Слушам първите TV-коментари на уважаемите Ем. Кошлуков, Г. Марков и Т. Буруджиева за програмната реч на президента Плевнелиев и се дивя. Не знам дали е заради качеството на журналистическите въпроси, но ...явно сме способни да унищожим и превърнем в дребнотемие и елементарна интрижка и най-сериозните  неща, събития и теми
Нито веднъж не чух думите България, напредък, перспектива, надежда нито във въпросите на водещите, нито в коментарите на поканените от тях анализатори.
Затова пък  обилно ме поляха с отдавна втръснали ми глупости. Разбира се, веднага чух какво речта НЕ е, както и какво не бил казал  новият президент.
Разбрах,че това не е "истинска" президентска реч. Интересно как пък го прецениха от едно чуване?
Разбрах още, че за Плевнелиев няма да има и 100 дни толеранс. А това означава, че и за нас българите - граждани,слушатели и зрители - няма да има такъв.
Няма да ни позволят да имаме и 100 дни надежда, че  за политика може да се говори смислено. Че за страната ни може да се говори с уважение и надежда...Че имаме шанс не просто да мечтаем, а да поискаме чрез позициите на българския държавен глава, който олицетворява единството на нацията - да говорим не за индексиране на пенсиите и за нереализираните клишета от мандата на предишния президент, а за нашия общ просперитет, интелигентно развитие, себеуважение, взаимно уважение и напредък. Повтарям - СЕБЕУВАЖЕНИЕ! Защото точно това най-много ни  липсва.
Бих мога да кажа още много неща. Но има ли смисъл? Кой ще ме чуе?

И аз я слушах и мога да кажа защо не става-защото ми се приспа. А ми се присипа, защото речта не беше вдъхновяваща. А Плевнелиев и екипа му имаха няколко месеца да я напишат. Освен това той каза, че не бива да се пестят критики.

Плевнелиев даде заявка да бъде „по-различен политик“ Идеите му са реалистични, но неосъществими на практика.
http://wp.me/p1DYkX-Tu

Дори Цицерон признава, че поетът се ражда, а ораторът се развива. Да говориш вдъхновяващо е наистина трудно и велико изкуство. Пак според Цицерон съвършеният оратор трябва да притежава остроумие на диалектик, мисъл на философ, слово на поет, памет на юрист, гас на трагик и мимика като на най-добър актьор...
В момента ние нямаме такива оратори в политиката. В случая въпросът опира до следното - дали слушаш, за да плюеш, или за да уловиш ценните идеи и да ги подкрепиш.

Не се заблуждавай. Колкото повече се хули новият президент, толкова повече нарастват шансовете на Първанов да изглежда като незаменим авторитет в българската политика.