Ако имаше ясни правила и изисквания при назначенията в структури като ДАНС, нямаше да сме в абсурдната ситуация, в която се намираме сега.
Защо е абсурдна?
Поради много причини. Можем да ги обобщим като морални. Професионални. Управленски. Политически. А може да си послужим и с понятия като отговорност, държавност...
И тяхната липса.
Кой и къде би следвало да заложи изискванията към висшите управленски нива в националната сигурност?
Естествено - законодателите и закона.
Какви би следвало да бъдат те?
Нека тръгнем от профила на председателя на ДАНС и от това, което той не би трябвало да е, за да заема тази длъжност.
И тъй като говорим за контраразузнаване, ще припомним, че то се разпада, когато служителите му са подозирани в конфликт на интереси или в действия, подтиквани от лобизъм, междупартийно разчистване на сметките и корупция.
Председателят на ДАНС също е служител. При това на един от висшите държавни интереси. По-висш от амбицията да бъдеш богат, влиятелен, известен или съзвучен с интересите на довчерашната си партия. Статут, теоретично несъвместим с битието на кукла на конци.
Не е достатъчно кандидатът за шеф на ДАНС да бъде проверяван само за “допуск” до квалифицирана информация. Въпросната позиция предполага широка компетентност, доказана почтеност и характер.
Не е достатъчно да има общ дебат при неговото избиране.
Нужно е да бъдат изпълнени задължителните условия. А те са обективни, защото критериите при подобен избор изпълняват ролята на първата защитна мрежа на националната сигурност.
Тези критерии гарантират, че системата ще работи по предназначение. Че няма да има злоупотреби под натиск, нито репресии над медиите, неправителствените организации и гражданите, или действия срещу политическия опонент, продиктувани от партийни и икономически интереси.
Възможно ли е назначенията в ДАНС да се правят за прикриването и унищожаването на разработки срещу корупцията по етажите на властта или дори за избирателна саморазправа?
Въпросът е открит. А последните събития задълбочават съмненията. Заявилата се ос Йовчев-Пеевски-Цацаров, зад която прозират партийни групи, също създава объркване.
Какво предстои? Жертвоприношения в името на евентуална коалиция между ГЕРБ и БСП? Отстраняване на политически играчи и свидетели? Размяна на залози?
В закона за ДАНС и специалните служби трябва да бъде записано, че за техни председатели не могат да бъдат предлагани и избирани
партийни фигури, бивши членове на правителството или на политически кабинети.
По същата логика за шеф на ДАНС не би следвало да се предлагат и избират личности с частен бизнес и икономически интереси. Причината е в отсъствието на механизъм, който да гарантира, че преобразени в спецагенти и началници, тези лица няма да извличат облаги от информацията, с която разполагат. И да търгуват с влияние.
За шефове на НРС, ДАНС и НСО не трябва да бъдат издигани и избирани и медийни магнати, тоест собственици, рекламодатели или държатели на дялови участия в посочената сфера. Защото по всички казуси, изброени дотук, се намираме в класически конфликт на интереси. А той е опасен за националната сигурност.
За такива позиции не бива да бъдат издигани и хора, които не са в състояние да докажат произхода и легитимността на своето имущество, забогатяване и финанси и следователно попаднат под удара на Закона за гражданската конфискация.
Логично е за високи позиции в ДАНС да не бъдат издигани и избирани и лица, срещу които има разработки в системата на службите.
Вероятно тук някой ще опонира, че срещу всеки в Българи може да бъде монтирано дело, досъдебно производство, обвинение и разработка за набеждаване.
Сигурно. У нас и в партиите, и в службите гъмжи от кадри на репресивния апарат на тоталитарната държава,  а негативната ефективност на политиката говори за нейното мафиотизиране. И за безогледна битка за пари, ресурси, сфери на влияние и власт.
Но това не означава, че разработките автоматично могат да бъдат заобикаляни или отхвърляни.
В НС има специализирани комисии, те имат право да се запознават с документи от подобен характер, да изслушват обясненията на засегнатите лица, да им задават въпроси  и чак след това да  формират позиции, които да представят на своите партии. Като, разбира се, носят отговорност за тях.
Без подобна процедура е немислимо кандидатури с подозрения за незаконно натрупани средства, злоупотреби и престъпления,  да се предлагат и обсъждат в пленарната зала. Да бъдат избирани с дебат или без на ръководни постове в сферата на сигурността, или в която и да било друга област.
Обратното е задкулисие и игра с огъня. То рядко има нещо общо с интересите на държавата и прави невъзможно действието на втората защитна мрежа пред националната сигурност. А тя е свързана с морала и етиката в обществените отношения, с поведението и позициите на лидерите и техните партии. Не може да определяш едно управление като еманация на злото,  да говориш за неговата изолация, а да представяш като човек с “кауза” медийния бос, който безропотно го е подкрепял. Когато го правиш, изричаш лъжа и губиш доверие.  Когато губиш доверие, обезсмисляш функционирането на органите, с които твърдиш, че ще контролираш сферата на сигурността. А тя изначално се възприема от гражданите като репресивна система, готова да потъпква права. Особено в постоталитарните държави.
Когато втората защитна мрежа е дезавуирана, се унищожава връзката с третата и четвъртата “защита” на националната сигурност. А те се основават на уважението към държавата от страна на нейните партньори и съседи и на доверието на гражданите към собствените им институции и власти.
Когато първата защитна мрежа отсъства, а с действията си управляващите взривяват останалите три – “залогът” вероятно е висок. И си заслужава - за тях.
Но той няма нищо общо със законността и правилата в свободните и демократични държави. И води към тотална деструкция.