Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2015 10:03 - Идва ли краят на анклавите от имигранти на Стария континент
Автор: sylviastefanova Категория: Политика   
Прочетен: 1906 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.05.2015 10:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ПАСЕ се връща към предложение на Лъчезар Тошев за радикална промяна на европейския обществен модел       Силвия Стефанова   В.Лечител, 20, 21 май 2015г.   http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=8&b=488




1. Големите въпроси
Застрашени ли са европейските ценности от притока на имигранти, които изповядват исляма?
Има ли начин застаряваща и християнска Европа да заживее в хармония с пришълците от другите части на света, без да бъде използвана (единствено) като резервоар за социални помощи?
Кога един имигрант става европеец? Когато стъпи на континента, когато получи политическо убежище, когато си намери работа и дом и вземе гражданство… Или когато той и децата му научат езика на приелата ги страна, опознаят нейната култура и история и с уважение я предадат на своите потомци?
А може би е важно и ние, кореняците на майката Европа, да престанем да виждаме в преселниците от Африка, Азия, от Близкия и от Далечния изток натрапници и втора категория хора, напъплили като скакалци по благоденствието, стандарта и трудовия ни пазар.


Всеки човек иска да живее добре и е достойно да се бори за това. Освен правото на живот, вода, въздух, храна и подслон право на човешката душа е да има мечти. И ако Европа се е превърнала в мечта за много хора по света, трябва ли това да поражда самозатваряне, омраза, противопоставяне и страх сред европейците?
Различието не означава непременно варварство.  Страхливото премълчаване на проблемите обаче не е благородство, нито решение. Уравнението на хармонията, каквото е съвместното съжителство между хора от различни етноси, религиозни и социални общности, винаги има две страни. Важно е кой от коя страна застава, с кого иска да се срещне, с какъв багаж от предразсъдъци или разбиране му протяга ръка. Или я вдига, за да го удари.
Няма среща без опознаване. Там, където хармонията липсва, има дефицит на справедливост и мир.      Затова естествен е въпросът - вярно ли е, че сблъсъкът между религиите е исторически заложен и че хората, изповядващи исляма, християнството, будизма и юдаизма, не могат да живеят заедно и в мир?
Не искам да приема това за вярно. Надявам се страната ни да продължи да бъде позитивният пример, който, освен че опровергава мрачните прогнози, е извор на идеи и решения.
Но тогава следващият въпрос е - нормално ли е противопоставянето между религиите, или то умишлено се подклажда от крайни групировки чрез терористични актове и провокативно сквернословие?
Има опасност, ако не бъдат предприети така необходимите институционални мерки, пролятата  кръв и тлеещата омраза да предизвикат верижни конфликти, нови етнически сблъсъци и дори опустошителна война.
Гласът на мира е глас на далновидната мъдрост. Негови инструменти са законодателните и политическите решения, които предлагат правила, взаимни компромиси (а какво е компромисът, ако не съобразяване с част от аргументите на другия) и перспективи там, където неразбирането, инерцията, страхът и ­конфронтацията раждат само насилие.
Отредено ни е да живеем заедно и вместо да бягаме от тази истина, е по-разумно да я осмислим. За да я облечем в цивилизован регламент и развиващи се международни норми. Защото, както е казал един от най-значимите римски историци, политикът Гай Салустий Крисп още в I в. преди Христа, всеки е ковач на своето щастие и докато при съгласие малките дела растат, при несъгласие великите дела се разрушават. “Concordia parvae res crescunt, discordia maximae dilabuntur.”       2. Миграция и  демография на исляма

