Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2011 12:50 - Чия е солидарността? - Една различна гледна точка за пенсионната реформа
Автор: sylviastefanova Категория: Политика   
Прочетен: 1203 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
http://www.bsdp.bg/document/?document_id=477


 

ЧИЯ Е СОЛИДАРНОСТТА ?

Министър-председателят заяви пред медиите:”НОИ затъва като БДЖ”. Този факт бе установен почти три петилетки след началото на пенсионната реформа и година след приемането от тристранния съвет на новия пакет от мерки в тази област с хоризонт следващите двадесет години. Причина за изказването бе нарастващия дефицит в първия, солидарния стълб, който бюджета ежегодно покрива.

За разлика от БДЖ, обаче Националния осигурителен институт /НОИ/ е разплащателна институция, която не превозва товари и не формира печалба или загуба от търговска дейност. Колкото и да е критикуван в последно време НОИ за неверни разчети на планираните разходи в пенсионния сектор, то и за неокатите стана ясно, че стрелите са насочени към изкуствено раздут сапунен мехур. Защото сметката се прави простичко: броя на пенсионерите по средната пенсия. Та колкото и да искаш да сбъркаш, пак не можеш сбърка с толкова, колкото очевидно не достигат..Разбира се, възможни са разбивки по видове пенсии, разходи за обслужване и други, но те ще послужат за анализ и евентуално ответни мерки, но не и да изменят общата картина. От тук лесно идва естествения извод, че за да се реши проблема с прословутия солидарен стълб, който сега е почти единствения доход на пенсионерите у нас и който държавата е поела задължението да гарантира, или трябва да се увеличат приходите или да се намалят разходите.

От началото на пенсионната реформа след редица мероприятия поощрявани стръвно политически от вси страни се достигна до прословутия пример на Хенри Форд от книгата му “Моят живот, моите успехи”, че ако от една бъчва точиш повече, отколкото наливаш, рано или късно ще и видиш дъното..Казано по друг начин, ако дефицита надвиши постъпленията от осигурителни вноски, ние твърдо сме се върнали във времето на др. Тодор Живков и разбирането на развития социализъм за разходопокривната пенсионна система.
За да се съхрани пенсионната система у нас, тъй като някак неетично е да се отправят молби към Арахангел Михаил да работи като стахановец, се възприема друг подход.- нормативно ограничаване броя на хората, които ще станат пенсионери, посредством увеличаване възрастта и стажа за придобиване на право на пенсия.. За пример се дават страни от Европа, където това вече е в ход. Е, има и друго радикално предложение: да се строши кацата и да се  прави друга, нова реформа, но за това, когато му дойде времето.
Незнайно защо никой от управляващи и опозиция и дума не обелват за възможността за разширяване на кръга на участници в набирането на средствата за солидарния стълб. След като от дясно викаха възторжено, а от ляво проведоха няколко последователни мероприятия за намаляване на осигурителните вноски, приходът на средства в солидарната система рязко спадна. Абсолютен блъф се оказаха приказките, че намаляването на вноските ще изсветли икономиката и повиши броя на осигуряващите се. Причините както винаги са комплексни, но към всичко друго се налага да прибавим, че живеем в посткомунистическа България, където икономически и политически механизми се трошат, навлизайки в изкривения свят на мутроикономиката. Единствените, освен олигарсите, които потриваха ръце от ефекта бяха техните верни клакьори – радетелите на либералните стратегии. Та докато светът вървеше напред с песен никой не обръщаше внимание. Сега в условията на криза истината лъсна на яве и солидарността се оказа сираче.

Иначе как да оценим факта, че горната граница на максималния праг на осигуряването продължава да е 2000 лв. от времето, когато отговаряше на размера на 10 минимални работни заплати и днес никой освен синдикатите не предлага корекция. Как сините ще задращят своята кристална дясна чистота, която ги стопи до статистическа грешка или червените и новите управляващи ще наранят икономически силните с “дрънканици” за подкрепа на нещо, от което те не очакват пенсия. Ето защо от политиците на мода в днешно време никой не иска да вникне, че солидарността е принцип и при левите и при десните. Нали по важно е да не разсърди спонсора, понеже реалността показва, че избори вече се печелят не с идеи, а с пари.
Как по друг начин може да се оцени позицията на управляващите, когато при повишаване на осигурителния праг от 2000 лв. на 2700 лв. /по разчети на КНСБ/ се печелят 120 млн. лв., а при повишаване възрастта за пенсиониране с една година едва между 20 и 50 млн. лв. плюс социално напрежение. и въпреки всичко те избират втория път. Мероприятието прилича на паническо изхвърляне на товар от пробит кораб с надеждата той да олекне и се задържи над водата, вместо да се търсят начини за запушване на пробойните. Днес ще прибавим към възрастта за пенсиониране една година, след година, за да задържим вълната на пенсионери ще са нужни две, после три и така до сто. А кой се сеща за съпътстващия дефект на подхода, че когато социалната пенсия тръгне да се изравнява по показатели с тази за осигурителен стаж и възраст, броя на  осигуряващите се рязко ще се отлее?

