителност трябва да има, но с мярка.

Известно е, че доскоро обучението на българските разведки се извършваше в Москва и в Симеоново. Случаят „Арлин Антонов” е само намек за това колко трудно се преодоляват старите рефлекси и колко опасни изглеждат за някои опитите да бъде повишена квалификацията на българските Джеймс-Бондовци. В същото време се избягва въпросът за старите структури на КГБ у нас. Елемент ли са те на нашата национална сигурност? Важи ли изискването за секретност по отношение на тях?

Вече два демократични парламента протакат приемането на необходимото законодателство. Двойното подчинение на ЦСБОП, практическата липса на бюджет за НСС, непрекъснатите кадрови трусове и гейтове, при които рководството на МВР безнаказано отказва да се подчини на изискването за парламентарен контрол...Случаи като казино „Севастопол” и Приморската банка са не просто скандални. Те говорят за разпадането на българската държавност.

Две крила – псевдозападно и прославянофилско, си играят у нас на политически пинг-понг, зад който прикриват икономическите си интереси. Затова не е чудно, че на форуми като този звучат пледоарии от личности като отец Давидов. След като „решихме” проблемите на близо 700 хил. роми, „излекувахме” раните на възродителния процес, „защитихме” интересите на българите от западните покрайнини, „обезщетихме” бежанците от Беломорска Тракия...защо да не се захванем и с помаците, които тънат в мизерия. На България липсва само още един възродителен процес!