  Според изследване на американския  Pew Research Center, оповестено през януари 2011 г., през следващите 20 години  делът на мюсюлманското население в Европа ще нарасне с почти  1/3 - от 6% през 2010 г. на 8% през 2030 г. Или казано по друг начин -  от  44,1 млн. души през 2010 г. през 2030 г. мюсюлманите на Стария континент ще бъдат 58,2 милиона.
Предимно заради продължителната миграция най-голямо увеличение се очаква в Западна и Северна Европа. Във Великобритания например мюсюлманите ще достигнат 8,2% от цялото население срещу 4,6% към момента на проучването. В Австрия от 5,7% ще станат 9,3%. В Швеция кривата е по-стръмна - от 4,9% към 9,9% през 2030 г. В Белгия прогнозата е за 10,2%, а във Франция - за 10,3% срещу съответно 6% и 7,5% към момента на допитването.
Очакванията са през 2030 г. мюсюлманите да бъдат над 10% от цялото население в 10 европейски държави: Косово (93,5%), Албания (83,2%), Босна и Херцеговина (42,7%), Македония (40,3%), Черна гора (21,5%), България (15,7%), Русия (14,4%), Грузия (11,5%), Франция (10,3%) и Белгия (10,2%). Както днес, така и през 2030 г. в абсолютни числа Русия ще продължи да има най-многобройното мюсюлманско население в Европа.
Ето и още факти. Само през 2010 г. Франция е приела  66 000 имигранти мюсюлмани предимно от Северна Африка. Те се равняват на 68,5% от общия имиграционен поток към тази държава. Същата година Испания дава убежище на 70 000 мюсюлмани, те са 13,1% от имигрантската вълна, която я залива. В посочената година 28,1%, или близо 64 000 души от имигрантите във Великобритания се кланят на Аллаха и Неговия Пророк.
Според доклада на Pew Research Center страните от Близкия изток и Северна Африка, в които има високи имиграционни нагласи спрямо Европа, продължават да лидират по процент мюсюлмани сред своето население. В анализа се сочи, че през 2030 г. от 20 държави и територии в тези райони всички освен Израел ще имат не по-малко от 50% мюсюлмани. В 17 от тях се очаква мюсюлманите да бъдат над 75% от цялото население. Изключенията са  Израел, Ливан и Судан, но предвижданията са към 2030 г. 23,2% от израелското население да изповядва исляма срещу 17,7% през 2010 и 14,1% през 1990 г.
През 2030 г. се очаква Ирак да стане втората по численост (след Египет) на мюсюлманското си население държава в региона. Причината е в по-високата раждаемост, отколкото в Алжир и Мароко. Определението за мюсюлмани в доклада е гъвкаво. Но целта е да се обхванат всички индивиди и общности, които се самоопределят като изповядващи тази религия.
3. Религиозна карта на света
Нов доклад на Pew Center, излязъл на 2 април т.г., огласява първото по рода си изключително мащабно изследване за развитието и разпространението на религиите до 2050 г. в световен мащаб. Според него религиозният профил на света се променя бързо. Това се дължи главно на различията в раждаемостта и размера на младежките групи от населението сред големите световни религии, както и на хората, които променят вероизповеданията си. През следващите четири десетилетия християните ще останат най-голямата религиозна група, но ислямът ще расте по-бързо от всяка друга основна религия. Ако сегашните тенденции се запазят, до 2050 г. броят на мюсюлманите почти ще се изравни с броя на християните по света.
Атеистите, агностиците и хората, които не са приобщени към никаква религия – независимо от отчетения ръст в САЩ и Франция, - ще намалеят като дял спрямо общия брой на населението в световен мащаб.
Глобално будисткото население ще бъде приблизително със същата численост както през 2010 г., докато индуистките и еврейските общности ще бъдат по-големи, отколкото са днес.
В Европа мюсюлманите ще съставляват 10% от цялото население.
Индия ще запази хинду мнозинството си, но ще надмине Индонезия по броя на мюсюлманите..
В САЩ християните ще намалеят от над 3/4  от населението през 2010 г. до 2/3 през 2050 г., а юдаизмът вероятно вече няма да бъде най-голямата извънхристиянска религия, отстъпвайки на исляма. Четири от всеки 10 християни в света ще живеят в Субсахарска Африка. Очакванията са динамичният растеж на исляма и християнството да се случи именно тук. От друга страна, голяма част от населението, декларирало религиозна обвързаност, днес е концентрирано в местата с ниска раждаемост и застаряващо население като Европа, САЩ, Китай и Япония.
Специално за Стария континент тенденциите изглеждат така:
Въпреки че християнската популация ще остане най-многобройна, до 2050 г. тя ще намалее със 100 млн. души – от 553 млн. до 454 милиона. Християните ще продължат да са най-голямата религиозна група, но вместо 3/4 ще обхващат 2/3 от населението. През 2050 г. близо една четвърт от европейците, или 23%, няма да имат религиозна принадлежност, а мюсюлманите ще представляват 10% от популацията срещу 5,9% през 2010 година. За същия период броят на индуистите в Европа вероятно ще се удвои от почти 1,4 милиона (0,2% от населението) на близо 2,7 милиона души (0,4%) предимно заради притока на имигранти. Будистите  също ще отбележат бърз ръст – предвижда се броят им в Европа да нарасне от 1,4 млн. на 2,5 милиона. Според проучването през 2050 г. 56,2% от населението в Македония ще изповядва исляма. За сравнение през 2010 г. 59,3% са били християните. 
През 2050 г. мюсюлманите ще съставляват над 50%  от хората в 51 държави. Очаква се в Нигерия и Македония мнозинството да е мюсюлманско, но същевременно Нигерия ще продължи да има една от трите най-големи християнски популации в света след САЩ и Бразилия.
През 2050 г. най-големите групи във Франция, Нова Зеландия и Холандия ще бъдат религиозно необвързаните лица.
