За младостта
и чистотата,
за глътките обидена
надежда,
за майките, бащите и децата,
за думите, изгубили
летежа,
за утре-то дошло,
но безвъзвратно
изгонено от смачканото
вчера,
за хляба
уморен и свободата,
за подлостта, да си
и стар, и беден.

За зорките очи на пустотата,
за твърдостта, която не
прощава,
за тайните подмоли
на душата
и за сълзите,
споделени с мяра,
за крясъка, изстрадан на тълпите
и за безмълвието на
съдбата,
за голата и нагла
бездиханност
на бандите, които ни крадяха,
за всичкото, което изтърпяхме
и за това, в което се смирихме,
за дългите години във блатата,
когато плакахме,
ридахме и се бихме,
за този ден, във който
се познахме,
усмихнати и гневни,
мълчаливи,
възкръснали и силни,
непознати, успели лузери
и хулени кумири.

За крехката надежда на тълпите
и за човешката им дарба
да виждат пътя и когато
скрит е,
и да са тук, когато ни
потрябват,
за техните деца и за очите
на нашите деца сърдити,
за утрото,
което днес е
сватба
на миналото с бъдното
в душите,

БЪДЕТЕ
и пребъдвайте
НАТАТЪК,
не спирайте зад ъгъла
с лъжите.
Сърцето се лекува
с жажда,
усмивката ще бъде победител,
ръцете, сплетени в прегръдка
ще разтопят обърканото
време,
ще го сломят с любов,
не с ярост.

И ще останат несломени.