Аз (пък) харесах новогодишното обръщение на Плевнелиев. И дори се развълнувах. Хареса ми, че говореше с топлота, че не изглеждаше лъскав, назидателен и протоколен. Хареса ми, че не стоеше на трибунката, която със своята скука напомня ритуалите на соца. Сякаш един политик или държавник не може да каже какво мисли, ако не отиде там.
Представям си с какъв ревнив трепет Първанов е гледал това слово. Не искам да гадая дали злорадства или не. За мен цялата врява за снимката е поредната безсмислица. С какво ми губят времето? Какво ми казват всъщност?
Че президентът и екипът му не разпознават всички планински гледки от България и Европа и затова (по подразбиране) не обичат страната си? (А дали някой политик ги разпознава?)
Или че наивно е била използвана една картинка от нета, вместо да
се похарчат целево пари?
Не приемам оценката на психолога Антоанета Христова, към която иначе изпитвам симпатия. Изграждането на лидерство не се прави с шаблон. Внушението, че президентът трябва да развива авторитета си като откъснат от реалността атом е път в задънена улица. Когато се бореше за втори мандат, Първанов скри лицето на агент Гоце зад 6 800 снимчици на обикновени български граждани. И спечели. Само проектът за плакат струваше 18 хиляди евро.
Конституциите малко приличат на правилата на игра, чиито фигури се променят в зависимост от възможностите на играчите, състава на отборите, техните стратегически цели и развоя на играта, пише Морис Дюверже. У нас според Основния закон (чл.1 ал.2)  “цялата държавна власт произтича от народа“ и се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в конституцията.
Защо тогава да е лошо в новогодишното обръщение на държавния глава да присъстват лицата на събитията и хората, с които ще запомним отминалите дни?
Подобен подход “смалява” егото на политика, но подчертава уважението му към родината и нейните трагични, саможертвени, успешни и красиви измерения.
Подобен подход дава сила. Той е достоен за президентът, който след парламентарните избори, ще трябва да играе стабилизираща роля.
Оттук и цялата врява. За гафа.
Който все пак е недопустим за една президентска администрация.

стана ясно, че Чернитезлатки са проникнали и на ниво Президентство.

Аз пък,не харесвам съществото,което ми се натискаше да го харесам,с това "обръщение"!

Ако умеехме да изискваме от политиците, вместо да се ловим на въдицата на празнодумството като шарани, нямаше да ни "сготвят" толкова лесно! И щяхме да живеем много по-добре.

Странно, от кога не мога да напиша коментар в собствения си блог?