Посочените прогнози  почиват на демографски данни за развитието на човешките ресурси в държавите и континентите от целия свят. Те показват, че в световен мащаб мюсюлманите имат най-висок коефициент на плодовитост - средно 3,1 деца, родени от една жена. Той е доста над прага за възпроизводство на поколението (от 2,1), необходим, за да се поддържа стабилна популация. Християните са на второ място по раждаемост, средно с 2,7 деца на една жена. Хиндуисткият коефициент на плодовитост (2,4) се доближава до средния в световен мащаб (2,5). Възпроизводството при евреите - 2,3 деца на една жена - също е над прага за запазване на популацията.
Казаното дотук очертава условията, в които Европа ще трябва да търси и реализира един нов модел в отношението си към другия. Бил той бежанец, имигрант първо и второ поколение, незаконно пребиваващ, сезонен работник, чуждестранен студент и т.н.
Картината няма да бъде пълна без врящото гърне от терористични актове, които подкопаха вярата в намирането на трайни политически решения и непрекъснато дават храна за крайния национализъм.
4. Когато се пролива кръв След масовия разстрел на журналисти от списанието “Шарли Ебдо” в Париж Франс прес публикува статистика за най-жестоките атентати, извършени в страната през последните 40 години. Фактите показват, че ислямски тероризъм е имало и преди, и след падането на Берлинската стена. И преди, и след разпадането на блоковото разделение на света.
Агенцията припомня, че на 11 и 15 март 2012 г. 23-годишният Мохамед Мера застрелва трима военни на улицата в Тулуза и Монтобан, а на 19 март убива три деца и един преподавател в еврейския колеж в Тулуза.
На 3 декември 1996 г. при бомбен атентат в метростанцията Порт Роаял в Париж са убити четирима души, 91 са ранените.
На 25 юли 1995 г. при експлозията на бомба във вагон на метрото на станция Сен Мишел в Париж загиват 8 души, а 119 са ранени. Атентатът е приписан на алжирските ислямистки екстремисти и е сред най-смъртоносните. Същото лято във Франция има девет терористични нападения, в които жертвите са осем, а над 200 са ранените. 
На 17 септември 1986 г. при бомбен атентат пред магазина „Тати” в Париж са убити 7 души, а 55 са ранени. Атентатът е част от серията терористични актове – 15 на брой (три от тях осуетени), - извършени през 1985 и 1986 г. от проиранската терористична мрежа на Фуад Али Салех. В тях убитите са 13, а ранените са 303.
На 31 декември 1983 г. двама души са убити и 34 са ранени на гара Сен Шарл в Марсилия при експлозията на бомба. Минути преди това с друга експлозия във влак по линията Марсилия - Париж са убити трима души, а други трима са ранени. Сред поелите отговорност за двата атентата е „Организацията за арабска въоръжена борба”.
Прекалено мъчително е изброяването на целия списък от терористични зверства. Въпреки това не могат да бъдат пропуснати нападенията, с които в най-новата ни история тежко бяха засегнати Испания и Великобритания.
На 11 март 2004 г. мощни взривове избухват в четири влака в Мадрид. Загиват 192 души, близо 1800 са ранените. Сред убитите има четирима български граждани. Отговорност за атентата поема  терористичната мрежа „Ал Кайда”.
На 7 юли 2005 г. при четири бомбени атентата в Лондон са убити 52 души, над 700 са тежко пострадали. Взривовете  задействат четирима терористи камикадзе.
Разтърсено от жестокостта на атентатите, общественото мнение в Европа и САЩ за пореден път се изправи пред ужаса на едно насилие, за  което няма рационално обяснение.
5. Три гледни точки
В излязлата през 2004 г. книга “Силата на разума” известната журналистка Ориана Фалачи, независимо от предизвикалите полемика тези и дори съдебен процес и обвинения в ксенофобия срещу нея, написва:
”Западът изгуби страстта си и трябва да си я възвърне. Да възвърне силата на страстта си. Бог знае, че това е истина, защото, за да живееш, трябва да имаш страст. Да откажеш да се предадеш, да откажеш да се покориш и подчиниш, значи, че живееш със страст. Но Европа се предаде, покори се, страхливо размаха бялото знаме на раболепието и примирението. А това е самоубийство. Стигнахме дотам, че днес за нас е по-важно да оцелеем, отколкото да живеем. Оцеляването има нужда от страст, но повече се нуждае от разум. Ето защо този път не призовавам за ярост и гордост. Дори не призовавам да си възвърнем страстта. Призовавам да си възвърнем разума”.
По същото време отвъд Океана един друг анализатор, Уолтър Лакьор, водещ член на вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания, също надига глас. В “Терорът, който идва” (2004 г.) той търси връзката между радикализирането на младите мюсюлмани и нерешените социални проблеми на тези общества, за да стигне в изводите си отвъд обясняването им с бедността и липсата на житейска перспектива. Според Лакьор “бедността, комбинирана с масова безработица сред младите хора, действително създава онзи подходящ социален и психологически климат, в който процъфтяват ислямизмът и различни други популистки и религиозни секти, което пък на свой ред осигурява терен за използващите насилие (в рамките на един или друг вътрешен конфликт) групи“.
Позовавайки се на редица прогнози, анализаторът предупреждава, че броят на младите безработни в арабския свят и Северна Африка може да стигне 50 милиона през следващите двайсет години. Ситуация, която според него ще предизвика нестабилност, мощен ръст на демографския натиск към Европа, а в политически план - растящо недоволство срещу  управляващите в мюсюлманските държави – аятоласите в Иран или умерените режими в Египет, Йордания и Мароко.
От дистанцията на времето виждаме, че тези прогнози се сбъдват. Само че Лакьор не спира дотук, а продължава да задава въпроси, без обаче в крайна сметка да намира истинския политически отговор.  
В “Терорът, който идва” четем:
“Кои всъщност са истинските причини за изостаналостта и стагнацията в тази част на света? И защо държавите, постигнали най-значителен икономически прогрес – като Китай и Индия, Южна Корея и Тайван, Малайзия и Турция, – съумяха да го направят без масирана чуждестранна помощ?
Всичко казано по-горе действително сочи наличието на дълбока депресия и нарастваща опасност, но липсва пряка връзка между икономическата ситуация в т.нар. Трети свят и международния тероризъм.
От друга страна, едва ли фанатизмът, типичен за днешните мюсюлмански радикали, ще се разгаря вечно.    Религиозният или националистически фанатизъм се характеризира с различни степени на интензивност през различните периоди. В Египет например наричат този феномен “изчерпването на салафизма”, свързвайки го с постепенното улягане на радикално настроените млади хора и отслабването на първоначалния фанатичен натиск.    Подобно на други движения в историята, месианските групировки стават жертва на постепенното рутиниране на дейността им, на смяната на поколенията и на политическата ситуация, както и на внезапни или постепенни промени в интензивността на изповядвания от тях религиозен фанатизъм. Като това може да бъде както резултат от победите, така и от пораженията им.    Така че някой ден “умиротворяването” на войнствения ислямизъм действително може да стане възможно – но не и днес, в периода на растящата му агресивност, когато фанатичната вяра на ислямистите в глобалната победа все още не е пречупена”. image
Различен поглед върху болезнената тема предлага и един от значимите интелектуалци на нашето време, философът, литературовед и семиотик Цветан Тодоров, който от 1963 г. живее във Франция. През 2008 г. в Париж излиза книгата му “La peur des barbares: au-delа du choc des civilisations”. Една година по-късно “Страхът от варварите” се появява и на българския книжен пазар благодарение на издателство “Изток-Запад”.    Освен със задълбочения исторически преглед на схващанията за “варварството” този труд привлича вниманието с опита да се рационализират страховете на европейците и с усилието да се потърсят онези психологически и културни механизми, които биха могли да възстановят комуникацията между европейците с техните ценности и общностите, които изповядват исляма.
За да бъде ефикасен, диалогът трябва да отговаря на две изисквания, пише в книгата си Цветан Тодоров.
От една страна, според учения той трябва да отчита различието на събеседниците и да не предпоставя, че единият от тях олицетворява нормата, а другият се отклонява от нея, изостава или проявява недобросъвестност. От друга - диалогът няма да доведе до нищо, ако участниците в него не приемат една обща формална рамка на дискусията, ако не постигнат съгласие относно естеството на използваните аргументи и възможността да търсят заедно истината и справедливостта, подчертава той.
В същото време философът предупреждава, че “диалогът между хора от различни страни и с различни култури не протича в някакъв вакуум”. Не е възможно, пише той,  да се заличат вековете история, които го предхождат и през които „страхуващите се страни” са господствали над „страните, изпитващи неприязън”.
Това обаче, изтъква Тодоров, в никакъв случай не означава, че западните страни трябва да се откажат от принципите, които са определили за основополагащи в техния обществен живот. “За да бъдат третирани другите справедливо, суверенитетът на народа, свободата на индивида, утвърждаването на равни права за всички, признаването на плурализма на човешките общества трябва да се утвърждават, а не да се изоставят. За сметка на това трябва да се изостави ограничената представа за другите, която се налага, ако не изцяло, то най-малкото преобладава в медиите и в официалното говорене.”
Според писателя тази ограничена представа се проявява в три отношения. Първото от тях е, че близо едномилиардното мюсюлманското население в света се свежда до исляма, сякаш мюсюлманите, за разлика от останалите човешки общности, правят всичко в живота си само от религиозни съображения.
Второто ограничение според Тодоров е, че ислямът се свежда до ислямизма и до политическата програма на няколкото войнстващи днес групировки.
Третото ограничение, разсъждава философът, е, че ислямизмът се свежда до тероризма, въпреки че той възприема най-различни пътища на политическо действие, някои от които не престъпват действащите закони.
Изходът според писателя е не мюсюлманите да бъдат капсулирани в своята религиозна идентичност, а напротив, да бъдат зачитани наравно с останалите членове на общността. Защото, твърди авторът на “Страхът от варварите”:
“Разделянето и затварянето на културите или на общностите стои по-близо до варварщината, докато взаимното им признаване е цивилизационен напредък”. 
Добре известно е, че интелектуалецът има дарбата да улавя и дори да предвижда тенденциите, но неговата сила спира дотук. За да се случи промяната, са нужни хора от света на политиката. Личности с потенциала да задвижват международните институции чрез умението си да формулират по убедителен начин своите идеи, да създават коалиции от съмишленици и да не се отказват дори когато в очите на песимистите усилията им изглеждат обречени. Такива политици сякаш по предначертание свише печелят парламентарните битки и творят една различна история на бъдещето. Прави го и един български политик.

Името му е Лъчезар Тошев.   6. ПАСЕ: След терористичните атаки в Париж накъде?  
Асамблеята обсъжда връщане към идея на Лъчезар Тошев, приета през 2011 г.

След терористичните атаки в Париж в самото начало на 2015 г., на 28 януари т.г. Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) провежда спешен дебат и приема препоръка към правителствата в Европа, озаглавена: Заедно за демократичен отговор! Важните решения, които се вземат, са засенчени от новината за лишаването на руската делегация от правото на глас и от другите санкции срещу нея и за съжаление остават встрани от общественото внимание.
Както в дебатите, така и в приетия документ, наред с препоръчаните мерки срещу тероризма е засегнат и въпросът за причината за неговата поява.

image
Жозет Дюрио, Сенатор
Френската сенаторка Жозет Дюрийо (от Групата на социалистите) и ръководителят на делегацията на Мароко Мохамед Ятим, чийто парламент е със статут “Партньор за демокрация” в ПАСЕ, както и други депутати поставят въпроса за интеркултурния подход и възможността да живеем заедно в XXI век, в една мултикултурна общност.
Централният проблем, дебатиран в Европа през 2011г.
Този въпрос е централният дебат в Европа, проведен в ПАСЕ през 2011 г., а докладчик е българският депутат Лъчезар Тошев. У нас по темата не се написва нито ред. Вероятно за да не научи някой, че Европа дебатира по доклада на един български политик и че неговият проект за решение е одобрен от ПАСЕ с мнозинство от две трети.
Нали ние не почитаме своите приживе!
Моделът „мулти-култи“ и неговият провал
Този модел предоставя на новодошлите в Европа лица от други държави (главно гастарбайтери с различна култура) права и възможности и ги оставя те сами да решават как да се възползват от тях. С течение на времето се оказва, че на много места, вместо да оползотворят предоставените им шансове, тези групи формират паралелни общества с различна ценностна система, не се интегрират в социума и по този начин полека-лека се превръщат в рисков контингент. Такива паралелни общества се оформят сред турците в Германия, арабите във Франция и сред различни етнически групи в Обединеното кралство. Проблемът, макар и в по-малка степен, е валиден и за останалите европейски страни.
В края на 2010 г. трима лидери на ЕС – Дейвид Камерън, премиер на Великобритания, Никола Саркози, президент на Франция, и Ангела Меркел, канцлер на Германия - с почти еднакви думи обявяват, че мултикултурализмът в Европа се е провалил. Това предизвиква реакцията на Съвета на Европа.
image
Генералният секретар Тьорбьор Ягланд възлага на група от видни бивши държавници начело с Йошка Фишер да изготвят доклад за правителствата на 47-те страни - членки на организацията. Фишер е един от създателите на модела „мулти-култи“ и съвсем логично неговата група от видни личности не успява да предложи нова идея. ПАСЕ трябва също да даде своята гледна точка по този въпрос. Затова през април е избран докладчик. За такъв ПАСЕ определя Лъчезар Тошев от ЕНП, избран от Комисията със значително мнозинство (16 гласа за Тошев, 12- за Грос и 2 бели бюлетини при тайно гласуване)   в конкуренция с Андреас Грос - шеф на социалистите в ПАСЕ, подкрепен и от групите на комунисти, на консерватори и тази на либералите.

Тошев внася предложение за промяна на обществения модел в Европа по този въпрос, което очаквано предизвиква бурни разисквания, състояли се на 22 юни 2011 г.
Предложение за промяна
Докладът „Тошев“ предлага „мулти-култи“ моделът да се замени с интеркултурен подход към новодошлите под надслова “Живеем заедно”.

image След като става Решение на Парламентарната асамблея, новата визия трябва да се има предвид в работата на политическите лидери, неправителствените организации, синдикатите, младежките сдружения, представителите на различните деноминации, медиите и т.н.

В заключителния документ по разискванията ПАСЕ заявява своята готовност да подкрепи необходимите промени, така че всеки в европейското общество да се възползва пълноценно от тях.

Европа е мултикултурна и европейските народи са доказали способността си да живеят заедно и да конструират своето общо бъдеще.


Въпреки че мултикултурализмът преживява нарастващи трудности на национално ниво в отделните държави, Парламентарната асамблея остава убедена, че асимилацията не е решение, се казва в доклада. Отговорът на тези трудности е в интеркултурния подход, който има два аспекта. Първо би трябвало да се въведат изисквания към идващите законно (!) в друга държава граждани, които ще работят и ще живеят там. Тяхната идентичност (култура, език и вяра) ще бъде запазена, но те ще трябва да знаят езика и историята на държавата, в която отиват.

image
Да познават ценностите, традициите и принципите на приемащото ги общество. Да разбират културата на страната и да признават демокрацията, правовата държава и спазването на правата на човека, включително правата на жените, като своя ценност. Твърде важно е изграждането на култура за спазване на закона като част от европейската култура, изтъква в доклада си Лъчезар Тошев. Както е казал някога Хораций в древния Рим:

„Напразни са законите, ако няма нрави!“.

Обществото се формира от гражданството, което от своя страна създава свободата и чак тогава държавата фиксира обществените отношения в закони, заявява в речта си при откриването на дебатите в ПАСЕ Лъчезар Тошев. От друга страна, приемащото общество също има отговорности спрямо тези, които идват. То също трябва да се запознае с културата, историята и обичаите на новодошлите, за да не се допусне изолиране или самоизолиране на тези групи и формирането на паралелни общности с различна ценностна система. Целта е да се създаде разбиране и от двете страни на това взаимодействие, че различията са нормални и обогатяващи. Това е повече от толерантност, аргументира се българският политик.
През 1999 г. по инициатива на стария емигрант и първи български посланик в Страсбург д-р Светлозар Раев Комитетът на министрите приема Декларация и Програма за обучение в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите. Тази инициатива довежда до създаването на Европейската харта за обучение в демократично гражданство и в права на човека. На базата на тези рамкови документи в учебните програми, в дейността на медиите, общините, неправителствените организации, църквите и пр. би следвало да се включат конкретни дейности за постигането на тази цел, е позицията на Лъчезар Тошев.


image Интеркултурният подход е активно взаимодействие между две културно различни групи в обществото, така че да се изгради най-добрият модел за тяхното мирно съжителство. Той не може да се налага като социално инженерство, а трябва да се постига чрез диалог и разбиране.
Визирайки борбата срещу екстремизма и идеята за инициирането на интеркултурен диалог, ПАСЕ отправя препоръки и към Комитета на министрите. Като приоритети са предложени:

По-активното включване на чужденци в обществения живот на местно ниво;
Лансирането на широка кампания за популяризиране на  “Живеем заедно”;
Поощряване на гражданите да изучават и опознават културата на имигрантите;



Взимане на спешни мерки за изпълнението на препоръката на Асамблеята “Да преборим бедността” и др.
Дебатите
По това предложение за радикална промяна на обществения модел в ПАСЕ има остри дебати. Социалисти, комунисти и част от либералите се противопоставят, защитавайки досегашния „мулти-култи“ модел. Същата позиция заемат и турските депутати, и тези от Азербайджан... Разбираемо! Християндемократите, консерваторите и друга част от либералите подкрепят идеята на Тошев. Думата взима и Генералният секретар на Съвета на Европа – норвежецът Тьорбьорн Ягланд, който заявява, че този въпрос е сърцевината на европейския модел, и призовава докладът и съдържащата се в него проектопрепоръка до правителствата да бъдат приети. За да се приеме такава препоръка обаче, правилникът изисква мнозинство при гласуването от 2/3 от гласовете, което в случая е трудно постижимо. След целодневните дебати в края на деня препоръката е приета дори с повече от необходимите гласове.
И след това...
Правителствата на Европа отговарят на Асамблеята, но от това кой знае какво развитие до този момент няма. Може би защото сред европейските кабинети все още се срещат политици с ляво мислене, които робуват на стария модел. 
След терористичните атаки в Париж въпросът за интеркултурния подход пак става актуален! В новия документ, гласуван от ПАСЕ, той се  поставя отново с конкретни препоръки. Изисква се да се осигурят и необходимите условия и средства за въвеждането на модела „Живеем заедно!“.
В България, разбира се, всичко това ще дойде като европейска политика. Кой у нас се интересува от въпросите, които поставя Лъчезар Тошев - от интеркултурния подход, от създаването на български форум за бъдещето, предложението за създаване на Пакт за стабилност за Югоизточен Кавказ и пр.

Слаба утеха е, че Центърът за европейски изследвания на името на Вилфрид Мартенс отдавна е оценил иновативното мислене на този български политик, който остава неразбран от повечето си колеги в родината. ( Линк към страницата на мрежата за европейски идеи към ЕНП:
http://www.europeanideasnetwork.com/publications     )

“Лъчезар Тошев е скромен човек, дори когато свърши нещо, което обръща поведението на една европейска институция и следователно на всичките участващи страни в нея, той прави това скромно, така че някой може и да не е забелязал”, казва за него бившият премиер и лидер на СДС Филип Димитров при представянето на книгата “Историята на един документ”, проследяваща инициираната от Тошев и приета от ПАСЕ Резолюция за осъждането на престъпленията на комунистическите режими в Европа.

Но нека отново се върнем към интеркултурния подход и Решението на ПАСЕ от 2011 г., които са сред безспорните български приноси в развитието на международните отношения.

За разлика от София, на следващата сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа британският премиер Камерън идва, за да обясни позицията си и да отговори на критиките. Публични изявления прави и премиерът (тогава), а сега президент на Турция Ердоган... 

У нас, изглежда, се смята, че чрез политиката на откриване на будки за дюнери тези проблеми ще изчезнат от само себе си.
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА

Вестник “Лечител” публикува за първи път в България предложението на Лъчезар Тошев за радикална промяна на европейския обществен модел, представено и обсъждано на дебати в ПАСЕ още през 2011 г.
Поради особената актуалност на проблема и настоящата тревожна ситуация в Европа отделяме шест страници, посветени на темата.


  ИЗВАДКИ ОТ СТЕНОГРАМАТА НА ДЕБАТИТЕ, ПАСЕ,  22 юни 2011 г.
В разискванията взеха участие 40 оратори от различни страни и политически групи

Докладчик: Лъчезар Тошев
 
imageПочитаеми дами и господа,
Още с първите стъпки към обединението на Европа отците основатели се обединиха около виждането, че това ще бъде мултинационален и мултикултурен съюз, основан на общи ценности. Европейският мултикултурен модел, така както е бил приеман по онова време, е повече от простото събиране на различни идентичности. Той включваше националните различия и особености в общата воля за споделено бъдеще, за общи действия и за основаване на наднационални общи органи със справедливо представителство – модел, интегриращ различията, без да ги премахва. Трите основни стълба на тази Обединена Европа са демокрацията, върховенството на закона и защитата на човешките права. Въпреки това казаното не е достатъчно, за да се опише съвременният европейски модел, който включва също някои конкретни решения, идващи от историята и културата на всяка страна членка, обединени в общата воля за бъдеще. Ние също трябва да си припомним, че на историческия конгрес в Хага през 1948 г. бяха оставени символично няколко празни места, запазени за бъдещите страни членки от Централна и Източна Европа, които по онова време не бяха в състояние да присъстват на това изключително събитие. Тези отсъстващи страни по това време страдаха от комунистически диктатури и попаднаха от другата страна на вече издигащата се “желязна завеса”. След 1989 г. и разрушаването на Берлинската стена тези страни бяха приети в Съвета на Европа, а много от тях - и в Европейския съюз и така заеха местата, които бяха запазени за тях в европейското семейство. Промените, които се случиха след 1989 г., засегнаха не само страните от Централна и Източна Европа, но в значителна степен се отразиха и предизвикаха промени в западноевропейските държави. Сплотяването и адаптирането на Обединена Европа продължава и сега. Бидейки наясно с различните култури, ние мислехме, че мултикултурният европейски модел е добре установена, безспорна и общоприета система, която силно защитавахме. Само преди няколко месеца обаче политическите лидери на Германия, Обединеното кралство и Франция с почти еднакви думи поставиха на съмнение успеха на мултикултурализма.
(…)
Главният въпрос днес е “Ако мултикултурният модел не работи добре в някои европейски страни, какво е решението?”. Асимилацията очевидно не е възможно решение - ние всички сме съгласни с това. Някои хора смятат, че ако приемем необходимите закони и осигурим възможности, това ще реши всички проблеми. Очевидно това не е достатъчно. Не са законите, които създават обществото. Обществото първо се създава от гражданството, което на свой ред създава свободата и едва тогава е ред на държавата да закрепи това в закони. Култивирането на спазването на закона е част от европейската култура, но и другите елементи са важни. Quid leges sine moribus vanae proficiunt! “Напразни са законите, ако няма нрави”, е написал Хораций преди повече от 2000 години и това и сега е валидно.
(…)
Ако законите и условията не са достатъчни за истинска интеграция  на новодошлите и на другите маргинализирани групи, какво трябва да се направи? Групите, които не могат да се интегрират успешно в обществото, имат нужда от нашата активна подкрепа, за да се възползват от възможностите, които са им предоставени. В това взаимодействие те също трябва да бъдат активни участници. Те не са обект, а субект! От хората, идващи законно да живеят в една страна, не се очаква да изоставят елементите на своята идентичност - вяра, език и култура. Но от тях се очаква да демонстрират желание да се интегрират в обществото на новата си страна - не само чрез научаване на езика, но и с придобиване на познание  и разбиране за местната култура, и да  спазват демокрацията, човешките права – в т.ч. правата на жените, и да приемат върховенството на закона. От своя страна обществото, от което произлизат, не трябва да ги остракира (изолира), ако те пожелаят да сменят вярата си или културата си. Ние трябва да изградим културни мостове, окуражавайки европейските граждани да се запознават с културата, езика, традициите и историята на новопристигналите и да се отнасят с уважение към тях. Това активно взаимодействие ние наричаме интеркултурен подход. Той включва в активно взаимодействие културно различни групи с цел да намерят най-добрия модел, за да могат да живеят заедно. Подчертавам, че предлаганите мерки не биха могли да бъдат постигнати чрез глобален подход на социално инженерство. Това категорично би било неприемливо! Целта, която сме си поставили, може да бъде постигната само чрез диалог, разбиране и  общо съгласие.
(…)
Подчертавам, че в днешните дебати няма място за конфронтация или използване на процедурни похвати, за да се провали решението, а само за искрен принос по тези толкова важни проблеми. Искрено вярвам, че ще можем да намерим обща позиция по отношение на тези въпроси. Като докладчик на Комисията по политически въпроси, поканих всичките четири комисии, които оценяваха моя доклад, да допринесат чрез предоставяне на своите идеи още в началния етап на изготвянето на документа. Благодарен съм на всички тях, че успяхме да намерим широко съгласие по текста на проекта за препоръка (до правителствата на страните членки - б.р.).



image

image


image     image  

image


image



image



image


image

image

Линкове към всички документи и стенограмите на сайта на ПАСЕ по темата (на английски език) :
 
  Living together in 21-st Century The Cluster with all documents – i.e. the Report, Opinions of the Committees, the adopted Recommendation and the Reply of the Committee of Ministers on it http://assembly.coe.int/nw/xml/XRef/Xref-DocDetails-EN.asp?FileID=13044&lang=EN   Verbatim Records of the debates     22 June 2011, 10 am, item 2 of the Agenda:   http://assembly.coe.int/Main.asp?link=/Documents/Records/2011/E/1106221000E.htm     continuation – last item of the afternoon Agenda     22 June 2011, 3 p.m. , item 5 of the Agenda   http://assembly.coe.int/Main.asp?link=/Documents/Records/2011/E/1106221500E.htm    
   
 
Posted by toshev at петък, май 22, 2015



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sylviastefanova
Категория: Политика
Прочетен: 1138606
Постинги: 423
Коментари: 709
Гласове: 2437
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. - Управление на мира - една интересна книга
2. И ДРУГАРИТЕ ОТ ЦК БИЛИ СОЦИАЛНО СЛАБИ. УБО ПЛАЩАЛО ПО 1 200 ЛВ. НА МЕСЕЦ ЗА ХРАНА НА ПЪРВИТЕ
3. КАТО ШЕЙХ ТОДОР ЖИВКОВ ДАРЯВАЛ ТОНОВЕ С НЕФТ
4. ЗА ДВЕ ГОДИНИ БКП ИЗНЕСЛА 1 МЛРД $ В ЧУЖБИНА
5. ОРТЕГА ИЗМОЛИЛ 20 МЛН. ЗА НИКАРАГУА.НА БАНГЛАДЕШ ПОДАРЯВАМЕ 500 Т САПУН И 100 Т КОНСЕРВИ
6. БКП РАЗДАЛО КРЕДИТИ НА НАД 30 ДЪРЖАВИ В СВЕТА
7. ИДЕОЛОГИЯ НА ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ. С ПОДПИСА НА ЖИВКОВ БКП ДАЛА 1 МЛРД. НА ИРАК ЗА ОРЪЖИЕ
8. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА
9. БЪЛГАРСКИЯТ ГУЛАГ
10. БАН ОПРАВДА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЦК НА БКП
11. АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ СРЕЩУ ПАВЕЛ МАТЕВ. БИТКА ЗА АНТИКИ И КОЛЕКЦИИ
12. СОФИЯ ПРЕС - НЕДОСЕГАЕМАТА ИМПЕРИЯ
13. НАРОДЪТ!
14. БСП И СОЛУНСКАТА МИТНИЦА
15. КЪДЕ СЕ СТОПИХА ПАРИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
16. ЗАДАВА СЕ НОВОТО БЪЛГАРСКО ОГРАБВАНЕ
17. ЗА ЧЕСТТА НА СОЦИОЛОГИЯТА
18. АКО МС ОТМЕНИ МОРАТОРНАТА ЛИХВА, ЩЕ ПАДНАТ И СМЕТКИТЕ ЗА ПАРНО
19. НИТО ЕДНА СМЕТКА ЗА ПАРНО НЕ Е ВЯРНА
20. СЪОБЩЕНИЯТА КЪМ ФАКТУРА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ЗАКОНОНАРУШЕНИЯ ИИЗМАМИ
21. ТОПЛОПИКАЦИЯ И НАГЛОСТ
22. ОЩЕ МАЛКО АРИТМЕТИКА ЗА СТЪКМИСТИКАТА С ТОПЛАТА ВОДА
23. Монополистите претендират за търговски отношения с потребителите, но крият размера на лихвата и методиката, по която я начисляват.
24. УПРАВЛЕНИЕТО НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СТРАДА ОТ СИНДРОМА НА ДАУН
25. КАК ШЕФОВЕТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕСТЯТ КАТО СИ ВДИГАТ ЗАПЛАТИТЕ
26. ЗАЩО И КОИ ЕВРОДИРЕКТИВИ НАРУШАВА ТОПЛОФИКАЦИЯ
27. ЗАКОННАТА ГАВРА С "НЕИЗПРАВНИТЕ" ДЛЪЖНИЦИ
28. ДАЛАВЕРАТА С ТОПЛАТА ВОДА
29. РЕШЕНИЕТО СИРИЯ:СИМВОЛНА ИЛИ ИСТИНСКА ПОЛИТИКА
30. БЕЖАНЦИТЕ И БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС