Ралф Уолдо Емерсън: Конформизмът не търпи реалности и съзидатели…

“Внимавайте, когато Бог пусне мислещ човек, да се разхожда по тази планета. Всичко ще бъде изложено на риск. Все едно, че пожар е избухнал в огромен град и никой не знае къде ще бъде в безопасност и къде ще спре пожарът. Няма нито една област в науката, където схващанията да не могат да се обърнат наопаки; няма литературна слава нито така наречени вечни имена, които да не подлежат на преоценка и заклеймяване. Самите човешки надежди, трепетите на сърцето, вярванията на народите, обичаите и етичните норми на човечеството – всички са подхвърлени на милостта на ново обобщение. Обобщението е винаги нов прилив на Божественост в ума. Оттам е и вълнението, което носи.

 “В живота на всеки образован човек идва време, когато той стига до заключението, че завистта е невежество, че имитацията е самоубийство, че човек трябва да се приеме – за добро или зло – такъв, какъвто е.... Добродетелите са по-скоро изключение, отколкото правило.... Моят живот си е за мен самия, той не е спектакъл. Няма разлика дали върша или се въздържам от действия, считани за прекрасни. Смело кажете това, което си мислите още сега, а утре смело кажете онова, което ще си помислите утре, дори да е в противоречие с днешното. „А, но няма ли да бъдем погрешно разбрани?“ Толкова ли е лошо, питам аз, да бъдете разбрани погрешно? Питагор е бил разбиран погрешно, и Сократ, и Исус, и Коперник, и Нютон. И всеки чист и мъдър дух. Да бъдеш велик, означава да бъдеш погрешно разбран.... Вярвай в себе си – всяко сърце вибрира при звука на тази метална струна. Приеми мястото, отредено за теб от Божественото провидение, приеми връзките между събитията.... Гласовете, които чуваме в самота, затихват, щом навлезем в света. Обществото навсякъде е в заговор срещу човечеството в лицето на всеки един от членовете му. Обществото е акционерно дружество, в което участниците се договарят с цел осигуряване хляба на всеки акционер, да подчинят свободата и културата на интереса. Най-търсената добродетел се оказва конформизмът. А конформизмът не търпи реалности и съзидатели, той предпочита имена и навици.... Великият човек е този, който и насред тълпата запазва своята независимост и самота…”

Левски е велик, но едва ли "са го" и "сме го" разбрали и разбирали правилно ,след като и досега остава непостижим в нашата политическа реалност. Защото разбирането, не предпоага ли и приемане, и последващо действие, най-малкото?
Да се говори със сборни понятия като "евреите" и т.н. означава според мен да се приема за мярка мисленето на тълпата, която лесно се сугестира. Не мисля, че примерът е подходящ.
Мунчо протестира в края на романа "Под игото"след кървавата развръзка и погрома на въстанието. В този смисъл той е ехото на една трагедия, която е очевидна.
"Мръсна платформа ,собствени нечистоплътни прозрения - защо избрахте точно тази фраза, за да оспорвате Емерсън?" Не ви разбрам.Може би сте велик.

Критерият е времето. То се движи и по вертикала, (не само напред),ако ми разрешите тази метафора.

Говорим според мен за "енергийните вибрационни нива" на настоящето и бъдещето. Те ни поставят в разл. реалности с разл. възможности и гледни точки...Обитаваме различни, а оттам и разминаващи се енергийни ( тоест информационни) късове време - полета. Оттук и неразбирането, различните "кодове" в разл. общности, разл. интерпретации на събитията, многозначността на думите, но и тяхото несъвършенство. Просто гениите, хората с евристично мислене, светлите умове, за които споменава Емерсън са по-високо, условно казано по тази вертикала. И с времето (защото като човечество се движим нагоре) ние ги догонваме като средно аритметично, като маса от индивиди.

Говоренето и писането са начин за свързване и обмен на енергии.(Ако ги нямаше книгите, как щяхме да разговаряме с тези, които са живели преди нас.) Когато са истински, тоест искрени. Това е др. послание според мен. А конформизмът лъже заради удобството и от страх. Той преиначава, затова прави движението по "времевата" вертикала на енергиините полета трудно.Въпреки това, мисли и открития, които до вчера са били отхвърляни или смятани за невъзможни - днес приемаме за естествени. Важи и за обществените отношения, за политиката и за мн. др. неща. Тъй като светът е многоизмерен и донякъде подчинен на дуалността "добро-зло", почти винаги се преминава през "комплимента на дявола" - аз си го наричам така. Тоест, през поругаването и отхвърлянето на условно казано "великите хора, идеи, прозрения, надежди". Имаше го и в примерите, които изтрихте.
Разпъването на Бога.Обесването на Апостола на свободата.Обесването на лудия, който единствено дръзна да каже истината и да защити своя любим Русинант (Бойчо Огнянов). ..Ами това е.

Благодоря за интереса. Мисля, че там, където има въпроси, има и потенциал за разбиране.

Хубава седмица.