Периодично чувам плач за българската журналистика. Сърцето ме боли. Не че няма за какво да се плаче, да се реве дори. Но...нали част от лицата в журналистиката и по-специално тези на ръководните постове в СБЖ си ги избираме ние? И то какви лица...
Иде ми да се гръмна, или да потъна в земята от срам.  Да се оправдаваме, че не сме знаели, че не сме били информирани - просто не върви. Не се връзва с истината. Лъжа е. 
Волю-неволю пак се налага да се върна назад.
Но ми писна, наистина!
Започнах този блог през ноември 2008 година, заради паметта. Давам си сметка за цялата злост и съпротива, за страхът дори, който събуждаха и събуждат част от качените тук публикации. Усещам и омразата, подплатена с гузна съвест, когато тук се появяват  стари материали от в. "Седем". Не разбирам това и честно казано въобще не ме интересува. Но ме боли. Най-вече заради недовършеното, От страна на тези, които се бяха обявили за по-добрите, по-компетентните, по-смелите, а си останаха половинчати хора.

 

Къде са парите?

 

След като от 1979 СБЖ не е харчил нищо за МОЖ, къде са 136 407 лева

София-прес разпродала 7 апартамента и още 5 000 кв. м площ в София

 

Силвия СТЕФАНОВА

 

На 24 юни Управителният съвет на СБЖ ще решава какво бъдеще чака имотите му. Неотдавна на пресконференция във Варна председателят на СБЖ и член на СЕМ Милен Вълков обяви, че към момента бюджетът на СБЖ е 490 000 лева.

 

"За да имаме и в бъдеще добри приходи от материалните ни бази, трябва да се направи основен ремонт. Ремонт в Международния дом на журналиста (МОЖ) на Златни пясъци не е правен от 1979. Досега са постъпили 10 оферти, но нито една от тях не е одобрена”, е казал още маститият журналист.

Според официалния Отчет за изпълнение на бюджета на СБЖ за 2004 и 2005 обаче, който “Седем” публикува през миналата година, за разходи по обекти съюзът е похарчил  91 407 лева. (През 2004 – средства са 45 000 лева.) Както твърди самият Вълков, в това перо са влезли “разходите, свързани със стопанисване на имотите”, купуването на климатици за Международния дом на журналистите  и стопански инвентар за Централното управление. След като, както се оказва сега, СБЖ не е харчил пари за ремонти на МОЖ от 1979 насам, къде са се изпарили 136 407 лева?

Според Вълков

 

в момента тече конкурс

 

за “избор на инвестиционен проект за базата във Варна”. Международният дом на журналиста се шири върху 64 дка, 47 от които са крайбрежна площ. През януари 2007 изтичат наемните отношения с фирмата, която стопанисва базата. Досега са постъпили 10 оферти, но нито една от тях не е одобрена, твърди Вълков. Новината е, че СБЖ е спечелил проект “Отворени хоризонти” за 200 000 евро по линия на ЕС. Заедно с колеги от Северна Гърция щял да се създава Балкански информационен център с филиали у нас и в южната ни съседка, където ще се обучават журналисти, ще се събира и разпространява информация. Според Вълков през лятото щял да се учреди и Балкански журналистически дискусионен клуб...

И двете идеи са стари и ни връщат към миналото на функциониралия под шапката на София-прес Балкански информационен пул (БИП). Освен че похарчи огромни пари за скъпоструваща техника и за излъчването на никому ненужни емисии, БИП бе популярен и със своя директор Стефан Велев. Г-н Велев, който обгрижва като секретар Народния театър “Иван Вазов”, има богата биография. Той е един от героите

 

в спомените на именития Маркус Волф

 

