Под огромен екран, изпълващ една стена в студиото му, десният Карбовски говори с гиганта Овчаров, чийто образ обема цялото телевизионно пространство. Смалени под Румен, две джуджета, които едва стигат до раменете му, извиват глави и разбиращо кимат на виртуалната осанка на Овч.
Картината е смешна. Гърбовете на джуджетата - умилително невзрачни.
Чак ме хваща яд.
Гледаме Бойчев, предава Карбовски.  
Водещият, угоднически:
“Думичка за плоския данък от Румен Овчаров…”
Екранният гигантът се ухилва.
Водещият, загрижено:
“Някой опитвал ли се е да пазарува Жельо Бойчев за друга парламентарна група?”..…
Нали и двамата са в ефир, защо им говори сякаш отсъстват?
Хипотеза първа:
Ако ги  “няма” – няма и да му се сърдят.  Но ще му отговорят –  нали все пак са там.
Хипотеза втора:
В миналото тази лексикална форма се е използвали, когато простолюдието се е обръщало към “аристокрацията”.
Днес имаме политици, които говорят за себе си в 3 л. единствено число. И водещи, които им задават въпроси по същия начин, а после минават на “ти”.
Думичка, думички.
Кой от кои е?