Блогът на sylviastefanova :: Има ли безсмислена саможертва?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.03.2011 16:54 - Има ли безсмислена саможертва?

Автор: sylviastefanova Категория: Политика

Прочетен: 2221 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 03.03.2011 16:55

Има ли безсмислена саможертва, там където няма ясни национални идеали и цели?
Защо сътворената от нас действителност често лишава от смисъл подвига на личностите, които честваме? И ако наистина ги тачехме и приемахме за мерило, нямаше ли различно да живеем? И да строим с повече чистота и ум своята държава? Това се отнася на първо място за политиците. Те взимат решения, измислят законодателство, харчат парите от бюджета, създават смисловия фон и хоризонтите на една държава. Това са и лицата, които би трябвало да излъчват големите послания на националните празници, защото статутът им ги задължава и подтиква към това. Но дали всички те имат моралното право да говорят „във” и „от името” на апостолите, които умряха за нашето бъдеще? И дали, когато го правят, осъзнават колко близко са до лъжата и колко тежка е сянката, която ги дели от тяхната отговорност на истински строители на България? Питам се още, дали съвременните политици биха се жертвали за своята родина, ако недай Боже, това се наложи? Или в мигове на изпитания щяха да се борят най-вече за своето лично оцеляване? Мисля, че е по-скоро второто. Ако беше първото биха поставяли България и своя народ над всичко. И тогава държавата ни нямаше да се разкапва от отчаяние и хората нямаше да изглеждат толкова посърнали (особено възрастните), неугледни и без надежда, а щяха да имат вяра. Едно говорим по празниците, друго вършим в своите делници. Нашето миналото и нашето сега малко приличат на идеалите на светлите личности от българското Възраждане. Начинът, по който живеем, а това означава и начинът, по който се самоуправляваме и позволяваме да ни управляват е подигравка с тяхната саможертва. Затова се чувствам неловко и ми е гузно в дни като днешния, когато честваме своето освобождение без да осъзнаваме колко много сме останали роби. Затова и се питам има ли смисъл жертвата, която обрича на страдания, преследване и смърт, след като животът на тези, които идват след теб, опровергава най-чистите ти стремления? Колко сме лицемерни. Днес отбелязваме 133 г. от освобождението на своята родина. Кратко е това Време и ако би имало глас, То сигурно щеше да пита: - След като времето е във вас и вие сте във времето, какво постигнахте и как употребихте тези 133 години? Но и този въпрос е безсмислен. Кой би могъл да каже какви щяха да са последиците от едно или друго решение, от едно или друго действие, което не се е случило? Можем да измерим само състоялото се – като вече случило се добро или зло. И пак се питам дали ако тези, на които поднасяме цветя в знак на признателност, знаеха какво ще направим с техния подвиг, щяха да се пожертват отново за нас? Споменаваме имената им по празници. Коленичим в едноминутно мълчание. Но дали това е безсмъртие, след като с действията си и днес подритваме техните идеали и надежди? Имаме ли духовна памет изобщо? Ние сме лицемери, които претупват ритуали на почит и преклонение. А нашите водачи, които взаимно се обвиняват в престъпления и национални предателства, днес имат дългът да се поклонят на безкористната саможертва. Не искам да мисля каква щеше да е съдбата на апостолите на българската свобода, ако бяха живели днес. Защото лицата им - високочели, одухотворни и с чисти очи - не носят клеймото на притворството и лъжата. Съвременната марка за качество.
В българската политика.