Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2009 20:13 - Петрол и злато
Автор: sylviastefanova Категория: Политика   
Прочетен: 2879 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.11.2014 23:12


Петрол и злато скараха “Първаците” и “Шестаците” в БСП. Ревност и омраза раздират соцпартията. Акад. Ангел Балевски срещу Павел Матев. Битка за антики, колекционери от ДС... 

22 март, 2006, в. „Седем”

 

Война за петрол се развихря с първите дни на пролетта у нас. Неин главнокомандващ е министърът на вътрешните работи Румен Петков.

Под ударите на поредната МВР-акция, която въпреки своята секретност бе рекламирана лично от Петков е и дейността на фирма “Инса ойл”, която се ръководи от бившия служител на Мултигруп Георги Самуилов.

Интересното в случая е, че Самуилов е бивш финансов директор на Мултигруп. В тандем с издателя на в. “Земя” и бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС той е бил в управата на фирмата за дистрибуция на горива “Арес” в Мултигруп. Димитър Иванов бе вицепрезидент на Мултигруп в апогея на групировката и я напусна след като развали отношенията си с Илия Павлов. За Петков се знае, че принадлежи на т. нар. генералско движение в БСП, което се формира от лица свързани с Първо главно упавление на ДС. Димитър Иванов пък и досега олицетворява сборната физиономия на “шестаците” в социалистическата партия.

Противоборството между Първо и Шесто в средите на БСП се изостри още докато се водеха пазарлъците за първото правителство на Станишев, което не можа да мине през парламента. Скритите напрежения се очертаха с нова сила след като бившият правосъден министър на БСП от правителството на Жан Виденов – Младен Червеняков загуби поста си като лидер на областната организация на партията в софийския регион. В червените среди се знае, че между Червеняков ( който освен главен прокурор искаше да става и вътрешен министър) и Румен Петков напоследък прехвърчат искрите на едва скривана ревност и омраза. Съществува версия, че с атаката срещу Самуилов и задалата се прокурорска проверка на античната колекция на Димитър Иванов, се прави опит да се нанесе удар по бившите “шестаци” в БСП, за да се ограничат възможностите им за влияние върху разпределянето на европейските финансови фондове.

 

Какво крие Стефан Данаилов?

 

 

Всъщност “хипотезата” е само ехо от една отдавна започнала (още по времето на Т. Живков ) и периодично подновяваща се и до днес битка между “асовете” от старите управления на ДС, които в новите времена размножиха пипалата си в българската политика и едър бизнес. Ето защо има съмнения в бързата развръзка на проверката на тлъстите антични колекции, обещана от главния прокурор Борис Велчев. Едни от най-спряганите ценители на антики у нас са Васил Божков, (Черепа ) собственик на “Нове холдинг” и издателят на “Земя” Димитър Иванов. След грабежа в търновския исторически музей, откъдето според публикации в печата са били изнесени монети за 2 млн. лева и близо 1/3 от експонатите му, Велчев разпореди да се разследват незаконната търговия с културно-исторически ценности и злоупотребите с паметници на историческото наследство. Неотдавна на среща с обвинител № 1 от ДСБ настояха да бъдат разследвани за вещно укривателство Васил Божков, Димитър Иванов, издателят на вестник “Дума”  Петър Манджуков и брата на бившият главен прокурор Никола Филчев – Ангел Борисов.

Въпросът с частното колекционерство, грабежите на културни ценности и спонсорираното от сенчести босове иманярство може да се реши само чрез съгласуваните усилия на прокуратурата, следствието, съда и законодателите. Но засега министърът на културата Стефан Данаилов укрива като ценен талисман информацията за готвения законопроект за паметниците на културата. Идеята на министерството е да бъдат освободени от отговорност собствениците на частни колекции с антични предмети, коментира по този повод депутатът от ДСБ Атанас Атанасов. Според бившия шеф на контраразузнаването тези колекции са незаконно придобити, притежаването на паметници на културата от частни лица е класически механизъм за пране на пари, а в работната група, която подготвя новата нормативна уредба участват хора от бившата ДС.

 

Новобогаташи и страст

 

Суровият вариант на закона ще се обсъжда на 28 март т.г.(2006 г. – б.а.) Той трябва да изчисти проблемите с регистрацията на частните колекции с антики, съществуването на частни музеи и режима за търговия с антични предмети. Въпреки тишината около бъдещото законодателно отроче обаче още през есента на 2002 Иван Карайотов, завеждащ Археологическия музей в Бургас прави проекта за нов “Закон за паметниците на културата” на пух и прах. Тогава той заявява пред Медиапул, че проектозаконът е дилетантски и ако бъде приет, опазването на българския патримониум ще се осъществява още по-трудно, отколкото сега. Според Карайотов в Гл.2, Чл. 7 от проекта е пропуснато да бъде регламентиран статута на монетите и печатите като културни ценности, въпреки че те са най-апетитният обект за злоупотреби и изнасяне зад граница. Липсата на точно упоменаване обаче е недопустима. Тук се усеща пръстът на колекционерите при пробутването на този несъвършен проект, който е по-скоро “закон за приватизация на паметниците на културата и ще подпомогне тяхното разграбване ”, алармира ученият.

 

Каналите на ДС, участието на български новобогаташи в тях и прането на пари чрез трафика на културни ценности отдавна привлича вниманието и на европейските анализатори. В края на миналата година (2005 – б.а.) италианският неправителствен център “Осерваторио суи Балкани” разпространи анализ за България, изкуството и новобогаташите.

“ Българските новобогаташи проявяват истинска страст към частните колекции на произведения на изкуството и на антики. Това бе модата на преходния период. Някои от най-богатите хора в страната сега притежават ценни частни колекции, които биха желали да превърнат в музеи. Богати "меценати" са финансирали с едри капитали търсачите на съкровища. При търсенето на антики са използвани дори ескалатори” , се твърди в публикацията, която описва житията и колекциите на Боян Радев, Емил Кюлев, Димитър Иванов и Васил Божков.

 

3 млн. монети или 3 млн. нумизмати

 

У нас се води спор за статута на частните музеи. В него на страната на Васил Божков и Димитър Иванов застана президентът Георги Първанов, който предложи амнистия за частните колекционери. В дебата се включи и проф. Васил Николов, директор на Археологическия институт с музей към БАН, според когото частните колекции трябва да излязат на светло. Проф. Николов даде пример с античната сбирка на бившия шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов, която е изложена в Археологическия музей. Според историка Божидар Димитров пък в България се колекционират главно монети и в нумизматите има около 3 млн. образци, за чиято регистрация биха отишли десетки години. Колекциите на Емил Кюлев, Боян Радев и Васил Божков също били скромни. В банката на Кюлев имало няколко картини и предмети, взети под наем срещу 20 хил. лв. на месец. Колекцията от картини на Боян Радев се състояла от 3000 платна, а Васил Божков притежавал само 5000 картини, твърди депутатът от БСП.

 

Минало родно -  БАН срещу Комитета за изкуство и култура

 

Спорът кой и как да притежава, търгува и изкупува антики и старинни произведения на изкуството от българските земи върви още от времето на тоталитарния режим. В началото на 70-те в епистоларна дискусия за регламентирането на този вид културен бизнес влизат Българската академия на науките и Комитета за изкуство и култура. Ябълката на раздора е външнотърговското дружество “Хемус”, което се контролира от службите и има привилегията да закупува на по-високи цени движимите паметници на културата, предлагани от частни лица. Поводът за кръстосването на шпагите между “академиците” и “културтрегерите” е решение на Секретариата на ЦК на БКП да се изработи “ефикасна защита на движимите паметници на националната култура”. А от двете страни на барикадата застават и две облечени във власт фигури  - председателят на Комитета за изкуство и култура Павел Матев и председателят на БАН – акад. Ангел Балевски. Очевидно недобрият контрол върху музейните фондове, липсата на прецизна регистрация и картотекиране на постъпилите експонати, както и пропуските в нормативната уредба са позволявали да се пренасочват още тогава към неидентифицирани ценители редки културни експонати, монети и автентични етнографски образци. Така в централизирано управлявания български културно–икономически живот се създават и улеите, по които изтичат уникални свидетелства за духовното ни  минало.

 

Жълти страници

 

 

Какво разказват архивите?

 

21 октомври 1969 година.

С протокол № 578 Секретариатът на ЦК на БКП решава:

1.Комитетът за изкуство и култура (КИК) съгласувано с БАН да утвърди статут за дейността на държавно стопанско предприятие “Хемус” , който напълно да гарантира изнасянето зад граница само на ненужни за нашите музеи културни ценности.

 

2. В 6-месечен срок комисия от специалисти на КИК, БАН и Министерството на финансите да прегледа съществуващите нормативни документи и инструкцията за държавната регистрация на музейните фондове…

 

3. КИК да внесе в Народното събрание предложение за допълнение на чл. 278, ал.2 в Наказателния кодекс текст, който освен глоба и обществено порицание да предвижда и конфискуване на движимите паметници на културата.

 

4. Да се разреши на музеите в страната по изключение да изплащат веднага суми в брой, независимо от размера им на собственици, представили за откупуване ценни движими паметници....

 

За какво говори този документ? Най-малкото за няколко неща. Първото от тях е, че всяко правило си има изключения. От тях могат да се възползват тези, които имат изгода от него и са навреме уведомени за съществуването му. Второ – от въпросното решение намирисва на “безстопанственост”, позната ни и от последните 16 години, когато нито се знаеше, нито пък някой се интересуваше сериозно от траекториите, по които се движеха многобройните находки на иманярите. Трето – явно в периодите, в които се сменя “строй” е правило не само да се трансформира собственост, но и да се приватизират на тъмно обекти, които във всички случаи би трябвало да останат собственост на държавата. Между другото как ви звучи формулировката за експорт само на “ненужни на нашата държава ценности”? Тук веднага би трябвало да попитаме, а кой и как точно е определял равнището на компетентност, професионализъм и почтеност на техните оценители?

 

ВТО “Хемус” и търговията с ценности

 

Точно от този нюанс тръгва и премерването на мускули между БАН и Комитета за изкуство и култура. През април 1970 вече е ясно, че въпреки двукратните напомняния на БАН не е придвижен за решаване нито едни от поставените въпросите. Започва спор кой да води бащина дружина, или по точно комисията, която трябва да изготви правилника за функционирането на външнотърговското дружество “Хемус”. Документите от онова време показват, че Комитета за изкуство и култура се е радвал на особен статут и на правомощия, които меко казано се разминават с принципите на научната целесъобразност, за да се доближат до някои добре познати ни търговски хватки на ценителите с пагони. Показателно е, че в тази схема е вкарано и тогавашното НС. С приетия от Петото народно събрание Закон за паметниците на културата и музеите, на КИК се дава правото да “упражнява върховен надзор и да разрешава изнасянето на движими паметници на културата в чужбина.” Забележителното е , че според този закон това е можело да става без съгласуване с БАН и без да се взима предвид експертизата на научната общност. Което означава, че още тогава износът на антики е трябвало да бъде поставен на някаква друга и излизаща от експертните рамки, двойнствена основа. Защо да се чудим тогава, че днес главни частни колекционери на републиката са хора, свързани с бившата ДС? И че те се ползват с партийни и институционални протекции, включително и от страна на президента Първанов?

 

Но нека се върнем пак към онова минало, за да се опитаме да разберем защо така бяга от контрола на БАН, нежният поет и трубадур на Тодор Живков – Павел Матев? И защо с такова спокойно пренебрежение подминава воплите на акад. Балевски?

 

100 000 сребърника с тежест около половин тон

 

За да придвижи зациклилото опитомяване на “Хемус”, който е на пряко подчинение на Комитета за изкуство и култура, председателят на Академията на науките пише огромен доклад до секретаря на ЦК на БКП – Венелин Коцев. В него Балевски твърди, че стойността на музейните сбирки и експонати в България се оценява на 90 милиона лева. А сред уникалните експонати са златното Вълчетрънското съкровище, Панагюрското, Николаевското и много други. Сред цитираните трезори е и монетно съкровище от с. Река Девня , което (по онова време) е най-многобройното в света и брои около 100 000 сребърни римски монети с обща тежест около половин тон.

“Много от тези богатства са разкрити случайно и с активното съдействие на сътрудници при БАН са намерили път към хранилищата на музеите. И не други, а научни сътрудници от Археологическия музей извадиха от обора на намервача нямащото равно в света Вълчетрънско съкровище, използвано за храна на добитъка му…Иконата на св. Тодор не може да има реална оценка в лева, защото нейната цена не се определя само от качеството на изработката и майсторството на твореца, а преди всичко е доказателство за това, че българите са познавали това великолепно изкуство цяло столетие по-рано от техните “всемогъщи” и с голяма древна култура съседи гърци. Такива са сребърната чаша с името СИБИН, велик жупан на България и много други” , пише Балевски.

И още: “….Допуснатото с чл. 31 от Закона за паметниците на културата изключение, е станало в последно време почти система на Държавно стопанско предприятие “Хемус”. И днес “Хемус” продължава да осъществява външнотърговска дейност с археологически, етнографски и други ценности. Наши научни работници и специалисти вземат участие в работата на ДИП “Златарска промишленост” и на ДСП “Хемус” като консултанти какво да се продава, претопява и какво не. Но те нямат законната сила и власт да се противопоставят на някои не научни оценки и решения и затова много движими паметници се загубват за науката. Един от многобройните примери в това отношение са две сребърни тетрадрахми от остров Тенедос –Средиземно море. Тези монети са показателни за науката с това, че са намерени у нас. И са източник за разкриване на материалните връзки в миналото на този остров...Поради ниската цена, предложена от музея на продавача, последният отказал да ги продаде.

По наше сведение поради перспективата да получат по-високи откупни цени и частична компенсация на последните с валутни бонове, валидни в “Кореком”, голям брой граждани, собственици на ценни и уникални от научно гледище етнографски, археологически и други ценности, предлагат последните за реализация в ДСП “Хемус”…Така етнографски, археологически и други музеи в страната се лишават от много ценни за науката движими паметници на културата…”

 

Апетитът за антики

 

Написаното е отпреди 37 години. Но последиците от тихомълком конструиураните от доверени лица на висшата комунистическа номенклатура мрежи за износ на български културни богатства са живи. И днес в паяжината от полукрминални връзки са вплетени лица от висшите етажи на властта, обвързани с бившата БКП и с нейния репресивен апарат. Нишките, макар и опосредствено, отново се събрат около познати имена. Отново надълго и нашироко се говори за необходимостта от нов закон. Който кой знае защо пак се опитва да заобиколи основните принципи, чрез които се съхранява, обогатява и систематизира една национална и историческа памет. Преди 37 години учените от БАН предлагат всички движими паметници на културата от благородни метали – монети, накити и др.- да бъдат изкупувани от населението само от Българска народна банка и клоновете и. Те искат периодично, но не по-рядко от веднъж на три месеца междуведомствена комисия от КИК, БАН, МФ и БНБ да преглежда изкупените от БНБ движими паметници на културата, за да определя кои от тях да останат в банката като златен и сребърен фонд, кои да се предложат за продажба чрез ДСП “Хемус” и кои да бъдат претопени от ДИП “Златарска промишленост”. Учените настояват за конфискувани движими паметници на културата митническите власти да съставят протокол, копие от който да се изпраща на БАН и КИК…

 

Иманярската страст на новите български богаташи и попилените исторически ценности показват, че тоталитарната държава и нейното второ “аз” в лицето на играчите от ДС и на техните покровители много отдавна са се научили да заобикалят и подкопават законите, които уж създават сами. И днес е така. Именно затова посегателствата върху нашата духовна памет и апетита за антики слагат на една плоскост лица като хазартния бос Васил Божков. И българският президент Георги Първанов. Историкът "професор Божидар Димитров. И лидерът на “шестаците” Димитър Иванов. Но това засяга не само прокуратурата. А всеки от нас.

 

P.S.

5 февруари,  2009 г.

„...С дискусии върху закона за културното наследство приключиха работа депутатите...”, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

От себе си ще добавя, че дискусията течеше в зала с не повече от десетина депутати. Както обикновено.



Тагове:   петрол,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sylviastefanova
Категория: Политика
Прочетен: 704945
Постинги: 389
Коментари: 684
Гласове: 2222
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. - Управление на мира - една интересна книга
2. И ДРУГАРИТЕ ОТ ЦК БИЛИ СОЦИАЛНО СЛАБИ. УБО ПЛАЩАЛО ПО 1 200 ЛВ. НА МЕСЕЦ ЗА ХРАНА НА ПЪРВИТЕ
3. КАТО ШЕЙХ ТОДОР ЖИВКОВ ДАРЯВАЛ ТОНОВЕ С НЕФТ
4. ЗА ДВЕ ГОДИНИ БКП ИЗНЕСЛА 1 МЛРД $ В ЧУЖБИНА
5. ОРТЕГА ИЗМОЛИЛ 20 МЛН. ЗА НИКАРАГУА.НА БАНГЛАДЕШ ПОДАРЯВАМЕ 500 Т САПУН И 100 Т КОНСЕРВИ
6. БКП РАЗДАЛО КРЕДИТИ НА НАД 30 ДЪРЖАВИ В СВЕТА
7. ИДЕОЛОГИЯ НА ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ. С ПОДПИСА НА ЖИВКОВ БКП ДАЛА 1 МЛРД. НА ИРАК ЗА ОРЪЖИЕ
8. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА
9. БЪЛГАРСКИЯТ ГУЛАГ
10. БАН ОПРАВДА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЦК НА БКП
11. АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ СРЕЩУ ПАВЕЛ МАТЕВ. БИТКА ЗА АНТИКИ И КОЛЕКЦИИ
12. СОФИЯ ПРЕС - НЕДОСЕГАЕМАТА ИМПЕРИЯ
13. НАРОДЪТ!
14. БСП И СОЛУНСКАТА МИТНИЦА
15. КЪДЕ СЕ СТОПИХА ПАРИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
16. ЗАДАВА СЕ НОВОТО БЪЛГАРСКО ОГРАБВАНЕ
17. ЗА ЧЕСТТА НА СОЦИОЛОГИЯТА
18. АКО МС ОТМЕНИ МОРАТОРНАТА ЛИХВА, ЩЕ ПАДНАТ И СМЕТКИТЕ ЗА ПАРНО
19. НИТО ЕДНА СМЕТКА ЗА ПАРНО НЕ Е ВЯРНА
20. СЪОБЩЕНИЯТА КЪМ ФАКТУРА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ЗАКОНОНАРУШЕНИЯ ИИЗМАМИ
21. ТОПЛОПИКАЦИЯ И НАГЛОСТ
22. ОЩЕ МАЛКО АРИТМЕТИКА ЗА СТЪКМИСТИКАТА С ТОПЛАТА ВОДА
23. Монополистите претендират за търговски отношения с потребителите, но крият размера на лихвата и методиката, по която я начисляват.
24. УПРАВЛЕНИЕТО НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СТРАДА ОТ СИНДРОМА НА ДАУН
25. КАК ШЕФОВЕТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕСТЯТ КАТО СИ ВДИГАТ ЗАПЛАТИТЕ
26. ЗАЩО И КОИ ЕВРОДИРЕКТИВИ НАРУШАВА ТОПЛОФИКАЦИЯ
27. ЗАКОННАТА ГАВРА С "НЕИЗПРАВНИТЕ" ДЛЪЖНИЦИ
28. ДАЛАВЕРАТА С ТОПЛАТА ВОДА
29. РЕШЕНИЕТО СИРИЯ:СИМВОЛНА ИЛИ ИСТИНСКА ПОЛИТИКА
30. БЕЖАНЦИТЕ И БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС