Когато някой си тръгва...

Коварно е да казваш „сбогом”...

Няма как да знаеш кой си отива от теб. Нито какво ще си тръгне заедно с него. С времето го научаваш. Тогава обикновено е късно.

За тебе може би си тръгва врагът ти. Вероятно не само ти мислиш така. Но според някой друг си отива неговия (твоя) най-добър приятел. Брат, учител, или любим човек...

Дори в семейството, когато някой напусне – той не е само това, което ти мислиш, че е. За тебе и според теб.

За тебе той е може би врагът ти. За някой друг е брат, сестра, майка, баща, учител или дете...Тогава какъв е смисълът от ариите на клеветата. От злобата? От изчисления фалш?

Когато някой си тръгва...се появява липсата. И многото чакащи и желаещи да я запълнят.

Само че и в политиката, както и в любовта е възможно да имаш много жени. А да си с празно сърце. Да имаш слуги. Но не и приятел. Да си заобиколен от „бойци”. Които пропускат победата. Да имаш поддръжници. Но не и човек, на когото да се опреш. Защото нищо не е това, за което се представя. А това, което е, се подменя от лъстиви свирци.

Раздялата разказа много. За тези, които остават. И за тези, които си тръгват. Тя издава кой и защо е бил в този съюз. Разголва. И набеждава. Освобождава. Или наказва. Затова внимавай как, какво и на кого говориш. Когато си тръгваш. Или оставаш. Защото общността (широката общност) ще поиска да разбере. Трудно ще я излъжеш.

Малцина владеят изкуството да си тръгнат така, че да останат.  Малцина владеят изкуството да запълнят липсите. Без да лъжат себе си или другите. Малцина имат благородството да се извисят след раздялата. Малцина са достатъчно умни да преценят последиците от нея. Малцина са хладнокръвни пред призраците на самотата и загубата. Малцина не обвиняват другите, за да прикрият вината си.

Раздялата освен край е и възможно начало. Възможно е тя да стане началото на още една битка. Възможно е утрешната битка да прерасне в съюз. Възможно е вчерашният съюз да се изроди в стълкновение. Възможно е днешните приятели и врагове да разменят своите места. Възможно е разминаването да е път към бъдеща среща...Възможно е. Всичко.

Затова, когато някой си тръгва, или си тръгваш...

Не казвай „сбогом”. Или го произнасяй само в сърцето си.