Ще строи ли БСП "социализъм" и ако да - кога? И ако "не" - защо?...Че този въпрос отваря рана в социалистическата партия личи от финтовете, с които Премянов и Първанов...
9 май, 1995, в. „Власт”

Мъжът, който стана на пръчка. И дойка

Практиката на откритите партийн събрания става все по-заразителна.  Това навежда на два извода – или партийната дисциплина е позагубила от чара си под напора на личностни и групови интереси... и затова се налага медиите да бъдат използвани като потенциални клюкарки. Или ябълката на раздора е още стипчива и затова е нужно да повиси по-дълго на клона. За целта – вместо да бъдат раздухвани, е по-добре страстите да бъдат заглушавани. Овладявани и подтискани...До избухването им с „ непремерена” сила, така, че тяхната енергия да предизвика, мотивира и оправдае предварително набелязаните преструктурирания. За които е още рано.

Само за 100 дни управление Жан Виденов страшно остаря. Зад изпитата му физиономия все по-ясно прозират чертите на човек, който с усилие не волята и колосално вътрешно напрежение удържа маската на компетентността. От благия вид на премиера, който в предизборната си кампания с „благ” поглед  пледираше за солидарност, не е останало нищо. Все по-често усмивата му замръзва в сурова гримаса, зад която вибрира душата на невръстен диктатор. Промяната е толкова очебийна, че дори репортажите на телевизията не успяват да скрият сервилно извитите гърбове на неговите приближени.

Същественото в случая е, че афишираната суровост на Жан е всъщност белег на слабост. Депресия и управленска уязвимост. Мъдрият премиер удивително напомня на майка първескиня, която, изпанала в ужас от новата си роля, е готова да набие децата си. Тъй като такива майки са и кърмачки, а историята несъмнено ще отсъди, че соцпобедата беше откърмена на гърдите на Жан, здравият разум налага „дойката” да бъде съхранена. Още. Тази инстинктивна жажда обяснява, както формулата „един премиер – 100 дни – един четиригодишен мандат”, така и стълпотворението от партийни гувернантки, които трябва да намерят преди партийната конференция алиби за идеологическата безпътица на социалистическата партия. Че този пункт е невралгична точка в БСП личи и от многобройните финтове, с които фигури като Красимир Премянов, Чавдар Кюранов, Георги Първанов и Александър Маринов едновременно се мъчат да избягат от питането:

Ще строи ли БСП „социализъм” и ако „не” – защо? И ако „да” – кога?

Кратка анкета на „Власт” разкри актуалната броеница от идейни превъплащения в редиците на соцактива. Така например въпросът за „ идеологическия характер на управлението на кабинета през неговите 100 дни” трябва да бъде подменен от Премянов с – политологически анализ на взаимоотношенията между институциите и за ролята на политическите лидери. На Първанов се пада честта да аргументира аналитично и с „европейски примери” защо стоте дни са условно понятие. Дори за Маринов отговорът е по-скоро хипотеза, която трябва да бъде разкрита сред страниците на предизборната програма - на партията.

Социализъм ли? Това е невъзможно, коментира ексдепутат от ОСД, докато за Кюранов е достатъчно, че вече никой не споменава заклинанието – демократичен социализъм.

Може би до конференцията на БСП все пак ще се намери нещо друго!