Моята гледна точка за причините за финансовата криза:

Главната причина за кризата е, че парите вече не са пари. Звучи абсурдно, но е точно. Парите мутираха и вече не измерват, а още по-малко остойностяват и отразяват съотношението труд – стока. Нарушена е основната логика на пазарните отношения. Сферата на финансите функционира откъснато от сферата на реалната икономика. На световните борси се разменят виртуални пари и печалби, които нямат нищо общо с вложения труд и с качествата на предлаганите стоки и услуги, а те са в основата на здравата икономика. На ново и по-усложнено ниво се възпроизвежда класическият конфликт между “труда и капитала”, този път като конфликт между бизнеса и кредитните институции.

Казаното дотук не означава, че е дошъл краят на парите. А че трябва да бъдат предприети мерки, които да възстановят тяхното основно предназначение в системата на ценообразуването и пазара.

Оттук и необходимостта от анализ на функционирането на световните борси в ерата на интернет.

Освен, че парите вече не са пари (тоест средство за реално остойностяване) и вместо да решават проблеми са самият проблем, е налице отсъствието на пазарна етика във функционирането на световните фондови борси. Която е заменена от “етиката” на спекулативната търговия. Тук някой може да възрази, че етиката на пазара е самият пазар и възможността и правото да продаваш и купуваш. Сигурно е било така преди да се изобретят електронната борса. И интернет. Днес за минути, акции на фирми и ДЦК могат да бъдат девалвирани или да ударят небето без това да зависи от потенциала на икономиката в дадената държава. Или от стойността на стоките в продуктовата листа и от капиталовата адекватност на дадената компания. Процесът дестабилизира и банките, които са държатели на държавни и фирмени активи като се отразява на тяхната ликвидност и кредитна политика.

Факт е, че икономиката продължава да функционира по старата схема на наетите работни лица, чийто професионализъм струва скъпо. На разходите за заплати, осигуровки, режийно и данъци. Успоредно с нея се разраства мрежата за спекулативно трупане на печалби, или за предизвикването на фалити. Този вторичен сегмент застрашава икономиката и трябва да бъде регулиран по нов начин, ако искаме да възстановим капиталистическата етика на пазарните отношения. Да стабилизираме трайно банковата система. А фирмите да получат защитата и новите стимули, от които се нуждаят.

Допускам, че предложението за емитиране на общи европейски ценни книжа е продиктувано от надеждата на европейските политици, че ЕЦК ще бъдат по-трудни за обезценяване и ще се емитират срещу усреднени лихвени проценти. Дори и това да се случи обаче, първичният проблем остава нерешен.

Заради масовите комуникации, днес на пазара освен продавачи и купувачи има нов, трети играч. И това са слуховете и прогнозите, които се разпространяват светкавично. Парадоксално е, че докато обществото все повече настоява за прозрачност на доходите на политиците, от които зависи все по-малко, то не се интересува от доходите и финансирането на неправителствените организации, на рейтинговите и на социологическите агенции. Въпреки че те формират нагласи. Създават или унищожават авторитети. Промотират стратегии и девалвират политики.

Ето защо е необходимо да има публични регистри, които да се обновяват ежегодно, за финансирането и доходите, за спонсорите и възложителите на проекти, за заплатите и бонусите на лицата, които работят в тези структури.

Продължаваме да разсъждаваме с клишето, че ако няма пари – няма икономика.

Възможно ли е да променим този подход? Икономиката е активност, инициатива, пазар. Там, където парите са “проблем” и “проблемът”, логично е да се търсят начини този проблем да бъде заобиколен.

След като в света има огромни борси за търгуването на “акции”, защо да няма борси за “търговия” и “размяна” на междуфирмена задлъжнялост и на стоки срещу стоки?

Преди парите, хората също са търгували. Но чрез натурална размяна. На едно много по-високо ниво, това е възможно и сега. Знам, че в момента в Европа има малки мрежи от бизнеси, които правят именно това. Мисли се и за създаването на резервна валута за еврото (нещо като евро 2), която да позволи на икономиките да функционират извън омагьосания кръг на кредитната стагнация. Държави с малка икономика като българската са подходящи за търсенето и намирането на иновативни решения за растеж, без за целта да се събаря валутния борда.

Това го подчертавам дебело.

Умря ли и ще умре ли капитализмът, както триумфално съобщават различни социолози?

Не. Умря, или ще умре комунизмът в капитализма.

Когато беше възможно да получаваш космически доходи не от труд. А от спекулации. Без значение дали с идеологии или с акции.