Съвсем сериозно предлагам да чуем децата. Няма смисъл да обикалят улиците. Нека излъчат свои представители, нека към тях се присъединят ученици от гимназиите и средните училища от градовете, които се включиха в протестите, както и представители на ВУЗ, нека агитките също дадат свое представителство. Нека участват и младежи-роми, нека кажат какво мислят, от какво се страхуват, как живеят и какво бъдеще искат. Възраст от 12 години нагоре.

Предлагам да отворим за 2 дни вратите на българския парламент за децата на България. Нека те влязат в пленарната зала, за да говорят, мислят, разискват, отстояват и отсяват своите идеи. Но така, че накрая тези идеи и предложения да бъдат обобщени от самите тях в писмен документ. В тяхната Харта за бъдещето!

Това може да бъде организирано още следващата събота и неделя в Народното събрание, в присъствието на техните съученици, на журналистите, пред очите на цяла България.

Когато ти се даде отговорността да решаваш с ум и сърце, с чистота и откритост, с мисъл за бъдещето, което ще е твоето бъдеще и твоят живот, когато развържеш мечтите за собствения си свят с вдъхновение и енергия, когато почувстваш, че нещо наистина зависи от теб – резултатът няма как да не бъде позитивен за всички.

Говоря за резултат, тоест за конкретни идеи и предложения, за мозъчна атака, за подем, за това от “лимона да си направиш лимонада”, за изход от кризата, преобразен като шанс и устрем.

Ние го можем. Защото сме това, ние българите - гениални по своему, нестандартни, изпреварващи времето, мъдри в своята наивност, когато решим или когато се преборим за шанса да изразим тази част от своя вековен държавнически усет.

И си представям как това заседание би могло и би трябвало да бъде благословено и от духовните водачи на различните религиозни общности, а след това чуто и от политиците. И превърнато в действие.

Кои да са въпросите от неговия дневен ред? Примерно:

Какво да се направи, за да заживеем по-добре и по-богато заедно и в мир? Как да преобразим циганските гета? Как да помогнем на най-бедните, за да не чакат на държавни помощи и за да не са принудени да вършат престъпления? Какво да се направи за пенсионерите, за да не се чувстват изоставени и унизени в заника на своя живот?

И още:

Искате ли да направим България страна, “свободна” от наркотици? Искате ли заедно да сбъдваме мечти?

Всъщност защо не?

Това е реално и лесно.

Красивото е лесно.

Истината е това, което се случва.

Остава политиците да кажат “Да”.

Имат ли друг избор?