По повод скандалът с бонусите от ГЕРБ твърдят, че когато има бонуси има по-малко корупция, че те се полагат за извънредна работа, че  предпазват администрацията от изкушения, че няма замразяване на доходите в обществения сектор, защото бе увеличена средната работна заплата и следователно няма и лъжа…
От БСП и ДПС опонират, че да се раздават хилядарки на калпак в министерства и агенции по време на криза е неморално, че ГЕРБ няма политика на ценообразуването и замазва хаоса в административната сфера с “бонусни” трикове, че ако не са им харесвали законите на  тройната коалиция е трябвало да ги променят, а не да се оправдават с тях и т.н.
Тъй като не съм следила целия парламентарен дебат вероятно пропускам нещо. Въпреки това съм сигурна, че отново се заобикаля най-важното и от тази гледна точка споровете са безплодни.
Не говоря за това дали спорещите страни политизират, или не. В държавата с най-ниски доходи в Евросъюза, със застаряващо и болно население, но където храните, лекарствата и сметките за ток и парно не от вчера са сред най-високите в ЕС, разговорът за парите винаги ще е инфарктен. (Според статистиката цените на горивата у нас за последните 10 години са скочили два пъти при сумарна инфлация от 67%.)
Ще го повторя  – официалните ни доходи са най-ниските в Европа, но в същото време официалните ни харчове – за храна, лекарства, ток и парно, които няма как да бъдат спестени  – са едни от най-високите на Стария континент. Особено, ако ги изчислим в проценти спрямо размера на средната работна заплата.
Това е абсурд и огромен проблем. Какво означава той, преведен на управленски език? Изход ли е идеята за всеобщо замразяване на доходите в публичната сфера или е политическа  безчувственост и бягство от реалностите?
Преди да отговоря на тези въпроси, в които ключова е думата “ценообразуване”, нека погледнем числата и си спомним за вече заявените политики. Ето и примерите:
Месечната заплатата на българския държавен глава е равна на две месечни депутатски възнаграждения, или на около 5 хил. лева. Въпрос: по каква логика тогава един среден чиновник ще получава бонуси, надхвърлящи заплатата на българския президент?
“Заплатата на министър-председателя да е най-висока в  държавната машина, а всички останали постове да са под тази черта. Месечните възнаграждения на администрацията в министерствата да не надвишават заплатата на ресорния министър.” Това  разпореди през март  миналата година премиерът Борисов. Правителството прие и постановление, с което  замрази максималните и минималните размери на основните възнаграждения на държавната администрация и държавните фирми. Възможно е постановлението да е било отменено или допълнено впоследствие, нямам представа. Но с днешна дата никой не може да ме убеди, че госпожата от Агенцията по вписванията е работила през последните 6 месеца колкото или повече от президента и премиера взети заедно, след като по норматив те поучават месечно не повече от 10 000 лева. Разбираме обаче, че въпросната управленка е добавяла към основната си заплата по още 8 хиляди лева на месец. Това е смешно наистина. Ако госпожата  е така надарена и работлива, че превъзхожда президента и премиера, направо да ги уволняваме и да и възложим по съвместителство техните функции.
Абсурдно, нали?
Ето и още един пример.За българските условия пенсия от 500 лева е една от сравнително високите в страната. 48 –те хиляди лева бонуси, взети от управленката по вписванията за последните 6 месеца, се равняват на пенсиите на 16 пенсионери за същия период. При допускането, че те са изпълнявали висококвалифицирана  работа и имат необходимия за излизане в пенсия при жените и при мъжете  34-37 години трудов стаж. Може ли някой сериозно да твърди, че приносът на госпожата по вписванията (изчислен в пари) е съизмерим с приноса на тези 16 души, работили за България в продължение на над три десетилетия?
Абсурдно!
А сега по същество.
Българската държава има огромен проблем със своето ценообразуване. Или казано по друг начин – с определянето на размера на работната заплата при различните категории труд в обществената сфера. Липсват или са напълно размити и лишени от логика основните ориентири и критерии при формирането на трудовите възнаграждения. Проблемът се усложнява, защото ценообразуването у нас е допълнително изкривено от следните фактори:
V Съществуването на монополни структури. Те завишават изкуствено цените на продукти или услуги за потребителите. Оттам намаляват покупателната способност на РЗ (работните заплати) и непрекъснато макар и косвено изправят изпълнителната власт пред необходимостта да индексира пенсии и заплати. Не само заради инфлацията. Тоест, имаме политика на монополисти, които (за да трупат печалби) практически девалвират стойността на положения от останалите български граждани труд, измерен в РЗ.
V Несвършената работа на институциите и държавата, лошият контрол на следприватизационните практики, непотърсените държавни дивиденти, отложените модернизации на водещи отрасли и др. също скрито са калкулират в крайната цена на услугите за потребителите. И оттук намаляват реалното изражение на месечните възнаграждения на гражданите. Оказва се, че всички плащаме, защото ни начисляват скрит “данък” за безразличието, некадърността, отложените решения и нехайството на тези, които управляват. Само че гражданите не са длъжни да дават пари, за да компенсират несвършената работа на държавата и нейните органи в изпълнителната и в местната власт. И това не съм го измислила аз, а е основен принцип в правото. У нас както във всяка демокрация, властта се делегира чрез вот, което означава че е обвързана с ангажименти и мандат. Този принцип категорично изключват задължението гражданите да компенсират от джоба си глупостите на тези, които са спечелили доверието им с обещания за светло бъдеще. А след това им сервират мизерно настояще.
V И в момента у нас при определянето на цената на извършената работа, тържествува “диктатура на пролетариата” за сметка на унижението и обезценяването на интелектуалния труд и на неговите продукти. Това ни е наследство от социализма, с което кой знае защо нито едно правителство досега не пожела да се раздели.
V Годините доказаха, че евтиният труд на българските граждани не е рекламираното конкурентно предимство, което  трябваше да привлече могъщи чужди инвеститори. Защото такива почти не се явиха. В същото време евтината цена на труда създаваше и създава социални проблеми, които се трупат на сметката на държавата, задълбочават се и стават все по-трудно решими. Трябва ни нова стратегия.
V Отсъствието на адекватни критерии и отправни точки при ценообразуването, поощрява механизмите за второ, паралелно, полу- легално и случващо се хаотично  формиране на размерите на трудовите възнаграждения в публичната сфера. Включително и чрез раздаването на бонуси. Бих го нарекла “сива икономика” в сферата на ТРЗ. Неизбежна, защото при сега действащата система на остойностяване на труда, изпълнява компенсаторни и коригиращи, но също така и потенциално корупмпиращи функции.. В част от случаите паралелното заплащане на труда е необходимо, за да могат държавните служители да живеят прилично. Нещо, което едва ли ще им бъде възможно, ако живеят само от заплати.
В останалите случаи  става въпрос за  негласно толерирана корупция и злоупотреба с държавни пари.
V У нас продължава да съществува несъизмеримост в остойностяването на различните категории труд по няколко направления. Спрямо вътрешния пазар, спрямо образователния ценз на работещите, спрямо заплатите в другите страни от ЕС. Оттук и глупавият парадокс - първо да харчим пари, за да изграждаме специалисти, а след това да ги губи, защото не сме създали система за адекватното оценяване и  заплащане на труда.
Равносметката е тройна загуба:  
На парите, които сме вложили в образование.
И на парите, които бихме спечелили от професионалната реализация на квалифицираните кадри и от модернизацията на остарелите трудови практики.
Струва ми се, че изводите са ясни. Цената на труда е нашият истински  проблем. Бонусите са  следствие.

