Ако призивите за борба с мафията не са политическа демагогия, отсега трябва да бъде ясно, че с мафията може да се справи ...само...
20 септември, 1994, в.„Власт"

 

 

Ако отпадне вариантът избори, би било все едно кой ще ни управлява. Защото това би било победа – в парламента, а и не само в него – на онези кръгове, които предпочитат подставените лица в управлението пред отговорностите на реалната власт. По дефиниция подобно правителство би било ограничено точно толкова във времето, колкото е необходимо, за да се преоформи дивото разграбване на държавата.

 

Предсказуемо е, че директното влизане във властта точно сега е неизгодно (от всяка една гледна точка). При тази конфигурация в парламента и при изпразнените от съдържание лостове на властта, то ще превърне в дубльори и елементарни консуматори поредния ешелон набедени политици. Тук става дума не толкова за споровете около характера на реформата или за конфронтацията между двете големи политически сили. Поради прекомерната му употреба лозунгът за „национално съгласие” отдавна овехтя. Същото се отнася и за изтъркания имидж на БСП и СДС – едната като „защитник на социално слабите”, другият – като „голямата антикомунистическа коалиция”. Противопоставяне безспорно съществува. Но то е на съвсем друго равнище и засяга преди всичко конфликта на държавния с груповия и тяснопартийния интерес. Преплитането на властите, което упорито се отрича. Механизмите на управление, които излизат извън рамките на закона. Политическият, икономическият и моралният шантаж като форма на власт. Сблъсъкът на държавническото мислене с алчността на „държавника-потребител”.

Колкото и парадоксално да изглежда на фона на двуполюсния модел, партиите в България са лишени от истинска власт и определят политиката си под диктата на икономически интереси, политически рекет и страх от публично дискредитиране. В тази обстановка призраците от миналото се превръщат в допълнително средство за политическо въздействие, а лостовете на властта стават все по-долнопробни. И в същото време – ограничени. Илюзия е, че убедителната изборна победа, последвана от стабилна парламентарна подкрепа ще бъде достатъчна, за да се пресече разпадането на българската държавност. Ако призивите за борба с мафията не са политическа демагогия и поредната подигравка с електората, отсега трябва  да бъде ясно, че с мафията може да се справи само...друга „мафия”. Което означава добре организирана и динамична структура, боравеща с информация, пари и ясна програма. Структурирана във времето. И подплатена – с професионалисти. За съжаление нито СДС, нито БСП, неависимо от кадровото „потягане”, работят върху изграждането на подобни схеми и структури. Тъй като е най-лесно, и двете политически сили се концентрират върху вътрешните си противоречия. Отсяването на лицата от партийната фасада се извършва по-скоро от гледна точка на близката, отколкото на далечната управленска перспектива. В същото време държавните структури, които би трябвало да бранят интересите на държавата, съумяха да се изплъзнат от контрол и да се превърнат в нещо като държава в държавата. Без значение е, че част от тях все още симулират, не без съучастничеството на парламента, своята съпричастност към съдбините на България.

Изводът е песимистичен. Очаква ни или твърдата ръка, или официалното сливане на властта с мафията чрез публичното и легитимиране. Останалото е политическа акупунктура.

 

P.S.

На 8 септември 1994 парламентът приема оставката на правителството на Любен Беров. С 219 гласа „за”, един въздържал се и 4 „против”.

С едно уточнение от днешна дата, че 'друга мафия', не е възможна, понеже всичко и всички са под контрол.

В Карлово бяхме около 50 атакисти, които съставлявахме гръбнака на партията. Събрания, митинги, избори - всичко на нашия гръб.

На Европейските избори Атака-Карлово бе вече 1-ва пол. сила в Общината. И тогава ...

Тогава дойдоха местните избори. Кой да стане общ. съветник и да влезе в Общинското управление. Дойде специален пратеник на Сидеров и ... какво виждам ...

Службогонци (комунисти и депесари), които никога не бях виждал в Атака, пред мен в списъка. Те станаха общински съветници, а ние напуснахме партията. Сега клуба на Атака в Карлово, който преди се пукаше по шевовете, е празен и пуст, като изоставени казарми.

...А сега идват парламентарни избори. Дали не сте се отказали твърде прибързано от "битката"?
Интресно е освен това, ако в общинската листа на Карлово наистина са били спуснати хора на ДПС и БСП (ако това не е метафора) потърсихте ли някакво обяснение от лидерите си? И какъв беше отговорът?

В 1960 году Гор Видал безуспешно баллотировался в Палату представителей США от демократов. В 1970 он был одним из основателей и руководителей Народной партии. В 1982 он участвовал на выборах в сенат от Калифорнии и на первом туре выборов занял второе место. Видал является последовательным критиком политической системы США, которые он уже давно окрестил полицейским государством, где демократы и республиканцы борятся за интересы концернов, а средства массовой информации являются лишь их инструментом. В 2003/2004 Видал участвовал в демонстрациях против войны в Ираке.

Сега нека погледнем към Русия.
Тримата доскорощни претенденти за короната на руския патриарх - Кирил, Климент и Филарет - са бивши агенти на КГБ, написа неотдавна британският вестник "Таймс". Митрополит Филарет е бил ръководител на отдела за външни отношения на църквата през 80-те години. Митрополит Кирил, вече избран за руски патриарх също е ръководил този отдел от 1989 г. досега. През 1992 бивш агент на КГБ разкрива, че повечето от работещите във въпросния отдел са били агенти и от тях се е очаквало да докладват за контакти с чужденци у дома и в чужбина. През същата година материали от архивите на КГБ, проучвани от парламентарна комисия, начело със свещеника дисидент Глеб Якунин, разкриват, че в църковната йерархия е имало агенти на тайната полиция. Твърди се, че ръкоположеният за партриарх Кирил е бил агент с кодовото име "Михайлов". Че Филарет е бил агент "Островский". А Климент е работел под кодовото име "Топаз".
Наистина глобална мърсотия!