Бил е програмен директор в БНТ при Иван Славков. А след като Сакскобургготски става премиер, е  кандидат за генерален директор на Националната телевизия и за член на СЕМ. Душеприказчик на Георги Петканов докато е министър на МВР, Велев е с откровената слава на “шестак”, съумял да опаше БНТ с подслушвателни кабели при пребиваването си там. Контактите му с Милен Вълков датират отдавна и устояват на многобройните трансформации, през които минава ръководството на София-прес. БИП е създаден през лятото на 1991. Точно в месеците, когато към възможностите на агенционната журналистика и изграждането на  мощен медиен конгломерат от информационен пул, телевизия, радио и местен печат  у нас, интерес проявява Робърт Максуел. В ръководения от специалния кадър  Стефан Велев БИП са привлечени  регионални вестници в ключови райони като Кърджали, Русе - в. Бряг", Смолян - в. "Родопи вест", Хасково - в. "Новинар юг" , Шумен - в. "Шуменска заря", Ямбол - в. "Делник"  и други. С характерната пробивност на кадрите с неговата школовка, Велев ухажва всички правителства на прехода в България. И устоява на превратностите на времето, обгръщайки се в камуфлажната униформа на нов демократ и професионалист. Същата характеристика важи и за приятеля му от СБЖ и СЕМ Милен Вълков.

Когато през 2002

 

след мъчителни напъни

 

шефът на агенция София-прес е избран за председател на съюза, той се заканва, че ще поиска ревизия на СБЖ, който бил  “в лошо финансово състояние” и разяснява как в Германия “един журналист не може да постъпи на работа без съгласието на журналистическата гилдия”. Днес, след дългогодишното управление на Вълков -  който стана член на УС на БНТ и СЕМ без да е проверен по изисквания от закона ред за принадлежност към структурите на ДС – СБЖ също е в тежко състояние. Още по-катастрофално е положението в стопанисваната от Милен Вълков агенция София-прес. С днешна дата Вълков обещава, че нямало да приватизира имотите на СБЖ. Декларациите му приличат на предсмъртния пазарлък на човек, който знае, че ако досиетата бъдат отворени или ако най-сетне бъдат спазени разпоредбите на чл. 59 от Закона за радио и телевизия, може да се прости с позициите си на медиен бос. Впрочем

 

ако хората със здрав разум

 

 в СБЖ искат да съхранят собствеността и интересите на съюза, би трябвало да направят необходимото, за да отстранят този провалил се управленец от председателския пост. В противен случай ще ги сполети съдбата на агенция София-прес. Фактите показват, че в подопечната на Вълков АСП, са били осъществени прехвърляния и продажби на крупни недвижими имоти. Не е известно в каква агенционна и журналистическа дейност са били вложени получените средства. През ноември 2005 е продадена идеална част в размер на 4 хиляди  кв. м от имот, намиращ се на “Царирадско шосе” №113. През май същата година е продаден недвижим имот от 69,3 кв. м отново на “Цариградско шосе”. Купувачът е  Зилбекс Исак Зилберщейн. През февруари 2004 на Столично електроразпределение София-град е продаден метален комплектен трансформаторен пост. През декември 2002 е продаден апартамент от  71, 9 кв. м. в кв. “Младост” 1А, бл. 511. През август 2002  е продаден етаж от 8-етажната административна сграда на “Цариградско шосе” 113 с площ 945 кв. метра. Купувач е АУДИО ВЕГА. През юни същата година е продаден апартамент с площ 84,9 кв. м в столичния квартал “Дружба”, бл. 258. Пак през юни 2002  е продаден още един апартамент в “Дружба” – този път с площ  43, 7 кв. метра в бл. 220. През април 2002  пак в “Дружба” е продаден трети апартамент с площ от 43, 7 кв. метра, отново в бл. 220. Пак през април и отново в жк “Дружба”, в бл. 258 е продаден апартамент от 84, 9 кв. метра. През март 2002 е продаден апартамент от 97,8 кв. м в кв. “Дружба”, бл. 273. През декември 2001 е продаден апартамент от 50,2 кв. м отново в “Дружба”, бл. 220…

Който иска може да изчисли по пазарни цени колко е стойността само на тези продажби. А оттам и да се досети какво вещае за СБЖ председателството на Милен Вълков.

(В. "Седем" - 4.06.2006)

И българската журналистика не била поръчкова!