Ако в частна фирма са раздадени бонуси за ,,добре свършена работа" няма проблем.
Но в условия на стагнация и криза да се раздават такива бонуси е не само неморално но и ненормално!Щом ще е ,,затягане на коланите и свиване на разходите"-да е за абсолютно всички.От президента и министър-председателя до чистачката!Това е проява и на солидарност.Останалото,което се и случва просто раздира цялата българска общност!

Ясно е, че да се раздават подобни бонуси е небивалица. но истинският проблем е друг. Приказките за затягането на коланите са ненужни.Двайсет и две години само това правим. подобни призиви са лесният изход за политици, които отдавна са забравили как живее народът. Ако има адекватна оценка на труда на българските граждани, няма да има нужда от бонуси. тоест, ще се затвори още една вратичка за корумпиране и произвол вътре в администрацията.Само че създаването на такъв механизъм е огромно предизвикателство и много деликатна работа. къде по-лесно е да вееш лозунги, да преследваш евтини поитически дивиденти и да затягаш чуждите колани!

Няма значение, че сме в стагнация, че чиновник ще вземе повече от премиера. Ако е вкарал в много пъти повече пари отколкото е взел къде е проблема. В случая с бордоваците и бонусите на нашумелите две госпожи обаче не е такъв. Тук имаме кражба , через вътрешни правила които чиновниците сами са си изготвили. Прочетох какво е казал финансовия министър...Че такива била правилата да раздават определен процент от приходите като бонуси. Ставаше въпрос за тази кака от Здравната каса. Какво зависят от нея приходите? Ние сме задължени по закон да се осигуряваме, както и работодателят ни също. Ако същото важи и за онази сама от Вписванията нямам думи. Първо всеки който е пререгистрирал фирма знае хаоса който чиновниците ни устроиха , а и аз който съдът ме е регистрирал например трябваше да ходя да се пререгистрирам наново срещу определената такса. Все едно да ти издадът втори акт за раждане и да ти искат пари. После да отчетата висока събираемост и да се самонаградят с някакви вътрешни правила затова че си се родил, и си си платил по някакво си разпореждане. Пълно безумие и корупция. Така стои въпроса и с бордовете. В цял свят ресорни чиновници наблюдават определени структороопределящи предприятия-било държавни или частни. Много сериозни структури са под окото и на държавни глави, водещи министри. Ето Хилари ни наби капачките зарад "Шеврон". Путин откровенно лобира за Газпром например, за домакинство на Олимпиадата , за домакинство на Световното първенство по футбол и лобизъма му е изключително успешен. Представете си ако Хилари и Путин се окажат нън ведомостите на споменатите организации какво ще стане...Държавния чиновник априори е длъжен да подпомага с каквото може и с каквото е в състояние на гражданите/съответно стректурите в които работят/ които са го избрали. Има заплата, има и различни други аксесоари към работното му място. Била му малка заплатата...ами да не се е назначавал. Да спомага за развитие на производителност, производство и проче... Не с вътрешни правила