Блогът на sylviastefanova :: Украйна: мост към огромен проект на бъдещето или саморазрушение и безумие

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.03.2014 17:17 - Украйна: мост към огромен проект на бъдещето или саморазрушение и безумие

Автор: sylviastefanova Категория: Политика

Прочетен: 1451 Коментари: 0 Гласове:

Молдова, както и Украйна, която през 2011 г. завърши преговорите за асоцииране с ЕС и дори договори зона за свободна търговия, е със статут на наблюдател в организираната от Русия Евразийска икономическа общност (ЕАИО). Със статут на наблюдатели в същата организация е и Армения. Молдова обаче вече подписа и споразумение за асоцииране с ЕС. Това е началото на модел, който, ако се мисли прагматично, може да се развие като изключително изгоден и политически, и икономически за всички заинтересовани страни.
Безсмислено е ЕС и ЕАИО да се възприемат като два враждебни лагера и така да се възпроизвеждат рефлекси от Студената война, когато поради идеологически причини Европейската общност (ЕО) и Съюзът за икономическа взаимопомощ (СИВ) на страните от бившия съветски блок, не се признаваха взаимно. Люксембургската декларация от 1988 г. сложи началото на техните официални отношения. След нея бяха подписани редица договори за търговия и икономическо сътрудничество между ЕО и държавите-членки на СИВ.
Нима в 21 век е невъзможно това, което съществуваше преди да рухне Берлинската стена?

Украйна има нужда от нова геополитическа формула за паралелни съюзи и партньорства. В днешната изострена обстановка звучи като утопия. Всъщност е постижимо.
След като Западна Украйна иска асоцииране с ЕС, а Източна Украйна - тесни връзки с Русия, а следователно и с Евразийската икономическа общност (ЕАИО) – страната би могла да подпише асоциирана форма на партньорство едновременно с двата съюза.
Ако идеята за двойно асоцииране проработи, Украйна ще съхрани териториалната си цялост и ще може да получи 11- те милиарда от ЕС и 15-те милиарда, обещани й от Русия. С тях тя ще реши икономическите си проблеми.
Новата форма на успоредни партньорства ще превърне тази страна от територия на ненужна конфронтация в зона за интензивни икономически, търговски и политически контакти между ЕС и ЕАИО (съответно нейния Митнически съюз) и техните страни-членки. Чрез нея безпроблемно ще се предоставя така необходимият суровинен ресурс на единия съюз и ще се способства за технологичното модернизиране и демократизиране на другия. А защо не и за тяхното бъдещо сближаване?

Според министъра на външните работи на Швейцария Дидие Буркхалтер, договор за създаването на зона за свободна търговия между страните на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Митническия съюз на Русия може да бъде подписан още през тази година. Изявлението беше направено през април 2013 г. след преговори с руския му колега Сергей Лавров. Учредители на ЕАСТ (1960 г.) са Австрия, Великобритания, Дания, Норвегия, Португалия, Швеция и Швейцария. Днес в него членуват Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. През 1966 г. участниците в ЕАСТ премахват помежду си вносните мита за промишлени стоки. През 1973 г. всяка от тях подписва споразумение с Европейската икономическа общност (ЕИО). През 1992 г. с изключение на Швейцария, страните от ЕАСТ и ЕИО създават Европейската икономическа зона, която функционира на принципа на свободната търговия и свободното движение на хора и капитали. Днес ЕАСТ се готви за подписването на договор за свободна търговия и с Митническия съюз, в който членуват Русия, Казахстан и Беларусия и никой не иска от тези държави да се отказват от едни партньорства в името на други. Излиза, че е възможно.
Тогава защо да не бъде възможно и за Украйна?

В средата на декември миналата година Сергей Лавров изтъкна, че „вратите на Митническия съюз са отворени за всяка държава, която е готова да подпише всички документи, съставляващи неговата основа, а след това и документите, съставляващи базата на Единното икономическо пространство”. Коментарът бе направен по повод желанието на страни като Нова Зеландия без обща граница с Русия да започнат сближаване и свободна търговия с Митническия съюз, информира радио “Гласът на Русия”. Според Лавров във визията за един голям пазар “общите граници нямат значение”. Руснаците застъпват подобна теза и когато коментират перспективата за сближаване между Митническия съюз на ЕАИО и АТИС (Организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество) като признават, че “взаимодействието ще бъде от полза и за двете страни”.(Виж статията на Сергей Лавров от 5 октомври 2013 г., написана за бизнес-форума на АТИС.)
„Към момента, ние постигнахме значителен напредък в развитието на Единното икономическо пространство с възможност за формиране на Евразийски икономически съюз след 1 януари 2015 г., като по този начин ще създадем свързващо звено между Европа и Азиатско-тихоокеанския регион”, пише министърът на външните работи на Руската федерация.
Но нима подобно свързващо звено би било възможно при обтегнати отношения с Европа и без интегрирането на Украйна като мост между ЕС и ЕАИО?

“Съперничеството” за Украйна в хода на преговорите за асоцииране й с ЕС и на проекта за сближаването й с Митническия съюз на ЕАИО, предизвика задочна размяна на реплики между европейските чиновници и руските политици.
И от двете страни бе заявено, че Украйна няма да може едновременно да бъде асоцииран член на ЕС и на Митническия съюз.
Изброените международни практики показват обаче, че подобна перспектива няма защо да се изключва. Внимателният прочит на Римския договор отваря, а не затваря тази възможност. Преговорите, които Русия води за сближаване на Митническия съюз с АТИС и ЕАСТ без поставянето на предварителни условия показват, че когато има политическа воля и голям проект, се намират и работещи решения.
Нима не си заслужава да се намерят и работещите решения за Украйна? Ако това не се случи, ЕС ще остане затворен в това, което е днес, а Русия никога няма да се превърне в свързващото звено между Европа и Азиатско-тихоокеанския регион. Ще бъдат проиграни шансовете на един голям проект. Защото:
1)
ЕАИО, в която членуват Русия, Беларус, Казахстан, Таджикистан, Узбекистан, Киргизия е с население от над 207 млн. души, общ размер на БВП (по данни от 2007 г.) от 1 465 милиарда долара и солидни природни богатства. Казахстан, например, вече е привлякъл ключови турски, германски и американски инвеститори. Освен въглища и много нефт и газ, той разполага със залежи от злато, уран и боксит. Беларус е богата на нефт и газ, но тя върви по пътя на т.нар пазарен социализъм. В Таджикистан се намира най-голямата руска база за сухопътни войски извън Русия, която е с мандат до 2042 година. Планините на Таджикистан са основен водосборен басейн и захранват всички големи реки на Средна Азия. Страната е на осмо място в света по абсолютни запаси от вода. Узбекистан е най-населената страна в Централна Азия. Специализиран е в отглеждането и производството на памук, пшеница, ечемик, ориз, царевица, зеленчуци и плодове, в отглеждането на животни с ценни кожи и в бубарството. Разполага със запаси от газ, нефт, въглища, злато, полиметални руди, мед, бисмут, волфрам, уран и др. 99,3 на сто от населението му над 15-годишна възраст може да чете и пише. Киргизстан е най-малката по площ централноазиатска страна и една от най високопланинските в света. Тя има уникална флора и фауна. На територията й съществуват 6500 ледника, които съдържат приблизително 650 милиарда кубични метра вода. Киргизстан е първата бивша съветска република, която стана член на Световната търговска организация (СТО). През 2005 г. тя се присъедини и към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). В Киргизстан има 27 милиарда тона въглищни запаси. От тях три милиарда са с най-високо качество. Около 43% от стойността на киргизкия износ се дължи на златото. Рудникът Кумтор, управляван от канадска компания, е едно от най-големите находища в света, на стойност - $ 5,5 милиарда.
2)
В ЕС живеят над 500 млн. души. Те имат общ БВП от 15,821 трилиона долара и произвеждат 25% от световния икономически продукт.
Ако кризата в Украйна бъде решена с мисъл за бъдещето, тя ще даде огромен шанс на Украйна, ЕС и Русия да преодолеят с летящ старт последиците от световната икономическа криза. Да намерят нови пазари, нови икономически, финансови и политически модели за сътрудничество, сближаване и развитие.
Другото е саморазрушение и безумие.

Нагоре