1.Ако въпросът с приемането на затворник (или затворници) от Гуантанамо е безобиден, защо да не кажем „не”? Никой не ни задължава. Имаме право на отказ и това важи за всяка от страните в ЕС.

 

 

2. Ако е въпрос на солидарност със САЩ, нека си спомним, че България беше част от антитерористичната коалиция във войната в Ирак.

Страната ни даде човешки жертви за разлика от някои от държавите от т.нар. Стара Европа. Сега е ред на тези наши партньори да проявят солидарност със САЩ.

Нека те приемат затворници от Гуантанамо.

 

3. Ако затворниците от Гуантнамо са терористи, мястото им не е в България, а в затвора.

Ако са невинни и трябва да бъдат овъзмездени за претърпените от тях страдания в американския затвор, това не е ангажимент на България, а на САЩ.

Тези хора или трябва да получат възможността да се върнат по родните си места, или да се заселят в Щатите. Ако американското законодателство не го позволява, това отново не е проблем на България, а на САЩ.

Нека Щатите променят своето законодателство, а не ние.

 

4. Истинският проблем опира до това, че САЩ не желаят да приемат на своята територия тези лица. Вероятно защото интеграцията им в американското общество би била изключително трудна.

Но защо за САЩ това да е аргумент, а за България не?

 

4. Нека напомним, че българските граждани, дори с напълно чисти досиета чакат за визи, когато желаят да посетят САЩ.

Нека се запитаме каква би била съдбата на българин, лежал в затвора, ако пожелае да се засели там?

Отговорът е ясен. Няма да получи нито виза, нито зелена карта.

 

5.Ако тези затворници с неясната съдба на обвинени, но не дотам, или на осъдени, но не съвсем, бъдат приети от нашата държава, какъв ще бъде техния правен статут и коя е инстанцията, която ще се произнесе по него? Особено след като тези хора са били лишени от свобода по силата на чуждо законодателство, а вероятно и в разрез с част от неговите разпоредби?

Защо България трябва да се набърква във всичко това? От „солидарност” с точно кое?

 

6.Ако днес България приеме един затворник от Гуантанамо, защо утре да не приемем още един, двама или повече? А в други ден още и още, но от друга част на света?

В политиката прецедентът поражда последствия и нерядко прераства в норма.

Само че от хипотетичния прецедент „Гуантанамо” България не печели абсолютно нищо.

Защо да го правим тогава?

 

7.Съпоставката с косовската криза е напълно измислена. По-точна би била съпоставката с позицията на България по време на кризата, когато отказахме да приемем косовски бежанци.

И сега имаме достатъчно сериозни аргументи за отказ – малка територия, силна организирана престъпност, трафик на хора и дрога, зле функционираща система на национална сигурност, нереформирани правоохранителни органи,препълнени затвори, опити за нахлуване на групировки на радикален ислям.

Втасали сме я отвсякъде.

Само затворници от Гуантанамо си нямаме.

 

8. Не е вярно, че затворниците от Гуантанамо са „бежанци”.Те няма и как да бъдат третирани като такива. Защото тук се повдигат и цяла серия от допълнителни въпроси -  имат ли тези хора гражданство, какво е то, какви са позициите по казуса на техните държави, какво е състоянието на техните граждански права, къде са семействата им, ще могат ли и ще искат ли те да изтеглят своите роднинии при себе си и т.н.

Не на последно място стои и въпросът за психическото здраве на тези хора.

Достатъчно е човек да се разходи по българските улици, за да се увери, че си имаме предостатъчно луди и психопати.

Докато броят на психодиспансерите е ограничен.

 

9.Силно се съмнявам, че досега САЩ не са ни отправяли подобно искане. Ако такова има, и ако случайно българското правителство (пък било то и на тройната коалиция) е проявило куража да каже „не”, нека се придържаме към тази позиция.

И да не влизаме в капана на един вече затворен въпрос.

 

10. И последно.

Това не е антиамериканска, а хигиенична позиция.

 

Уместни въпроси сте задала в точка 8, Силвия. Дано има кой да отговори. Съединените щати прекаляват с намесата си във вътрешните работи на България - рейнджърите в Ирак, Афганистан, Косово; базите; сега с тези затворници. Помня преди време, че щяха да лобират пред ЕК да може България да пусне блокове 3 и 4 в Козлодуй - но нищо не стана. Или пък за иракския дълг, който беше 2 млрд. Отново нищо. Ние на ЕС ли сме член или сме щат на Америка!?
Сега има вече президент на ЕС и външен министър, нека да отнесат въпроса за затворниците до тях. Иначе за какво е Лисабонската стратегия!?

П.П. Преди седмица по радио к2 имаше разговор по темата за генномодифицираните организми. Много са тревожни тези поправки приети от ГЕРБ, които дават зелена улица за навлизането им. П. Великов обясни, че веднъж навлезли в почвата десетилетия наред трябва да минат, за да се изчистят ако това изобщо е възможно. Обясни, че се натрупват бавно, но сигурно в организма и биха могли да причинят ракови заболявания. Те и без това зачестиха - стрес, излъчвания на мобилни антени, различните хранителни добавки Е-та в продуктите, които не се контролират и т. н.
Много се надявам това да не се допусне. Няма никаква гаранция, че продукти без етикет за ГМО ще са такива.

Весели празници и щастлива нова година!
Искрен

Хрумна ми нещо. Всъщност две неща.
До довечера.
:))

Всяка държава да си събира, съхранява, отглежда и възпитава проблемните граждани, селяни и пр. т. нар. изхвърлени временно от нормалния живот. България е страна с много проблеми - тежки проблеми, има си достатъчно грижи, които са й предостатъчни. Не бива да приема чужди затворници в никакъв случай. Със сигурност ще ни набутат най-предизвикателните. Въобще и с американците, и с руснаците човек винаги трябва да има едно, две, три ...десет наум. Сори, ако не мислиш за себе си, няма кой. Лошото е, че БГ-то политиците не се индентифицират с интересите на родината си. Поздрави и честита Коледа. Мери