С тържествена декларация българският парламент поздрави една организация, която би трябвало да се саморазпусне. Разформирова и...
31 октомври, 1995,  в. „Власт”

Най-малкото, за да спести милиони и милиарди долари на човечеството, което хитроумни политици манпулират. Лъжат. И разоряват.*

И какво по-естествено от това след като всяка година купища пари – от бюджетите на държавите-членки – отиват за издръжката на колосален бюрократичен апарат. Който отдавна е построил комунизма...и подобно на армия от хлебарки пъпли по всички континенти, отдавайки се на държавен туризъм.

Кои са обстоятелствата, които налагат днес съществуването на тази огромна трансатлантическа бюрокрация? На тази тромава структура, чиито резолюции дублират външнополитическите функции на легитимно излъчени правителства?

Не е ли смешно кокетирането с понятието „обединени нации”, когато в световен мащаб процесите се предрешават от няколко страни и техните икономически интереси? Не прилича ли по нещо тази приспивна формула, която създава фалшиво самочувствие на държавите-статистки на приказките за „американската-мечта” или за „светлото комунистическо бъдеще”?

Би било далече по-справедливо, разумно и евтино съществуването на оперативен орган, който да се занимава единствено с организирането на хуманитарни акции. Защото намесата във вътрешните работи на дадена страна, зад каквито и оправдания да бъде маскирана, обикновено е параван за идеологически или икономически интереси. И нима ООН не доказа своята безпомощност по време на конфликта в бившата Югославия? Не доказа ли международната организация своето безсилие и безразличие, когато трябваше да бъдат компенсирани щетите на невинни държави като България, пострадали от югоембаргото? А какво да кажем за критериите, с които министрите на правосъдето и на вътрешните работи оставиха страната ни в черния списък? Ако става дума за организирана престъпност – защо тези критерии не бъдат приложени спрямо Италия, която отдавна си има мафия, докато българската все още дори не е втасала? Ако става дума за организиран тероризъм срещу държавата, къде са визовите санкции срещу Япония, която си отгледа сектата „Аум” и нима това не е страшно? А какво да кажем за поредицата от скандали, които засегнаха висшите етажи на властта в редица западноевропейски страни? По пътя на коя логика от запад и от изток непрекъснато ни поучават и се опитват да ни накарат да се почувстваме аборигените на Европа? Не е ли странно и нелогично, че европейското законодателство, каквото и да е то (тук става дума единствено за схемата) е приоритетно над националното и не обезсмисля ли това провеждането на...национални парламентарни избори? Защо тогава не гласуваме директно за европейски парламент, който да ни направи законите, спестявайки ни творческите изяви на доморасли парламентарни величия?

Как така след като демокрацията е толкова демократична, досега никой не се е сетил да даде право на избирателите... да отзовават „народните избраници”, които бързо забравят предизборните си програми и обещания, щом само дойдат на власт или излъчат правителство? Какъв е смисълът на елегичните и благопристойно пожелателни декларации, които се гласуват на разни европейски сборища и за които де факто плащат обикновените данъкоплатци? На изток те си броят стотинките пред поредната вълна на инфлацията. На запад – треперят да не загубят работата или стандарта си.

Вярно е, че в началото бе словото, но не и когато последиците от него приличат на интелектуален сурогат. На поредния опит за мистификация на общественото съзнание (а мистификациите се провежат на все по-широко равнище), на поредното парти, на което трябва да бъдат похарчени предвидените милиони. Вложени в друга сфера, те биха могли да материализират идеи и наистина да придвижат човечеството напред,  но...политиците не мислят за това.

Излишно е да питаме например българските политици защо толкова искаме да се асоциираме с т.нар. европейски и всякакви там икономически и политически структури. (Между другото интересно е, че оттам непрекъснато ни пращат някакви странни субекти с шаващи мустачки, мърдащи очички и щръкнали уши.) Този въпрос е излишен, защото за родните демократи, социалисти, еколози, бизнесмени, аграрници и прочие - държавният туризъм е насъщно средство за избиването на комплекси и за задоволяване на потребностите на едно все по-набъбващо его. Което настоява да бъде приласкавано по форуми и по сгледи, по симпозиуми и кръгли маси, така че да замести усещането за вътрешна празнота с чувството за вътрешно величие на своя собственик.

Иначе какво?

Нима не е ясно, че влизането (пардон, приобщаването) в дадена структура си заслужава само, ако имаш силата и знанието да я реформираш? Защото приемането, безпрекословното и безкритично приемане на чуждите правила бързо се превръща в бариера пред собственото ти развитие. Страните от бившия Източен блок вече веднъж пропуснаха този шанс, когато вместо да договарят едностранно и на парче външните си дългове (тук въпросът за тяхната структура трябва да бъде разглеждан като формален) можеха да разгърнат обща кампания, включително и в западноевропейските СМИ, която да измери на кантара...антикомунизма на уж антикомунистическа Европа.

Днес отново имаме шанс и той е в усилието не да приемаме, а да предложим формулата на новите отношения и връзки, които ще превърнат Стария континент в място, освободено от кастови, идеологически и интелектуални предразсъдъци. Няма съмнение, че поради властова слепота и ограниченост, малко български политици биха се ангажирали с подобни задачи. (Канцлерът Кол и отношението му към юбилейната сесия на ООН е симптоматично изключение.) Въпреки това ние трябва да го направим, докато сред многото загуби все още оставаме господари на интелекта си. Той е и най-сериозният ни национален ресурс.

* Вътрешно финансово разследване ракри злоупотреби за около $600 милиона  в ООН. Според Ройтерс бюджетът на организацията за 2007-2008 г. надхвърля $5 милиарда долара. През декември 2007 г. американският в. "Вашингтон пост" съобщи, че 10 служители на ООН са обвинени в недобросъвестно управление, подкупи и измами. Още тогава бяха признати злоупотреби за около $610 милиона. Новите данни за престъпления идват след най-големия засега корупционен скандал, разтърсил  ООН - Програмата "Петрол срещу храни". Тя бе на стойност $67 милиарда, стартира през 1996 г. и приключи през 2003 г. Целта и бе да се облекчи ефектът от санкциите, наложени на правителството на Саддам Хюсеин.