Съществуват множество действия, които биха облекчили финансовото състояние на НОИ и на социалната система като цяло. Тук влизат преглед на инвалидните пенсии, чиито брой е като след война, използване на европейските програми за разширяване на заетостта, повишаване на контрола и отговорността при осигуряване, разширяване на кръга на участващите в солидарното осигуряване, та до преграждане на философията на мургавия Рамбо, който произвежда деца като стока, за да осигури ракия със социалните помощи.

Всичко предлагано днес на парче за съжаление е вън от реалното мислене, че доверие към една пенсионна система се гради с десетилетия и реформите в нея не трябва рязко да я накланят, създавайки паника в цели поколения. В България вече две десетилетия възрастните хора носят на гърба си товара от онова време, което мнозина в наши дни с гордост наричат щастливо социалистическо общество, а не грабеж на труд и тоталитарна тирания. Открит остава въпросът, нужно ли е техните деца и внуци да платят за пореден път на сегашните олигарси и мутрокапиталисти, наследници на своите отци правоверни комунисти? Защо отново се налага да загърбим принципите и като що за термин се явява на солидарността в обществото?
Все пак в настоящия момент има в България и доволни от ситуацията. Това са онези, които тихо работеха за срива на солидарния стълб и техните глашатаи радетели на разни либерални стратегии. Казано просто те днес с апломб предлагат да строшим кацата, която години сме пълнили за черни дни, да загърбим стореното и да започнем нова пенсионна реформа, основана изцяло на капиталопокривната система. Ако е необходимо те ще намерят и виновни за днешното състоянието. Нали по ленински някой трябва да се заклейми, за да е доволен народа. Например правителството на ОДС, което стартира промените през 1997 г. или Иван Костов, да речем /току виж някой да се сети, че до вчера тези идеолози му лежаха в краката, ама сега вече не е на мода/, няма значение, важно е да се говори, че от утре започва светлото бъдеще.

Реалността на практика ще бъде друга. От държавата ще отпадне задължението за гарантиране на доходи на пенсионерите, съобразно участието в пенсионното осигуряване. С това и разправиите на всяко следващо правителство ще приключат. Социалната пенсия, която ще се плаща, ще се формира също “справедливо” – един пенсионер, един стомах, една пенсия. Всички ще трябва да са доволни и да уважават властта, защото тя ще определя размера на дажбите. Без това няма в света революция стартирала от пенсионери. За тези родени след 1959 г. ще се открехне щастието и благодатта на новите идеи, като от задължителното допълнителното си осигуряване получат двадесет -тридесет лева месечно, но шумно и ентусиазирано, ще бъдат обявени за първата стъпка към новото време. А иначе най- щастливия миг за изразителите на тези идеи, които те упорито не съобщават е, че в продължение на още тридесет, четиридесет години ще се роят свободно фондове, в очакване на истинското начало, а  днешните тридесет годишни ще трупат и ще плащат, без никой от спорещите да доживее финала на реформата, тъй като не разполага с дълголетието на костенурката на капитан Кук.

Ами ако се опитаме да яхнем машината на времето и прочетем заглавието на сутрешния електронен бюлетин “Поредният пенсионен фонд у нас фалира. Някой предполагат, че ръководството му се е укрило в ЮАР.” Как това биха коментирали днешните ни либерални стратези? За съжаление за подобно развитие може да се съди от опита на миналото, и ползвайки тази практика днешните управляващи са готови за затягат колана. Нали се знае от тоталитарно време, че българите за непретенциозен народ, готови на жертви в името на “свелото бъдеще”, зависи как ще ги настървиш за него.
Що се отнася до солидарността, тя десетилетия у нас е била и си остава кръгло сираче. От нея имат нужда разумните, но лудите и алчните винаги намират начин да се разправят с идеята. Не случайно шопът е синтезирал максимата :”Я не сакам на мене да е добре, я сакам на Вуте да е зле.”

В заключение можем да обобщим. Иде зима, сезон за сбирки, разпивки и коментарии. Времето е следизборно, тоест подходящо, защото нашенецът си задава въпросите за последствията, след като е взел решението. Та остава да видим дали някой ще се сети да размисли или ще се дивим пак, че сме най- големия европейски експеримент, хем най-бедни, хем щастливи, хем вечно мрънкащи, хем доволни, че не станало по-лошото. А бе, както е във вица - от край време си знаем, че въжето ще го дават безплатно.

Йордан Ангелов

 

 
 

Материалът е публикуван на сайта на БСДП



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sylviastefanova
Категория: Политика
Прочетен: 1138574
Постинги: 423
Коментари: 709
Гласове: 2437
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. - Управление на мира - една интересна книга
2. И ДРУГАРИТЕ ОТ ЦК БИЛИ СОЦИАЛНО СЛАБИ. УБО ПЛАЩАЛО ПО 1 200 ЛВ. НА МЕСЕЦ ЗА ХРАНА НА ПЪРВИТЕ
3. КАТО ШЕЙХ ТОДОР ЖИВКОВ ДАРЯВАЛ ТОНОВЕ С НЕФТ
4. ЗА ДВЕ ГОДИНИ БКП ИЗНЕСЛА 1 МЛРД $ В ЧУЖБИНА
5. ОРТЕГА ИЗМОЛИЛ 20 МЛН. ЗА НИКАРАГУА.НА БАНГЛАДЕШ ПОДАРЯВАМЕ 500 Т САПУН И 100 Т КОНСЕРВИ
6. БКП РАЗДАЛО КРЕДИТИ НА НАД 30 ДЪРЖАВИ В СВЕТА
7. ИДЕОЛОГИЯ НА ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ. С ПОДПИСА НА ЖИВКОВ БКП ДАЛА 1 МЛРД. НА ИРАК ЗА ОРЪЖИЕ
8. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА
9. БЪЛГАРСКИЯТ ГУЛАГ
10. БАН ОПРАВДА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЦК НА БКП
11. АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ СРЕЩУ ПАВЕЛ МАТЕВ. БИТКА ЗА АНТИКИ И КОЛЕКЦИИ
12. СОФИЯ ПРЕС - НЕДОСЕГАЕМАТА ИМПЕРИЯ
13. НАРОДЪТ!
14. БСП И СОЛУНСКАТА МИТНИЦА
15. КЪДЕ СЕ СТОПИХА ПАРИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
16. ЗАДАВА СЕ НОВОТО БЪЛГАРСКО ОГРАБВАНЕ
17. ЗА ЧЕСТТА НА СОЦИОЛОГИЯТА
18. АКО МС ОТМЕНИ МОРАТОРНАТА ЛИХВА, ЩЕ ПАДНАТ И СМЕТКИТЕ ЗА ПАРНО
19. НИТО ЕДНА СМЕТКА ЗА ПАРНО НЕ Е ВЯРНА
20. СЪОБЩЕНИЯТА КЪМ ФАКТУРА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ЗАКОНОНАРУШЕНИЯ ИИЗМАМИ
21. ТОПЛОПИКАЦИЯ И НАГЛОСТ
22. ОЩЕ МАЛКО АРИТМЕТИКА ЗА СТЪКМИСТИКАТА С ТОПЛАТА ВОДА
23. Монополистите претендират за търговски отношения с потребителите, но крият размера на лихвата и методиката, по която я начисляват.
24. УПРАВЛЕНИЕТО НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СТРАДА ОТ СИНДРОМА НА ДАУН
25. КАК ШЕФОВЕТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕСТЯТ КАТО СИ ВДИГАТ ЗАПЛАТИТЕ
26. ЗАЩО И КОИ ЕВРОДИРЕКТИВИ НАРУШАВА ТОПЛОФИКАЦИЯ
27. ЗАКОННАТА ГАВРА С "НЕИЗПРАВНИТЕ" ДЛЪЖНИЦИ
28. ДАЛАВЕРАТА С ТОПЛАТА ВОДА
29. РЕШЕНИЕТО СИРИЯ:СИМВОЛНА ИЛИ ИСТИНСКА ПОЛИТИКА
30. БЕЖАНЦИТЕ И БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС