Постинг
02.05.2014 15:52 -
Преди евровота – мълчанието на багнетата
Автор: sylviastefanova
Категория: Политика
Прочетен: 1884 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 02.05.2014 16:06
Прочетен: 1884 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 02.05.2014 16:06
Няма как да се придаде смисъл на едни избори, ако от предизборната кампания липсват бъдещето и истинските теми на обществото. Подобни теми отсъстват, когато:
1. Кандидатите за властта не знаят за тях, но това е абсурд.
2. Не се интересуват от тях, но това е цинизъм.
3. Боят се от ангажименти, но това е подмяна на представителната демокрация
4. Нямат идеи, но това е негодно лидерство, изпълнител на чужди поръчки.
5. Не предлагат справедливи решения, но това девалвира принципа на самото им овластяване.
За какво би трябвало да говорят днес българските кандидат евродепутати? За:
1. Бъдещето на ЕС. Но не като формална или неформална структура, а като проект за икономическо, ЕТИЧНО и КУЛТУРНО лидерство.
Искаме ли го? Ако да - защо? Как, с кого и кога бихме могли да го постигнем? Какво ще спечелим от това? Имаме ли самочувствието и интелекта да лансираме подобна идея и да търсим съмишленици за нея?
2. Как ще се развива ЕС? Но не като “външен”, а като вътрешен проект и съюз. Какви мерки сме готови да инициираме, за да намалее разликата в стандартите на отделните държави, но така, че подобен проект да вдъхнови и по-богатите, и по-бедните сред нас?
3. Ще подкрепят ли БГ-кандидатите идеята да се изравни минималната работна заплата във всички страни? Да се работи в подобна посока е наш жизнен интерес.Този интерес е не само български. Подобна стъпка ще намали изтичането на мозъци и емиграцията.
3. Какви мерки ще предложим и отстояваме за справяне с безработицата? Има ли български предложения, кои са те? Необходим е нов и мащабен подход, който да постави проблемите на трудовия пазар в контекста на демографската криза. По този път и ако нивото на безработицата бъде обвързано с ангажиментите на държавите и работодателите към парите и времето за платено майчинство – изведнъж става ясно, че обединени, двата проблема ще се решат по-лесно. Подходът е различен от всичко досега. Той изисква пари и обособяването на нови програми.Но е реалистичен и ще получи много широка обществена подкрепа.
4. Какви са българските идеи за пенсионната реформа, заради която губят популярност всички европейски правителства? И тук има решения, които с размаха си могат да помогнат на всички държави в съюза. Нищо не пречи, например, служителите, достигнали възрастта за пенсиониране, отпреди нейното удължаване, да получат правото да ползват за всяка следваща година, примерно, по 4 месеца отпуска в избрано и съгласувано с работодателя време, през което да взимат само пенсии.(А докато са на работа - само заплата.) Това ще огъвкави пазара на труда, няма да ощети никого, като същевременно ще позволи на по-възрастните хора, хем да продължат да се трудят и така да допринасят за социалните фондове, хем да почиват повече, както го изисква възрастта им и уважението към нея. Идеята може да се приложи и у нас.
5.Ще се улесни ли достъпът до европейските фондове и как възнамеряват да го постигнат БГ-евродепутатите? Ако изобщо имат такива намерения. Процедурата е усложнена и тромава. Заради нея инструментите за инвестиции, развитие и растеж се превръщат в демагогия. Необходимо е спешно опростяване на процедурата за по-бедните държави и особено за България. Каквито и да са далаверите у нас,те са съотносимо много по-малки от тези 120 милиарда евро, на колкото ЕК изчисли корупцията в съюза.
6. Ще защити ли някой най-сетне истински потребителите от злоупотребите на “Топлофикация” и от дирижираното в тази сфера “правосъдие”? Тук десницата – стара и нова - търпи морален крах. И той е позорен.
Най-големият проблем на постмодерната държава е властта. Заедно с въпроса кой в действителност я притежава, по силата на какво право, как я упражнява и каква е степента на нейната легитимност.
