САЩ са страната, използвала най-много бомбени удари в новата история на света. С най-много жертви сред цивилното население.

Хитлерова Германия е победена, а европейските й съюзници и сателити - капитулирали, когато американците хвърлят атомните бомби над Хирошима и Нагасаки. Акт, с който изпепеляват между 150 000 и 256 000 души, а хиляди след това измират от лъчева болест. През август отброихме 70 години от това нечовешко събитие.

Неоправдани и злокобни са и бомбардировките над София, извършени от англо-американските бомбардировачи през Втората световна война. Една от тях започва на 10 януари 1944 г., когато с атаката на 15-та американска въздушна армия, българската столица е щурмувана от 330 самолета. Сто и десет от тях са изтребители, 220 са тежките бомбардировачи. За едно денонощие са разрушени 93 държавни и 3211 частни сгради, 427 са полуразрушените. София е засипана от бомбен килим, широк 2 км.

Бомбените удари, нанесли поражения върху предимно граждански обекти, в английските военни планове са окачествени като „терористични бомбардировки”. Заради тях в края на войната тежко засегнат е Народният театър. Полуразрушена е строената през 11-13 век църква „Свети Спас”, известна като „Възнесение Господне”, близо да чийто порутен олтар е обесен съратникът на Васил Левски - Киро Геошев, уважаван книжар и търговец.

Храмът „Св. Спас” е притежавал уникални стенописи, датирани от 15 до 19 век. Около него се е намирала крепостна стена на стара Сердика, старини от 3 и 5 век, както и средновековен некропол. Напълно унищожени от бомбите са Градската библиотека, в която изгарят 40 000 тома, католическата катедрала „Св. Йосиф”, изгорен е куполът на храма, вграден в Духовната академия, разрушен е градският център, две хиляди са убитите, сринати със земята са 12 657 сгради.

По това време България е разполагала с армия от 700 000 души. Въпреки че е обявила символична война на САЩ, нито един неин войник не воюва на фронта срещу съюзническите сили. Бомбардировките над София се осъществяват срещу държава, чийто покоен монарх цар Борис ІІІ на два пъти е отхвърлял настояванията на Хитлер да влезе в Тристранния пакт. България се присъединява към Оста, едва след като на 1.03.1941 г. германските войски нахлуват на нейната територия.

Бомбардировките на англо-американците се осъществяват срещу държава, която е загубила своя монарх и държавен глава точно заради усилията му да откъсне България от съюза с Хитлер, за което свидетелстват все повече документи. И за което разбира се са били „в час” и американци, и англичани.

Всъщност една от най-масираните бомбардировки на София започва само ден, след като по думите на някогашния Върховен комисар по снабдяването Петър Аладжов, румънският „маршал Антонеску отправя към регентите на България последен зов за съвместно излизане на двете страни от войната чрез създаването на неутрален блок на Балканите”.* Точно това е планът, който е подготвял и цар Борис ІІІ. Само че след смъртта му не се е намерил български политик, който да продължи неговото дело. В сложната и опасна дипломатическа игра на монарха по спасяването на България от поредната катастрофа, са били замесени имената на личния пратеник на Рузвелт в Швейцария Алън Дълес, на генерал Уилям Донован, на антинацистки настроения шеф на германското военно разузнаване адмирал Вилхелм Канарис, който е поддържал връзки с американското и британското разузнаване и който успява на 22 юли 1943 г. тайно да се срещне и с цар Борис ІІІ. Има документални свидетелства, които сочат, че само няколко дни преди смъртта на царя, са били организирани големи маневри на Първа българска армия, чиято цел е била да се защити София от евентуален удар от страна на германците. Политическият завой на България е предвиждал излизането на страната от Пакта и обявяването на активен неутралитет заедно с Унгария и Румъния. Планът е трябвало да се осъществи веднага след отстраняването на Мусолини от власт. Независимо от неговия неуспех, има нещо много брутално и гадно в бомбардировките на София, няколко месеца след смъртта на цар Борис ІІІ. Правят ги тези, с които той е подготвял таен съюз и които след това с лекота хвърлят България в лапите на болшевизма. Но не и преди демонстративно да поругаят саможертвата на българския цар, който е искал да опази своя народ.

В паметните битки срещу англо-американските летящи крепости, от Враждебна и Божурище в атака се хвърлят 39 български изтребители. Към тях се присъединяват и орлите на поручик Тодор Ризов. Съотношението на силите е 10 към 1. В неравните битки загиват 22 летци, сред които Симеон Михайлов, Атанас Кръстев, Герхард Венгел, Мито Дисов и Любен Кондаков.

Димитър Списаревски, едва 27-годишен и защитавайки населението на София, става първата българска жива торпила. Втората е Неделчо Бончев.

„Летящият като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяюща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга я разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори за най-смелия пилот!”, свидетелства за подвига на Списаревски плененият американски авиатор Джон Маклендън.

"Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”, твърди и лейтенант Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943 г.

Започналата на 18 октомври 1943 г. англо-американска въздушна офанзива срещу София, Скопие и Велес завършва половин година по-късно. Срещу България са изпратени над 2500 изтребители и тежки бомбардировачи. Отбраняват я 80 български летци и 30 немски пилоти. По време на англо-американската операция „Прицел от упор”, чиято цел е създаването на бомбени килими, София е бомбардирана 11 пъти. Вражеските полети над българска територия в периода 1943-1944 г. са над 23 000. При бомбардировките са хвърлени 4 350 тона взривове с експлозивни и запалителни бомби. Нанесените материални щети са за над 24 млрд. тогавашни щатски долара.

 
През август 2014 г. се навършиха 50 години и от  започването на американските въздушни удари над Виетнам. По време на „мръсната война”,  както сами я наричат, САЩ изсипаха над тази страна над 6 100 млн. тона бомби. Само за сравнение - 1613 млн.тона са бомбите, с които Германия и съюзниците й бяха бомбардирани през Втората световна война. Съотношението е 4 към 1.

На 17 януари 2016 г. ще се навършат и 25 години от започването на операцията „Пустинен щит” в Ирак, която прерасна в „Пустинна буря”.В нея участваха 537 000 американски войници и още 160 000 бойци от 30 държави. По данни на американските военни в „Пустинна буря” са били използвани 244 бомби с лазерно насочване и 88 прецизни ракети „Томахоук”**.През 1992 г. командващият планирането на въздушните удари ген. Бъстър Глосън признава, че от 85 хил. тона бомби, едва 8 хил. са били прецизно насочвани оръжия.Въздушните удари се ръководят от саудитската столица Рияд, където се намира щабът на американските ВВС. Командващ съюзническите ВВС е генерал Чарлз Хорнър, с когото Глосън е воювал заедно във Виетнам. Разузнавателни самолети извършват всеки ден полети на голяма височина.Сателити оглеждат всеки квадратен метър от територията на Ирак, за да търсят с инфрачервени сензори всяка промяна на температурата на земята и дълбоко в нея, която може да издаде подземни силози и бункери. Според специалисти сателитите могат да засекат дори хладилниците, които охлаждат евентуалното химическо и бактериологично оръжие. По време на операцията срещу иракската армия, авиацията изсипва толкова бомби, че в един момент базата в саудитското пристанище Джеда на Червено море остава няколко дни без муниции, а Пентагонът създава специално звено, което да се грижи за навременните доставки. Американски военни експерти твърдят, че иракските войници са били избивани като „внезапно осветени хлебарки”.

Според бившия американски министър на правосъдието Рамзи Кларк, който посещава Ирак след края на конфликта, 115 000 цивилни иракчани загиват по време на войната.Пак според негово изследване през следващите години, жертвите се увеличават до 500 000. По данни на иракските власти от 1990 г. до края на ноември 2001 г., вследствие на ембаргото, в Ирак са починали

1млн. 614 303 души. От тях 667 773 са деца под 5-годишна възраст. През 1993 г. американският учен Уилям М. Аркин, президент на Института за науки и международна сигурност във Вашингтон, изчислява, че срещу Ирак са били изстреляни общо 300 т обеднен уран. Въпреки че изотопът U238 има два пъти по-слаба радиоактивност в сравнение с естествения уран, опасността от заразяване остава.

Пръв германският доктор Зигварт-Хорст Гюнтер забелязва непознати симптоми при прегледите на иракски деца.По това време той ръководи Жълтия кръст, организация която оказва медицинска помощ на деца и помага на иракските лекари в трудната им работа след „Пустинна буря”.

Изследвания на учени от университета във Флоренция и Агенцията за защита на околната среда в Тоскана сочат, че децата на Балканите и в Ирак са изложени на по-голям риск да се разболеят от рак или да получат увреждания на бъбреците, ако имат досег с почва, заразена с обеднен уран. Изследването е публикувано в списание „Ню сайънтист” през юли 2002 г. Според изданието в двата района са били използвани общо 280 тона обеднен уран.

През 1994 г. американската телевизия Ен Би Си представя филм за два случая на „синдрома от войната в Залива”. В него се разказва историята на две жени, участвали в операция „Пустинна буря”. Едната ражда дете с малформации, а другата заболява от болест, която прилича на радиационно облъчване. През 1993 г. д-р Джеймс Холсингър от Администрацията на ветераните, признава, че сред войниците се наблюдават непознати болестни синдроми, които вероятно се дължат на обеднения уран. В резултат 290 000 участници във войната в Залива подават искове за обезщетение. 161 000 от тях са удовлетворените.**

 

САЩ са страната, която прилага т.нар. "целеви убийства" с дронове, информира публикация в сп. "Ню Йоркър", цитирана и от български медии. Става въпрос за две програми, едната в рамките на конвенционалната война в Афганистан, Пакистан и Ирак. Втората - като тайна операция на ЦРУ, насочена към лица, заподозрени в терористична дейност и връзки с терористи. Поради секретния характер на програмата, ЦРУ отказва да даде информация по какви критерии се избират жертвите, кой носи отговорност за атаките и колко са убитите. През 2013 г. американският сенатор Линдзи Греъм, републиканец от Южна Каролина и един от активните поддръжници на дрон-атаките, все пак съобщава, че към 2013 г.жертвите наброяват около 4700 души.

 

САЩ са страната, в която през 2010 г. американският президент подписа влизането в сила на закона за т.нар. „Патриотичен акт”, който му позволява извън  контрола на Конгреса да арбитрира по разтегливи критерии задържането на всеки подозрителен индивид за неограничен период от време. Както и да взима решения за „убийството, навсякъде, където това му се стори необходимо, на всяко лице, включително и американец, представляващо в неговите очи заплаха за Съединените Американски Щати”.

САЩ са страната, в която (заради „Патриотичния акт”) бившият американски президент Джими Картър, признат за един от 10-те най-успешни президенти на Щатите, в рубриката си „Една жестока и необичайна равносметка”, публикувана в „Ню Йорк Таймс”,  нарече „убиец” действащия президент.

 

САЩ са страната, в която обещаваната широка реформа на имиграционната политика се изроди в лов на хора и експулсирането на стотици хиляди нелегални чужденци. Според данни, изнесени от Стефане Трано (Stйphane Trano) - специалист по въпросите на САЩ, политически журналист и писател, автор на излязлата през ноември 2013 г. биография „Кенеди или изобретяването на лъжа” - само през 2008 г., 254 806 имигранти са били депортирани възоснова на фалшиви обвинения и без да им се осигури възможността да се защитят чрез съдебно производство пред съдия по имиграцията. През 2010 г. 196 000 души са „сполетени от същата съдба”.През 2011 година 5 000 деца са били задържани в т.нар. приемни домове, след като стават свидетели на арестуването и депортацията на родителите си. Някои от тях нямат дори 4 години. Според източници от Департамента по правосъдието на САЩ, експулсирането на 400 000 души годишно е възможният и планиран максимум за бюджета, тъй като една депортация струва на държавата между 23 000 и 30 000 долара, пише журналистът, който е член на основната организация на професионалните журналисти в САЩ и на Международната организация на журналистите в Брюксел.

 

САЩ са страната, свободно въоръжила своето население с оръжие за „домашна употреба” и превърнала културата на насилието в ценност, съжителстваща с американската мечта и статуята на една „Свобода, осветяваща света”.

Въпреки че са водещи в сферата на технологиите, САЩ бързо забравиха, че Студената война бе спечелена с интелект, икономически постижения и с мечтата за един свободен свят.

Не с насилие или бомби.

Тази Америка разми и все повече обезценява лицето на другата Америка с нейните писатели, философи, мислители, музиканти, артисти, експериментатори и учени. С нейните сърдечни, малко наивни и усмихнати хора. С нейния енергичен оптимизъм и желание за успех, заради които дори зад Желязната завеса и Берлинската стена хората съпреживяваха нейните постижения.

А днес, за съжаление, все по-често изстрадват нейния цинизъм и ужас.

 

*„Неосъщественият неутрален блок”, Лъчезар Тошев

http://liternet.bg/publish29/lychezar-toshev/car-boris-treti.htm

**
„Войните на Саддам”, Валентин Костов

https://books.google.bg/books?id=BkO9ltIxF1UC&pg=PA102&lpg=PA102&dq=%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%B0+%D0%B1%D1%83%D1%80%D1%8F+%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8+%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BA&source=bl&ots=-B_-hLa_tS&sig=NwjWRaftuAT6H-aurg611e1YR4w&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=%D0%BF%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%83%D1%80%D1%8F%20%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8%20%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BA&f=false

За интересните и навременни статии. Много неща са припомнени и казани, казана е истината за неща станали навремето, и виновните за това.

ДОБРЕ Е ТЕЗИ НЕЩА ДА СЕ ПОМНЯТ......

Разбирам, но тогава защо празнуваме 9 май като "Ден на победата" и като край на Втората световна война? А не празнуваме като "победа" и край на войната атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки от 6 и 9 август? Освен това отказът да се признае безусловна капитулация и принципно да се признае капитулация са две различни неща.

Що се отнася до бомбардировките над София, те са напълно безсмислени от военна гледна точка, тъй като ние практически не сме воювали нито с американците, нито с англичаните. Войната, обявена от Царство България на САЩ и Великобритания е символична, тоест формален акт. Според клаузите на Тристранния пакт България не е имала задължението да обявява война на атлантическите съюзници, тъй като САЩ са били в ролята на "жертва" след нападението над Пърл Харбър.

При бомбардировките над София загиват 22 български летци, 27 български самолета са унищожени срещу 185 американски и английски, като доста повече чужди машини са тежко повредени. Англичаните и американците губят 689 летци - загиват 256 пилота, 333 са пленените, без да се броят осакатените. За какво им е било всичко това?

?