След като при Беров BG се управляваше от "правителството на приватизацията", при Виденов дойде ред на "регулативния пазарен преход"...
31 януари,1995, в. „Власт”

Кабинетът Виденов възроди призрака на Балканската федерация и опасността от националистическа кампания в България

След като в продължение на две години България се управляваше от „правителството на приватизацията”, сега на дневен ред е кабинетът на „регулативния пазарен преход”, съставен от комунистически технократи. Осем, от които имат „солиден” административен опит.*

Ние сме млади и необременени, твърдеше Жан Виденов в предизборните си обръщения към избирателите. Само месец по-късно в кулоарите на парламента Андрей Карлович заяви:”И аз бих съставил правителство, близко по състав до това на Виденов”. Следователно днес „невинността” на новия министър-председател и предизборния му щаб получи своите точни измерения.

Както отбелязаха медиите остраняването на партийния елит на БСП от изпълнителната власт бе неочаквано за мнозина. Вариантът „Янаки Стоилов” за дистанциране от отговорността за управлението чрез широко коалиционно правителство изигра лоша шега на най-амбициозните соцактивисти. Вместо девалвиралите физиономии на партийците от ДАР и Отечествения съюз, Виденов избра за предпазен клапан позабравените господа от Живково време. Като се има предвид 18-процентното одобрение, на което Т. Живков се радва напоследък, може би изборът на премиера не е толкова алогичен. Така с един замах той заложи върху носталгията на най-възрастната част от електората си, за която титлите от миналото все още имат значение. Осигури си пространство за бъдещи маневри, които могат да се развиват по линията на:

изгорелите бушони; управлението чрез министри в сянка; уплътняването на кабинета с партийни фигури; плавното отдалечаване от предизборната програма на БСП под прикритието на икономическа фразеология и призиви за национално съгласие.

Правителственият патент на Виденов бе оспорен от официоза на СДС, където Луканов бе набеден за истинския родител на проекто-кабинета. Независимо от това, според осведомени източници някои от „скритите картинки” в изпълнителната власт не са без контакти с клана на Огнян Дойнов. Търсенето на подобен баланс би трябвало да осигури на Виденов допълнителни лостове за въздействие в самото правителство. Вариантът с четирите вицепремиерски кресла обаче говори или за стратегическо разхвърляне на отговорностите, или, което е по-вероятно за усмирителна риза върху „необременения” премиер.

За политическите наблюдатели е очевидно, че силните фигури в кабинета са (Кирил) Цочев и (Георги) Пирински, чиито ангажименти ще надхвърлят рамките на външната политика. Въпреки помпозната рекламна кампания, в която беше включен преди изборите, (Румен) Гечев ще трябва да се задоволи с ролята на приказващ и планиращ координатор с по-скоро имитационни функции. Няма съмнение, че г-н (Дончо) Конакчиев ще изнесе на гърба си подготовката за местните избори. А това означава - сериозна намеса на равнище бюджет, дипломатически контакти с местната партийна номенклатура и потенциален сблъсък на периметри с Александър Маринов...

Специалисти вече определиха силовите министерства на социалистите като слаби. В контекста на политическите реалности в България, това може да се изтълкува или като „удобни за прикриването на министрите в сянка” (вариант, който беше отречен категорично от спрягания за кадровик на МВР Красимир Премянов и следователно подсказва амбициите на Виденов сам да контролира този ресор) или като директен отказ от сериозна борба с престъпността, корупцията и мафиотските групировки.

Безспорно издънване на премиера е лансирането на акад. Илчо Димитров за министър на науката, образованието и...технологиите! Участието му в състава на правителството може да бъде разглеждано като тест за равнището и смисъла на компромисите, на които е способна фигурата Виденов. Както и за степента на зависимост на самия кабинет. Въпросът „Толкова ли е глупав Жан, че да защитава личност, свързана с възродителния процес и реакционни кръгове в Сърбия?” навежда на любопитни размишления. Първото от тях е, че Жан не е толкова глупав. Според лидери на „Народен съюз” вкарването на Илчо Димитров във властта е очевиден анонс за пропагандното подготвяне на националистическа кампания, която ще трябва да отвлече вниманието на обществеността от бъдещия икономически провал на соцкабинета. Според други – подобни компромиси в повечето случаи са свързани със задкулисни дипломатически ходове и поемането на ангажименти. Защо не и на геополитическо равнище? Защо не и по време на задграничното турне на г-н Виденов?? Още повече, че в полза на подобна хипотеза е и програмната декларация на самия премиер. В нея четем:

„ Смятаме постепенната отмяна на югоембаргото за неотложна политическа и икономическа необходимост.”  Флуидната формулировка на това пожелание е категоричен намек за вече поети обвързаности. Или пък несръчен опит за измъкване от тях. Впрочем, след като констатира, че „ опитите за формиране на оси, блокове и сфери на влияние биха противопоставили балканските държави”, авторът на декларацията не закъсня да добави, че правителството му ще търси нови „ интеграционни форми на общобалканско сътрудничество...”

Бъдещето ще покаже дали соцпартията не мечтае за създаването на Балканска федерация. Или...може би за възраждането на идята за „балканско Хелзинки”...

* Правителството на Жан Виденов дойде на власт на 25 януари 1995 г. В него сред ключовите фигури бяха Светослав Шиваров ( Бивш районен прокурор в Поморие. Член на БЗНС от 1968 г. Член на Постоянното присъствие на БЗНС от декември 1989 г.) –вицепремиер и министър на земеделието и хранителната промишленост. Георги Пирински – министър на външните работи (През 1989  първи зам.-министър в Министерството на външната търговия, а от 1986 кандидат член на ЦК на БКП) Любомир Начев – министър на вътрешните работи. (До 1991 на работа в МВР, където стига до зам.-директор на Института по криминалистика. Член на БКП. През октомври 2006 се самоубива. Отстранен от поста си на вътрешен министър след като екип на БНТ го заснема в компанията на манекенки непосредствено след убийството на трима полицаи при акция в столицата) Климент Вучев – министър на промишлеността. По време на министерстването си призовава държавните предприятия да не връщат своите кредитите към банките. В мемоарите си твърди, че това е ставало по нареждане на Виденов. Един от свидетелите по делото за източването на Минералбанк и дълговете на „Плама”. Кирил Цочев  - (Дългогодишен кадър на „Енергопроект”, от 1990 до 1992 г. шеф на българското търговско представителство в Токио, вицепремиер и министър на търговията в кабинета на Беров, а от създаването му до януари 1996 г.  вицепремиер и търговски министър в правителството на Виденов.)  Младен Червеняков - правосъден министър. Румен Овчаров – министър на енергетиката. Мими Виткова – здравен министър (По нейно време в 7 болници в столицата и провинцията е изпратен заразен със СПИН кръвен продукт. Само  в две от здравните заведения препаратът не е използван.) Днес е председателка на Асоциацията на здравните фондове...