Правителство в сянка?
Дори историята се почесва по темето, докато се мъчи да си спомни кога и от кого бе учредено то ...
31 октомври, 1995, в. „Власт”
 

В театъра на новата ни демокрация една празнота страстно иска да бъде запълнена. В театъра на новата ни демокрация преди три години скромно угасна едно младо правителство, което вече никой не помни. Дори и историята, и тя се почесва по темето, докато се опитва да си спомни кога точно и как бе учредено първото демократично правителство в сянка.

Господи, какъв ужас, почти признават днес героите на тази авантюра, която остави в съзнанието на журналистите спомена за добре режисирани пресконференции, на които сенчестите държавници блестяха с градивна критика. Градивни факти и двусмислени идеи. Остана и мирисът на преврат, след като кабинетът се „саморазпусна” в очакването на по-добри времена. Всъщност от дистанцията на времето е очевидно, че правителството на „оседейците”* бе започнало много да заприличва на втори властови център в партията и това наложи спешното му елиминиране. Поучителен урок, който обаче трябва да бъде схващан в своята противоположност, когато става дума за политически формации...със симптоми на двувластие.

Сенчесто правителство днес? – „Не”, отсича Луканов, докато забързано се отправя към кабинета на Нора Ананиева, подозирайки в подобен въпрос клопка, която иска да разруши идилията му с Жан. Правителство в сянка? „Нали вече участвах в такова”, настръхва и Николай Койчев с ерудицията на човек, препатил от балканските политически нрави. Идеята обаче допада на Филип Боков, който се позовава на английската практика и на възможността за постигане на политически консенсус между управляващи и опозиция по някои въпроси. Най-изчерпателен е ексдепутатът Георги Близнашки, според когото формирането на правителство в сянка е „доказателство за готовността на опозицията в една или друга ситуация да формулира алтернативни предложения, а в по-дългосрочна перспектива да покаже готовността си да поеме управлението”...дори и с цената на риска да бъдат подклаждани министерски амбиции и „това да доведе до обтягане на междуличностните отношения”. Но ако междуличностните отношения са вече обтегнати?

Колко приятно звучи...министрески кресла..., пък макар и сенчести. Сигурно този политически похват не е измислен случайно, защото освен да разединява, властта може и да обедини. Да привлече съмишленици, протекции и контакти, дори и когато само се разиграва. Като упражнение. Или ваксина срещу бъдещи властови катаклизми. Създаването на правителство в сянка и дори само обсъждането на подобен вариант вече поставя на изпитание властовите центрове в една политическа формация.(Обикновено това е най-голямата опозционна сила.) Премерва тежестта на отделните партии и техния кадрови потенциал, когато става въпрос за коалиция. Тества възможностите за консенсус и изважда на бял свят скритите симпатии и антипатии, разграничавайки по пътя на естествения подбор елементарния кариерист от обиграния мениджър. Политическият интригант от политика с държавнически усет. Глупакът от стратега. Марионетката от властника..., докато в крайна сметка се превърне в онова предизвикателство (колко обичат някои политици да говорят за предизвикателства и да бягат от тях), което прави от партията механизъм, способен да управлява.

* ОСД  - Обединение за социална демокрация. Фракция в БСП, ръководена от покойния Чавдар Кюранов, смятана за приближена до Андрей Луканов и обявяваща се за социалдемократизация на партията. Разцепва се през 1997 г., когато някои от членовете и напускат социалистическата партия и основават Евролевицата.