През последното десетилетие различни “играчи” все по-пряко се намесват във формулирането и взимането на управленски решения. Това се случва по силата на тяхната финансова мощ или защото се стимулира т.нар. гражданско участие във властта. С аргумента, че големите корпорации създават работни места, внасят милиони в националния бюджет и държат ключови икономически сектори, в редица държави те лобират законно. Тъй като все пак отстояват частни печалби и интереси, те отстъпват по морална сила на държавата, чиято функция е да балансира и взима решения в името на прогреса и добруването на всички социални, икономически, етнически и възрастови групи. На “моралното право” на държавата, което се случва след избори, отстъпват и гражданските сдружения, защото извън партнирането с институциите, те нямат легитимен механизъм за “узаконяване” на гледната си точка. Уличният натиск е сериозен повод за диалог, след него партиите във властта са длъжни да защитят и аргументират своята политика. Или да я променят.
И в двата случая остава недоволство. Но ако в обществото са налице големият проект и честната визия за бъдещето, няма деструкция, както се случи в Украйна.
Не става въпрос за качеството на дадена политика. А за йерархия, принципи, законност и ред. Нали никой не си представя как НПО, активисти с маски, или граждани от нечий майдан окупират Белия дом, Бундестага, двореца Матиньон, или “Даунинг стрийт” 10?
Представителната демокрация в постмодерната държава изживява криза. Но тя все още няма морално обоснована и в този смисъл “законна” алтернатива, каквато изисква всяка власт. Прякото допитване до народа-суверен е със силата да я надскочи. Недостатъкът му е, че може да се използва като параван за други, вместо за обявените цели. И че дори, когато е коректно, няма как да бъде прилагано всеки ден и по всички въпроси без да се блокира работата на държавата.
Представителната демокрация е в криза и към нейните правомощия аспирират различни субекти. Нерядко те разменят местата и своите лица. Това прави още по-наложително излъчването на мащабно лидерство. С капацитета не само да “чува и балансира”, но и с упоритостта да отстоява общественото благо и в неговата духовна парадигма - образование и здраве, жизнен минимум и възпроизводство, етични норми и култура на живот.
Предизвикателствата на постмодерната държава се свеждат до предизвикателството да се управлява мирът. Без компромиси с принципите на представителната и на пряката демокрация. Но и със съзнанието, че е необходимо те да се обогатяват и развиват.
Може ли това да се случи без политическа искреност, емпатия и загриженост, които не просто констатират, но и предлагат решения?
Политика, която се движи от лъжи, корупционни интереси и страх няма бъдеще.
Конфликтите са губене на енергия и време.Премълчаването им е загуба на потенциал. Страхът да си лидера, от който времето има нужда, изяжда основите на демокрацията.
Какво ще дойде след нея, ако не диктатура на репресията във всичките й посредствени форми?
1. Кандидатите за властта не знаят за тях, но това е абсурд.
2. Не се интересуват от тях, но това е цинизъм.
3. Боят се от ангажименти, но това е подмяна на представителната демокрация
4. Нямат идеи, но това е негодно лидерство, изпълнител на чужди поръчки.
5. Не предлагат справедливи решения, но това девалвира принципа на самото им овластяване.
За какво би трябвало да говорят днес българските кандидат евродепутати? За:
1. Бъдещето на ЕС. Но не като формална или неформална структура, а като проект за икономическо, ЕТИЧНО и КУЛТУРНО лидерство.
Искаме ли го? Ако да - защо? Как, с кого и кога бихме могли да го постигнем? Какво ще спечелим от това? Имаме ли самочувствието и интелекта да лансираме подобна идея и да търсим съмишленици за нея?
2. Как ще се развива ЕС? Но не като “външен”, а като вътрешен проект и съюз. Какви мерки сме готови да инициираме, за да намалее разликата в стандартите на отделните държави, но така, че подобен проект да вдъхнови и по-богатите, и по-бедните сред нас?
3. Ще подкрепят ли БГ-кандидатите идеята да се изравни минималната работна заплата във всички страни? Да се работи в подобна посока е наш жизнен интерес.Този интерес е не само български. Подобна стъпка ще намали изтичането на мозъци и емиграцията.
3. Какви мерки ще предложим и отстояваме за справяне с безработицата? Има ли български предложения, кои са те? Необходим е нов и мащабен подход, който да постави проблемите на трудовия пазар в контекста на демографската криза. По този път и ако нивото на безработицата бъде обвързано с ангажиментите на държавите и работодателите към парите и времето за платено майчинство – изведнъж става ясно, че обединени, двата проблема ще се решат по-лесно. Подходът е различен от всичко досега. Той изисква пари и обособяването на нови програми.Но е реалистичен и ще получи много широка обществена подкрепа.
4. Какви са българските идеи за пенсионната реформа, заради която губят популярност всички европейски правителства? И тук има решения, които с размаха си могат да помогнат на всички държави в съюза. Нищо не пречи, например, служителите, достигнали възрастта за пенсиониране, отпреди нейното удължаване, да получат правото да ползват за всяка следваща година, примерно, по 4 месеца отпуска в избрано и съгласувано с работодателя време, през което да взимат само пенсии.(А докато са на работа - само заплата.) Това ще огъвкави пазара на труда, няма да ощети никого, като същевременно ще позволи на по-възрастните хора, хем да продължат да се трудят и така да допринасят за социалните фондове, хем да почиват повече, както го изисква възрастта им и уважението към нея. Идеята може да се приложи и у нас.
5.Ще се улесни ли достъпът до европейските фондове и как възнамеряват да го постигнат БГ-евродепутатите? Ако изобщо имат такива намерения. Процедурата е усложнена и тромава. Заради нея инструментите за инвестиции, развитие и растеж се превръщат в демагогия. Необходимо е спешно опростяване на процедурата за по-бедните държави и особено за България. Каквито и да са далаверите у нас,те са съотносимо много по-малки от тези 120 милиарда евро, на колкото ЕК изчисли корупцията в съюза.
6. Ще защити ли някой най-сетне истински потребителите от злоупотребите на “Топлофикация” и от дирижираното в тази сфера “правосъдие”? Тук десницата – стара и нова - търпи морален крах. И той е позорен.
Най-големият проблем на постмодерната държава е властта. Заедно с въпроса кой в действителност я притежава, по силата на какво право, как я упражнява и каква е степента на нейната легитимност.
През последното десетилетие различни “играчи” все по-пряко се намесват във формулирането и взимането на управленски решения. Това се случва по силата на тяхната финансова мощ или защото се стимулира т.нар. гражданско участие във властта. С аргумента, че големите корпорации създават работни места, внасят милиони в националния бюджет и държат ключови икономически сектори, в редица държави те лобират законно. Тъй като все пак отстояват частни печалби и интереси, те отстъпват по морална сила на държавата, чиято функция е да балансира и взима решения в името на прогреса и добруването на всички социални, икономически, етнически и възрастови групи. На “моралното право” на държавата, което се случва след избори, отстъпват и гражданските сдружения, защото извън партнирането с институциите, те нямат легитимен механизъм за “узаконяване” на гледната си точка. Уличният натиск е сериозен повод за диалог, след него партиите във властта са длъжни да защитят и аргументират своята политика. Или да я променят.
И в двата случая остава недоволство. Но ако в обществото са налице големият проект и честната визия за бъдещето, няма деструкция, както се случи в Украйна.
Не става въпрос за качеството на дадена политика. А за йерархия, принципи, законност и ред. Нали никой не си представя как НПО, активисти с маски, или граждани от нечий майдан окупират Белия дом, Бундестага, двореца Матиньон, или “Даунинг стрийт” 10?
Представителната демокрация в постмодерната държава изживява криза. Но тя все още няма морално обоснована и в този смисъл “законна” алтернатива, каквато изисква всяка власт. Прякото допитване до народа-суверен е със силата да я надскочи. Недостатъкът му е, че може да се използва като параван за други, вместо за обявените цели. И че дори, когато е коректно, няма как да бъде прилагано всеки ден и по всички въпроси без да се блокира работата на държавата.
Представителната демокрация е в криза и към нейните правомощия аспирират различни субекти. Нерядко те разменят местата и своите лица. Това прави още по-наложително излъчването на мащабно лидерство. С капацитета не само да “чува и балансира”, но и с упоритостта да отстоява общественото благо и в неговата духовна парадигма - образование и здраве, жизнен минимум и възпроизводство, етични норми и култура на живот.
Предизвикателствата на постмодерната държава се свеждат до предизвикателството да се управлява мирът. Без компромиси с принципите на представителната и на пряката демокрация. Но и със съзнанието, че е необходимо те да се обогатяват и развиват.
Може ли това да се случи без политическа искреност, емпатия и загриженост, които не просто констатират, но и предлагат решения?
Политика, която се движи от лъжи, корупционни интереси и страх няма бъдеще.
Конфликтите са губене на енергия и време.Премълчаването им е загуба на потенциал. Страхът да си лидера, от който времето има нужда, изяжда основите на демокрацията.
Какво ще дойде след нея, ако не диктатура на репресията във всичките й посредствени форми?
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
заплащането защото няма друга информация, особено такава „преведена“ на разбираем език. Някой беше постнал тук в блога някаква справка, ами едни сухи цифри за едни изказвания, участие в брой доклади и други „дрън-дрън“ неща.
То и затова в медиите излизат такива нелепици за домати, краставици и разни разсади.А има толкова много политически и коментарни предавания по радиа и телевизии.
цитирайТо и затова в медиите излизат такива нелепици за домати, краставици и разни разсади.А има толкова много политически и коментарни предавания по радиа и телевизии.
Търсене
За този блог
Гласове: 2438
Блогрол
1. - Управление на мира - една интересна книга
2. И ДРУГАРИТЕ ОТ ЦК БИЛИ СОЦИАЛНО СЛАБИ. УБО ПЛАЩАЛО ПО 1 200 ЛВ. НА МЕСЕЦ ЗА ХРАНА НА ПЪРВИТЕ
3. КАТО ШЕЙХ ТОДОР ЖИВКОВ ДАРЯВАЛ ТОНОВЕ С НЕФТ
4. ЗА ДВЕ ГОДИНИ БКП ИЗНЕСЛА 1 МЛРД $ В ЧУЖБИНА
5. ОРТЕГА ИЗМОЛИЛ 20 МЛН. ЗА НИКАРАГУА.НА БАНГЛАДЕШ ПОДАРЯВАМЕ 500 Т САПУН И 100 Т КОНСЕРВИ
6. БКП РАЗДАЛО КРЕДИТИ НА НАД 30 ДЪРЖАВИ В СВЕТА
7. ИДЕОЛОГИЯ НА ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ. С ПОДПИСА НА ЖИВКОВ БКП ДАЛА 1 МЛРД. НА ИРАК ЗА ОРЪЖИЕ
8. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА
9. БЪЛГАРСКИЯТ ГУЛАГ
10. БАН ОПРАВДА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЦК НА БКП
11. АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ СРЕЩУ ПАВЕЛ МАТЕВ. БИТКА ЗА АНТИКИ И КОЛЕКЦИИ
12. СОФИЯ ПРЕС - НЕДОСЕГАЕМАТА ИМПЕРИЯ
13. НАРОДЪТ!
14. БСП И СОЛУНСКАТА МИТНИЦА
15. КЪДЕ СЕ СТОПИХА ПАРИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
16. ЗАДАВА СЕ НОВОТО БЪЛГАРСКО ОГРАБВАНЕ
17. ЗА ЧЕСТТА НА СОЦИОЛОГИЯТА
18. АКО МС ОТМЕНИ МОРАТОРНАТА ЛИХВА, ЩЕ ПАДНАТ И СМЕТКИТЕ ЗА ПАРНО
19. НИТО ЕДНА СМЕТКА ЗА ПАРНО НЕ Е ВЯРНА
20. СЪОБЩЕНИЯТА КЪМ ФАКТУРА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ЗАКОНОНАРУШЕНИЯ ИИЗМАМИ
21. ТОПЛОПИКАЦИЯ И НАГЛОСТ
22. ОЩЕ МАЛКО АРИТМЕТИКА ЗА СТЪКМИСТИКАТА С ТОПЛАТА ВОДА
23. Монополистите претендират за търговски отношения с потребителите, но крият размера на лихвата и методиката, по която я начисляват.
