Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09.2011 13:54 - Сбърка ли Борисов като не се кандидатира за президент? (Откъси от "Бележниците" на Силвия)
Автор: sylviastefanova Категория: Политика   
Прочетен: 1214 Коментари: 2 Гласове:
1



Смятам, че за ГЕРБ и за политическата стабилност в страната най-добре щеше да бъде, ако за президент беше издигнат Бойко Борисов.

Това нямаше да бъде бягство, а начин да се укрепи властта като същевременно се разшири нейната основа чрез промени в структурата и характера на правителството. При това без да се създава впечатление, че нещата се правят под натиска на партиите от бившата тройна коалиция.

Всички приказки в обратната посока бяха продиктувани от страха, че подобно развитие може да се случи. Поради същата причини бяха изговорени и големите глупости за ограничените възможности на институцията “президент”.

 

Не е вярно, че държавният глава в България няма истинска власт. От всички, които са по върховете на управленската йерархия, той е най-свободният човек в държавата. След прекия му избор от народа, президентът практически не зависи от никого. Никой не може да го свали чрез ерозиране на парламентарното мнозинство, чрез политическо и партийно номадство, чрез подкупени депутати, вотове на недоверие или задкулисно интригантство. Защото Конституцията го е облякла със специалния статут да олицетворява единението на народа, да бъде неговия говорител и стожер, опиращ своята сила и авторитет не на конфронтацията, а на доверието на всички избиратели и респективно на възможността и волята си да бъде убедителният говорител и изразител на добрите идеи за развитието и просперитета на нацията, откъдето и да идват те.

Такава позиция подлежи на осмисляне и дълбоко разбиране, защото тя съдържа в себе си възможности, каквито не притежават нито изпълнителната, нито парламентарната власти. По дефиниция те са партийно и идеологически обвързани, а оттам и ограничени. В това, разбира се, няма нищо лошо, защото именно чрез сблъсъка на управляващи и опозиция би трябвало да се раждат оптималните решения за развитието на България като - подчертавам – демократична държава.

У нас обаче повечето политици не разбират духовната и обърната към бъдещето мисия на българския държавен глава. Те не си дават сметка, че спецификата на президентската фигура в своя генезис крие особености, които я паралелизират с монархическите фигури от предишни епохи чрез способността и да съдържа в себе си духовния смисъл на властта, която управлява, олицетворявайки всичко – миналото и бъдещето, трагедиите и възхода, броженията и саможертвата на един народ, осъществил своето настояще чрез принципите на демократичната държавност и идеята за републиканско управление. Това е особен и изпълнен с потенциална мощ държавнически статут, към който би трябвало да аспирира всеки политик, възприеман или възприемащ себе си като държавник. Тоест, като способен да надмогне партийното интерпретиране на битието, за да провиди мечтите за бъдещето и да вдъхнови гражданите, политиците и партиите да поемат към тях.

 

Разчетени по този начин, функциите на българския президент чрез своята сърцевина би трябвало да структурират състезанието и качествата на кандидатите за този най-висок пост. Както и техният подбор.

Само че вече обявените фигури не дават нито индикации, нито отговор за способността им да изпълнят подобна обединяваща и вдъхновяваща мисия. Някои от тях дори правят грешката (съзнателно или не) да се обявяват срещу партиите и партийната система в предизборните си кампании. Което означава, че от една страна демонстрират презрение към духа на основния закон (Конституцията), а от друга, че отсега залагат на разделението, отрицанието и песимизма. Позиция и нагласи, от които държавният глава на България би трябвало да се въздържа и пази. Защото докато опозицията и управляващите водят непрекъснати политически битки и това е естествено. Президентът е победителят, който би следвало да управлява с любов и от любов.

 

Не смятам, че бъдещият държавен глава ще бъде марионетка на когото и да било (ако притежава качествата да заеме този пост) заради заложените в Конституцията гаранции. Не може и да бъде иначе, защото както вече казах, той има наистина специфичен статут и споровете за неговите правомощия, които звучат от години само изместват темата от необходимостта този пост да бъде уплътнен и наистина изпълнен с предначертаното му политическо и духовно съдържание.

 

 

Преди няколко месеца от ГЕРБ казаха, че не искат да преяждат с власт и не държат да спечелят президентските избори. И тогава това беше може би вярно. Днес обаче, за да остане трайно в българския политически живот, ГЕРБ се нуждае от резервната котва на президентската власт, която дори победата на Плевнелиев трудно ще им даде. (Казвам това с уговорката, че демокрацията се учи, както от партиите, така и от отделните личности стига да има желание за това. Хубаво е да се учиш да бъдеш демократ. Лошо е да забравяш, че си такъв и да преставаш да бъдеш демократ.)

 

Никой не бива да си прави илюзии. Каквато и да е развръзката от изборите, с оставането на Борисов на премиерския пост, атаката срещу правителството ще се ожесточи, а това означава и спадащо одобрение за министър-председателя и за излъчилата го политическа партия. Излишно е да казваме, че в такава обстановка трудно се управлява в полза на народа и държавата. Хипотезата е, че ще се управлява на “оцеляване”.

 

Само че нямаше по-удобен момент от предстоящите избори за “рестарт” на кабинета и за промяна на неговата формула. Ако Борисов беше издигнат и избран за президент, това можеше да стане съвсем елегантно. С премиер, примерно като Росен Плевнелиев, който би могъл да застане начело на едно консенсусно и по-широко правителство с ясна програма и възстановена парламентарна подкрепа от другите десни партии в 41 НС.

При този сценарий отговорността за стабилността на мнозинството и за успеха на кабинета щеше да падне и върху Цветанов, който би трябвало да заеме поста на председател на НС. Негова щеше да е и отговорността да запази целостта на ПГ и на ГЕРБ. В това не виждам особен проблем, тъй като той вече е доказал, че може да балансира между формалното и неформалното лидерство. Неговото изтегляне на най-високата парламентарна позиция, би освободило системата на МВР от натрупалите се напрежения, (където властта трябва да се упражнява с повече изтънченост), а на него би позволило да развие качествата на политик и парламентарист.

 

Променената формула/основа на кабинета е начинът да се укрепи изпълнителната власт, таке че през следващите 2 години България да получи стабилност и условия за растеж, ГЕРБ – гаранции за втори мандат, старата десница - възможност да спре да се маргинализира и цепи, а  дясното като цяло – шанс да спре надигащата се червена вълна.

В противен случай, особено сега, след номинацията на Плевнелиев, в късната есен ни очаква следният сценарий:

V Ако Плевнелиев загуби – загубата ще е за ГЕРБ.

Ако спечели – победата ще е само негова с мотива, че не е от ГЕРБ и “стилът” му е различен от конфронтационната политика на партията.

 

V Ако правителството остане еднопартийно и в познатия състав, то ще бъде остро атакувано през бюджета, неговите приоритети, сферата на сигурността и политиката на доходите. Рейтингът и на министрите, и на премиера ще спада, защото няма да има откъде да черпят нова енергия и доверие. Няма да разполагат и с времева отсрочка, нито с идеологически буфери. Това ще донесе точки на БСП и ДПС.

 

V Не е за подценяване, че и Първанов ще влезе в пряката политика и ще активизира целия си задкулисен ресурс.

 

V В най-добрият случай на новия президент, ако това е Плевнелиев, ще бъдат необходими месеци, за да разбере с какво се е заел. Какви са правомощията му като върховен главнокомандващ, с какво се занимават НРС и НСО, какви са възможностите и отговорностите на Консултативния съвет по национална сигурност и т.н. През това време той ще бъде атакуван от червената опозиция с обвинения, че е марионетка на Борисов и обезсилва институцията. Тези анонси вече са факт. Рано или късно той ще трябва да отговори на предизвикателството. В стремежа си да докаже своята безпристрастност, ще налива вода в чуждата мелница и вместо да стабилизира, е възможно да ерозира допълнително управлението. А оттам и страната.

 

V В международен план се очаква нов пик на кризата, придружена със силни социални вълнения в страните от ЕС. България ще трябва да води много активна, внимателна и в същото време с котви в националния интерес външна политика. Въпросът е от какви позиции, с кого и в името на какво, след като г-н Плевнелиев не и досега не е показал какъвто и да било политически нюх? Само един външен министър не стига.

 

Ако номинацията на Борисов се беше състояла, той щеше да е първият български политик, успял да спечели всички най-важни постове в държавата – кмет, премиер и държавен глава. Сега - когато това е възможно, а не утре, когато е хипотеза.

Тъй като неговата партия има най-много депутати в 41 НС, може да се смята, че той вече е спечелил и позицията – председател на парламента, тъй като неговата популярност беше в основата на победата на ГЕРБ на последните парламентарни избори.

В подобно развитие на една личност има нещо необикновено, а необикновените неща според мен трябва да се наблюдават, осмислят и изследват. Те изискват повишена степен на прозорливост.

……………………………………………………..

 



Тагове:   борисов,   президент,   сбърка,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ekstasis - :)
06.09.2011 14:39
Добра визия за кампанията...:)
Поздрав!
цитирай
2. flyco - ...
13.09.2011 16:25
Не, не е сбъркал още. Ако Плевнелиев се провали, тогава ще може да се каже, че е сбъркал.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sylviastefanova
Категория: Политика
Прочетен: 1138550
Постинги: 423
Коментари: 709
Гласове: 2437
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. - Управление на мира - една интересна книга
2. И ДРУГАРИТЕ ОТ ЦК БИЛИ СОЦИАЛНО СЛАБИ. УБО ПЛАЩАЛО ПО 1 200 ЛВ. НА МЕСЕЦ ЗА ХРАНА НА ПЪРВИТЕ
3. КАТО ШЕЙХ ТОДОР ЖИВКОВ ДАРЯВАЛ ТОНОВЕ С НЕФТ
4. ЗА ДВЕ ГОДИНИ БКП ИЗНЕСЛА 1 МЛРД $ В ЧУЖБИНА
5. ОРТЕГА ИЗМОЛИЛ 20 МЛН. ЗА НИКАРАГУА.НА БАНГЛАДЕШ ПОДАРЯВАМЕ 500 Т САПУН И 100 Т КОНСЕРВИ
6. БКП РАЗДАЛО КРЕДИТИ НА НАД 30 ДЪРЖАВИ В СВЕТА
7. ИДЕОЛОГИЯ НА ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ. С ПОДПИСА НА ЖИВКОВ БКП ДАЛА 1 МЛРД. НА ИРАК ЗА ОРЪЖИЕ
8. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА
9. БЪЛГАРСКИЯТ ГУЛАГ
10. БАН ОПРАВДА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЦК НА БКП
11. АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ СРЕЩУ ПАВЕЛ МАТЕВ. БИТКА ЗА АНТИКИ И КОЛЕКЦИИ
12. СОФИЯ ПРЕС - НЕДОСЕГАЕМАТА ИМПЕРИЯ
13. НАРОДЪТ!
14. БСП И СОЛУНСКАТА МИТНИЦА
15. КЪДЕ СЕ СТОПИХА ПАРИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
16. ЗАДАВА СЕ НОВОТО БЪЛГАРСКО ОГРАБВАНЕ
17. ЗА ЧЕСТТА НА СОЦИОЛОГИЯТА
18. АКО МС ОТМЕНИ МОРАТОРНАТА ЛИХВА, ЩЕ ПАДНАТ И СМЕТКИТЕ ЗА ПАРНО
19. НИТО ЕДНА СМЕТКА ЗА ПАРНО НЕ Е ВЯРНА
20. СЪОБЩЕНИЯТА КЪМ ФАКТУРА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ЗАКОНОНАРУШЕНИЯ ИИЗМАМИ
21. ТОПЛОПИКАЦИЯ И НАГЛОСТ
22. ОЩЕ МАЛКО АРИТМЕТИКА ЗА СТЪКМИСТИКАТА С ТОПЛАТА ВОДА
23. Монополистите претендират за търговски отношения с потребителите, но крият размера на лихвата и методиката, по която я начисляват.
24. УПРАВЛЕНИЕТО НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СТРАДА ОТ СИНДРОМА НА ДАУН
25. КАК ШЕФОВЕТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕСТЯТ КАТО СИ ВДИГАТ ЗАПЛАТИТЕ
26. ЗАЩО И КОИ ЕВРОДИРЕКТИВИ НАРУШАВА ТОПЛОФИКАЦИЯ
27. ЗАКОННАТА ГАВРА С "НЕИЗПРАВНИТЕ" ДЛЪЖНИЦИ
28. ДАЛАВЕРАТА С ТОПЛАТА ВОДА
29. РЕШЕНИЕТО СИРИЯ:СИМВОЛНА ИЛИ ИСТИНСКА ПОЛИТИКА
30. БЕЖАНЦИТЕ И БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС