Блогът на sylviastefanova :: Украйна – активно мероприятие ли е политиката?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.04.2014 19:12 - Украйна – активно мероприятие ли е политиката?

Автор: sylviastefanova Категория: Политика

Прочетен: 1193 Коментари: 0 Гласове:

Активно мероприятие ли е политиката? Активно мероприятие ли е демокрацията?
Демократична политика ли са мероприятията на тайните служби? А действията на специалните части?
Няма политика без състезание на идеи и програми, чиято цел е да спечелят избирателите за конкретни икономически действия, данъчни решения, разпределение на общите бюджетни средства, разходи за националната сигурност, социални перспективи и външнополитически приоритети. Няма политика без честни избори, партиен плурализъм, съблюдаване на човешките права и спазване на обществения договор между граждани и управляващи. Няма политика, когато една група от хора чрез силови действия или продължителни протести налага волята си над мнозинството, което вече се е произнесло на избори. Точен е изводът, че управление, дошло по този начин на власт, е временно и с ограничени правомощия. И това е възможно най-компромисната оценка за него.Такова управление има само един избор – светкавичен вот, който да го легитимира или изхвърли от властта.
След събитията от 21 февруари, предсрочните избори в Украйна трябваше да бъдат проведени веднага. 25 май се оказа непремерена дата. Днес виждаме, че освен да лекува, времето има способността да отваря нови рани.
“Гласът на улицата” не винаги изразява преобладаващите нагласи на избирателите. Пример за това е Турция, където въпреки протестите и корупционните скандали, Ердоган отново спечели изборите.
Така, както едно протестиращо малцинство не може да налага волята си на произнеслото се на избори мнозинство, няма територия или регион, които екс леге да “притежават” националния суверенитет. А следователно и да имат правото по свое усмотрение да се разпореждат с него и с териториалната цялост на страната. Тези две категории – суверенитет и териториална цялост - принадлежат на всички, и поотделно на всеки гражданин в дадена държава. Те не са функция на техния постоянен или временен адрес, на принадлежността им към севера, юга, изтока или запада, нито се влияят от броя на жителите или на етническите малцинства в дадено населено място – село, град, област. Ако желаят и ако го позволява законът, гражданите са в правото си да организират референдуми по подобни въпроси. Но резултатите от тези допитвания, могат да породят юридически и политически последици, засягащи суверенитета, държавното устройство и територията на страната, единствено със съгласието на мнозинството. Другото е произвол.
Новата власт в Украйна имаше достатъчно време, за да организира национален референдум за статута на Крим. Така тя щеше да премери нагласите на всички украински граждани и да добие правните аргументи, чрез които да започне разговори с Москва, да оспори или блокира присъединяването на Крим към РФ.
Не го направи.
Такова допитване може да има и за държавното устройство на страната. Премиерът на Украйна Яценюк вече намекна за такава възможност. Но защо трябваше да се стига до бунтове в Източна Украйна (спонтанни или не)? Съществуват стабилни и икономически силни федерални държави. Като Германия, например. И унитарни държави, изправени на ръба на фалита и разтърсвани от социални бунтове, каквато е Гърция..
Правото да решава принадлежи на народа. Суверенът е той. Политиците са слуги на своя народ и на неговия избор. А службите са скромна функция от това взаимодействие.
Така ли е в Украйна?
След години в учебниците по история вероятно причините за украинската криза ще се коментират през медиите и ще звучат абсурдно с оглед на последвалите събития.
Агенция Ройтерс, 26.11.2013 г.:
“Когато обясняваше решението на Украйна да отхвърли сделката (с ЕС), която трябваше да бъде подписана на среща във Вилнюс следващата седмица, премиерът Микола Азаров го оправда с икономически прагматизъм и все пак опита да съхрани идеята за стратегически връзки с ЕС в бъдеще.
Решението, което правителството взе, се основава на икономически причини, заяви Азаров пред парламента в петък, ден след изненадващия отказ от споразумението. То е от тактически характер и не променя стратегическите ни цели, допълни той.
В същото време върховният представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън опита да запази перспективата за сътрудничество с Украйна, ако Киев промени решението си. Ние вярваме, че бъдещето на Украйна е в силните отношения с ЕС, заяви Аштън, предупреждавайки за ефекта, който отказът на Киев вероятно ще има върху чуждестранните инвестиции в страната…След като през 2009 г. постави началото на програмата (за сближаване с 6-те бивши съветски републики) "Източно партньорство", ЕС вложи много време, пари и дипломатически усилия в опитите си да ги привлече. От тези държави Украйна, която е богата на минерални ресурси, граничи с четири държави, членки на ЕС, а годишният й БВП надвишава 300 милиарда долара, винаги е била най-голямата награда. Но близостта до Русия, която смята Украйна за културно своя и поддържа тесни връзки с нея и особено с Кримския регион, я правеше рискована награда…Украйна може да продължи да балансира между Русия и ЕС и двете могат да продължат опитите да я привлекат в своята сфера, смята Улрих Спек от Carnegie Europe. По пътя на интеграция и към двете има специални условия, които може просто да са неприемливи за Янукович, чийто президентски мандат изтича през 2015 г.…”
Този анализ показва, че усложненията в Украйна са били предвидими. Но и предотвратими и преодолими с известно търпение, преговори и умела дипломация.
Бе предпочетен друг път.
По него все по-рядко се чуват идеи за политически решения и проекти. Но все по-силно кънтят обвиненията към специалните службите (ЦРУ, ФСБ, ГРУ). Напълно отсъства визията за бъдещи партньорства. Замества я надпреварата във взаимните санкции и заплахи. Международните институции губят авторитета си, защото също като Украйна, се превръщат в арена за разиграването на “шпионски” и подмолни сценарии.
В тях Москва намеква за съпричастност на ЦРУ към извършените от снайперисти убийства на майдана, а Киев връща топката като обвинява руските служби. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен декларира, че “не коментира разузнавателна информация”, но с уточнението, че има надеждни данни за руско участие в протестите в Източна Украйна. Руският външен министър Сергей Лавров опровергава, като подчертава, че “няма наши агенти в Украйна, нито на ГРУ, нито на ФСБ”. Оказва се, че директорът на ЦРУ Джон Бренън наистина е посетил Киев през почивни дни. После Службата за безопасност на Украйна съобщава, че е установена личността на главатаря на руските диверсионни групи в страната – Игорь Стрелков, офицер от специалните части на ГРУ. По абсолютна случайност това име съвпада с името на Игорь Стрелков, известен руски футболист, майстор на спорта, станал вицешампион на Украйна с отбора на донецкия “Шахтьор”…
Кой с кого си играе?
Докато политиката с нейните изисквания за прозрачност, отговорност и честност все повече губи позиции в украинската криза, специалните служби са се разпасали по-зле и от филмови сценаристи.
Този проект е лош. Той предизвиква насилие и не носи гаранции за обективност. Той е неподвластен на открит политически, медиен и граждански контрол.
Ще бъде добър знак, ако конференцията в Женева върне преговорите за Украйна в полето на политиката и на нейните реалности.

Нагоре