24. УПРАВЛЕНИЕТО НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СТРАДА ОТ СИНДРОМА НА ДАУН
25. КАК ШЕФОВЕТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕСТЯТ КАТО СИ ВДИГАТ ЗАПЛАТИТЕ
26. ЗАЩО И КОИ ЕВРОДИРЕКТИВИ НАРУШАВА ТОПЛОФИКАЦИЯ
27. ЗАКОННАТА ГАВРА С "НЕИЗПРАВНИТЕ" ДЛЪЖНИЦИ
28. ДАЛАВЕРАТА С ТОПЛАТА ВОДА
29. РЕШЕНИЕТО СИРИЯ:СИМВОЛНА ИЛИ ИСТИНСКА ПОЛИТИКА
30. БЕЖАНЦИТЕ И БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС
2. И ДРУГАРИТЕ ОТ ЦК БИЛИ СОЦИАЛНО СЛАБИ. УБО ПЛАЩАЛО ПО 1 200 ЛВ. НА МЕСЕЦ ЗА ХРАНА НА ПЪРВИТЕ
3. КАТО ШЕЙХ ТОДОР ЖИВКОВ ДАРЯВАЛ ТОНОВЕ С НЕФТ
4. ЗА ДВЕ ГОДИНИ БКП ИЗНЕСЛА 1 МЛРД $ В ЧУЖБИНА
5. ОРТЕГА ИЗМОЛИЛ 20 МЛН. ЗА НИКАРАГУА.НА БАНГЛАДЕШ ПОДАРЯВАМЕ 500 Т САПУН И 100 Т КОНСЕРВИ
6. БКП РАЗДАЛО КРЕДИТИ НА НАД 30 ДЪРЖАВИ В СВЕТА
7. ИДЕОЛОГИЯ НА ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ. С ПОДПИСА НА ЖИВКОВ БКП ДАЛА 1 МЛРД. НА ИРАК ЗА ОРЪЖИЕ
8. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА
9. БЪЛГАРСКИЯТ ГУЛАГ
10. БАН ОПРАВДА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЦК НА БКП
11. АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ СРЕЩУ ПАВЕЛ МАТЕВ. БИТКА ЗА АНТИКИ И КОЛЕКЦИИ
12. СОФИЯ ПРЕС - НЕДОСЕГАЕМАТА ИМПЕРИЯ
13. НАРОДЪТ!
14. БСП И СОЛУНСКАТА МИТНИЦА
15. КЪДЕ СЕ СТОПИХА ПАРИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
16. ЗАДАВА СЕ НОВОТО БЪЛГАРСКО ОГРАБВАНЕ
17. ЗА ЧЕСТТА НА СОЦИОЛОГИЯТА
18. АКО МС ОТМЕНИ МОРАТОРНАТА ЛИХВА, ЩЕ ПАДНАТ И СМЕТКИТЕ ЗА ПАРНО
19. НИТО ЕДНА СМЕТКА ЗА ПАРНО НЕ Е ВЯРНА
20. СЪОБЩЕНИЯТА КЪМ ФАКТУРА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ЗАКОНОНАРУШЕНИЯ ИИЗМАМИ
21. ТОПЛОПИКАЦИЯ И НАГЛОСТ
22. ОЩЕ МАЛКО АРИТМЕТИКА ЗА СТЪКМИСТИКАТА С ТОПЛАТА ВОДА
23. Монополистите претендират за търговски отношения с потребителите, но крият размера на лихвата и методиката, по която я начисляват.
24. УПРАВЛЕНИЕТО НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СТРАДА ОТ СИНДРОМА НА ДАУН
25. КАК ШЕФОВЕТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕСТЯТ КАТО СИ ВДИГАТ ЗАПЛАТИТЕ
26. ЗАЩО И КОИ ЕВРОДИРЕКТИВИ НАРУШАВА ТОПЛОФИКАЦИЯ
27. ЗАКОННАТА ГАВРА С "НЕИЗПРАВНИТЕ" ДЛЪЖНИЦИ
28. ДАЛАВЕРАТА С ТОПЛАТА ВОДА
29. РЕШЕНИЕТО СИРИЯ:СИМВОЛНА ИЛИ ИСТИНСКА ПОЛИТИКА
30. БЕЖАНЦИТЕ И БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС
