Прочетох писмото на турския премиер Ахмед Давутоглу до българския министър-председател Бойко Борисов.

Хубаво е, че то стана достояние на българската общественост. За да можем да го коментираме като граждани. И да му дадем своя отговор, макар и задочно.

Всеки от нас има право на това, защото България е европейска и демократична държава. Държава, в която хората мислят. Задават въпроси  и следят с изострено внимание международните събития и процеси.

В тази страна никой не парадира със своето благородство и нещо, което е много по-важно, не прави двулична политика със страданието на хората. България е лоялен и човеколюбив партньор, който в дългата си история често е избирал трудния път на достойнството пред лукавия път на парите.

България е страна със сърце, което се доверява, но и с разум, който не приема лъжите.

Именно затова пиша. Пиша тези редове със съчувствие  и болка. Заради трагедията на милионите човешки същества, които бяха насилствено прогонени от своите родини.

Преди близо век половин милион българи, мои сънародници, преживяха подобна Голгота, бягайки от Източна и Западна Тракия, от Южна Добруджа, от Македония, Солунско и Драмско. От Серско, където през 1913 г. 250 българи - войници, чиновници, учители, адвокати и свещеници бяха зверски изклани в сградата на Серската българска девическа гимназия. Бягаха и от Струмишко, от Цариброд и Босилеград.

На 13 ноември 1920 г. българският парламент прие Закон за заселването на бежанците и за обезпечаването на техния поминък. По това време България беше натоварена с изплащането на репарации от 2, 25 милиарда златни франка, но тя намери сили, щедрост и дух и отпусна на всеки бежанец земя за обработване, жилищни сгради, дюкяни и воденици, безплатен дървен строителен материал, безплатно пътуване за превозване на покъщнината, заеми от Българската земеделска банка, временни парични помощи, безплатна храна, лекарства и здравни грижи. Раздадените земи за заселване, за обработване или строеж, финансовите заеми и сградите за упражняване на професията бяха освободени за 5 години от данъци.

Това е големият, със 100-годишна „давност”мъдър български опит, който много по-богатите от България държави, биха могли да приложат и днес.

 

Пиша.

И ще пиша с прозорливостта на човек, който познава не само своето минало и история. Пиша и ще пиша като журналиста, който още преди две години очерта „пътна карта” за  Сирия, предлагайки страната да се присъедини към Конвенцията за забрана на химическото оръжие, а след това чрез гаранциите на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, да постигне „зона, свободна от военни действия”.

Ето един цитат от тогава. От 4 септември 2013 година:

„ Защо реакцията и политическите отговори на големите световни играчи не съответстват на същността на събитията, които ги провокираха?Необходими са решения, които да предотвратят новото използване на химическо оръжие. Провокации с химическо оръжие. И продължаващо въоръжаване на враждуващите сили…Необходимо е да се постигне договаряне на зони, свободни от военни действия и от двете страни, за да може да започне възстановяването на жилищата и на инфраструктурите в тези райони. Веднага. За да се подготви завръщането на бежанците при двустранни гаранции за тяхната сигурност.

Необходимо е да се подготвят нови избори, да се огледа конституцията, а енергията на населението да се ориентира към търсенето на траен мир чрез политически решения.

Необходимо е да се действа така, като че ли мирът е неизбежен. А не войната….

Проблемите в Сирия трудно ще се решат, ако продължат да се преплитат и свързват с проблеми на международната общност и други страни. Това е грешен подход.

За да изчезне опасността от химически атаки в региона, Съветът за сигурност на ООН трябва да приеме Резолюция, с която да призове сирийските власти незабавно да подпишат и ратифицират Конвенцията за неупотреба на химическо оръжие. Подобен документ, в подходяща форма, трябва да бъде подписан и от лидерите на опозиционните сили.

Гаранти на процеса за официалните власти в Сирия трябва да станат Русия и Китай, заедно с наблюдатели от САЩ. А за опозиционните сили - САЩ и Франция, с наблюдатели от Русия. Като същевременно изброените страни, заедно с Великобритания и Китай, се ангажират, че няма да допуснат ново въоръжаване на правителствените и опозиционните армии с техни оръжия.”

 

На 14 септември 2013 г. Русия и САЩ постигнаха договореност за химическото оръжие на Сирия. Страната се съгласи да предаде своите арсенали, Конвенцията беше подписана.

След това мирният процес умря. Въоръжената помощ за т. нар. опозиция и безчинствата на крайните ислямисти осигуриха преизбирането на Башар ал Асад. В очите на много сирийци от „диктатор” той се превърна в по-малкото зло, в наследника на „духа на Гамал Абдел Насър”, в символ на антиколониалната политика.

Ако ръката не се бои да чете в полумрак, не е толкова трудно да се отдръпне завесата. Само че каква е ползата от очите, ако умът остава сляп, защото „войната е лека за зрителите”, както биха казали древните мъдреци?

Умението на голямата политика е в познаването на всички гледни точки и на детайла, защото без това знание е невъзможен работещ компромис. При конфликт с жестокостта на сирийския, кой ще определи кои компромиси са допустими?И кои не бива да се допускат?

„В рамките на колективните усилия срещу кризата първостепенната мярка трябва да бъде установяването на „зона на безопасност”, която може да се създаде в северната част на Сирия. Такава зона би позволила доброволното завръщане на бежанците.”, пише в своето писмо до българския министър-председател Бойко Борисов, неговият турски колега Ахмед Давутоглу.

Звучи добре. Дори обнадеждаващо. Но как ще бъде постигнато днес, след като от две години Ислямска държава безконтролно разкъсва съдби и държави? Плаща на своите наемни убийци с  хиляди долари и злато и само от банките в Мосул открадна 500 милиарда иракски динара ($439 млн.).

И защо зоната за безопасност трябва да бъде създадена точно и само  в Северна Сирия? А се мълчи за Ирак?

Част от тези територии се контролират от кюрдите, които водят успешни действия срещу ИДИЛ. През юни техните „Сили за защита на народа” и сирийската армия се споразумяха за общи действия и изтласкаха Ислямска държава от североизточния град Хасака. По същото време и САЩ, и Турция се договориха за създаването на буферна зона, свободна от ИДИЛ, с обхват от 110 км. Също в северните райони на Сирия.

Съществува ли разлика между турско-американския план и това, за което става въпрос в писмото на Давутоглу? Какво представлява изграждане на т.нар. буферна зона, освен нахлуване на чужди войски в чужда държава? Според статия, публикувана във „Financial Times”, Йордания също възнамерява да създаде буферна зона в огромна площ, която се простира върху южните сирийски провинции Дараа и Суейда. Зоната вероятно ще включва и град Дараа, където през юни и юли се водеха тежки битки между правителството на Башар ал Асад и бунтовническите сили. Смята се, че плановете на Йордания включват и създаването на “милитаризирана зона”, която да отдели буферната зона от правителствените войски. Йорданците, подкрепени от САЩ, ще установят линия, която вероятно ще обслужва предимно “съществуващите бойци в бригадите срещу Асад в Южна Сирия”. Става дума за Свободната сирийска армия, фаворизирана от Запада, чиито бойци се обучават в Йордания.

 

В  контекста на изброените процеси, опит ли е писмото на турския премиер да се намери страна от ЕС, която да „задвижи” на съюзно ниво американските  проекти с евентуалното намерение  и за сухопътна намеса? Това ли беше задкулисната цел на внезапно избухналата нова бежанска вълна? В перспектива тя има потенциала да маргинализира чрез подклаждани бунтове политическите елити на Франция и Германия. В двете най-силни държави на ЕС предстоят избори. Както и в Турция, и САЩ.

Има ли опасност закъснялото създаването на „зона на безопасност” само в северните области, да легитимира разкъсването на Сирия на три отделни части? Едната под управлението на Башар ал Асад и с влиянието на Русия. Втората, контролирана от  терористите на ан- Нусра и т. нар. опозиция, които ще се договорят с международните сили. А третата плячкосвана и изоставена на ИДИЛ?

Но може ли един, макар и „безопасен” резерват за бежанци да бъде истинска цел? Може ли създаването на много „резервати” с различна по степен и жестокост диктатура да бъде изобщо някаква цел?

Или целта е да се постига и изгражда справедлив и траен мир?За да не се превърнем и ние, европейците, в опустошен от страхове и фобии резерват.

Ако евроатлантическата общност иска планът за безопасна зона да проработи, тя ще трябва да степенува и фокусира своите действия. Предпазливо и преценявайки всички варианти и последиците от тях.

За да реши най-сетне кой „враг” е по-голям. И кой е истинският „враг”.

Дали са  кюрдите?

Дали е един президент, който беше преизбран.

Дали е Ислямска държава, която вече сече собствени монети.

Право, което отдавна нямат нито американският президент, нито Съединените Американски Щати.

 

 

Освободилата се от разпадашата се ислямска Турция България наистина има опит с посрещането на бежанци- СВОИ бежанци, спасяващи се от геноцид под гърци и турци. Има опит с християни- арменци, но опитът с мюсюлмани е негативен. През 13-14 в. османците през Галиполи се заселват мирно и тихо по Европейските земи. После се появява техен амбициозен водач, който завоюва Балканите и изтрива с токовете на чизмите си България от света.

В горния пост не се конкретизира кои държави биха могли да използват част от българския опит. Защо не допуснете, че написаното се отнася и до турската страна, чието население е преобладаващо мюсюлманско и към момента възлиза на 77 436 896 души? И само за 55 год. се е увеличило тройно. В продължение на близо десет години, Турция отчиташе икономически растеж от порядъка на 7-9 на сто през 2004, 2005,2006,2010 и 2011 година. Факт е, че в последните 3 години показателите са доста по-ниски и растежът е между 3 - 4%, но дори и така той е много по-висок от този в страните от еврозоната. И не може да се сравни с икономическото състояние на България, в момента, в който дава подслон, поминък и бъдеще на половин милион бежанци.
Благодаря ви, че коментирахте.

ПРЕКРАСЕН АНАЛИЗ !
ДАНО ГО ПРОЧЕТАТ ПОВЕЧЕ ХОРА , ОТ КОИТО ЗАВИСЯТ
МНОГО НЕЩА.
ПРЕВЕДИ ГО И ГО РАЗПРОСТРАНИ В ИНТЕРНЕТ !

Мисля, че Турция вече не е това, което е в представите ни, както на целокупния народ, така и на управниците ни. Спомням си как при една случайна среща през 1987 г. в чужбина срещнах турчин, който се оказа че е участник в международна научна конференция и е атомен физик !? Бях много изненадан, че е възможно турчин да бъде с такава квалификация. Което , разбира се, от сегашна гледна точка е обяснимо с внушаваната ни представа. Турция /поне в западната си част/ е една голяма държава със собствените си интереси и претенции, с които трябва всички да се съобразяват. Така че да обвиняваме и подозираме Давутоглу в някакви неевроатлантически замисли е просто неоправдано. Това си е туркоизгодна политика /ако мога да се изразя по този начин/.

За да се приложи българският опит е необходимо
той да бъде предложен, популяризиран, но кой
да го направи от управляващите, като не четат
блоговете ни, за да научат, че дори има такъв опит.

Не допуснах, че може да става дума за друга държава, понеже обикновено блога посещават българи, а разглежданият проблем е остър, предстоящ за нас . Ще погледна от друг ъгъл.